Фейсбук резна най-големия шпионин на ЦРУ

Мрежата на Зукърбърг, която педантично ни подсеща какво сме поместили преди една или повече години, ми припомни статията "Whole Lotta Love", или "Любовта, мерена в инчове". Написах я преди време с добродушна ирония за някогашните младежки копнения у нас, на запад от Калотина, че и отвъд Атлантика. Споделих я и се учудих, че часове наред не събира лайкове. Докато не получих известие от фейсбук, че е блокирана, защото нарушавала стандартите на общността. Почувствах се като Тодор Колев, който се вайкаше как ще ги стигнем американците, след като у нас дори на собствената му скромна кола са откраднали чистачките.

Вярно е, че в песента Робърт Плант изригва: "Ще ти дам всеки инч от любовта си!" Заради открито сексуалния намек целият трети куплет на прозвучалото при закриването на Олимпиадата в Пекин през 2008-а парче бе махнат. Статията ми не величае този връх на пресмятаната в дължини любов, независимо от самочувствието, което имахме или още имаме по този въпрос у нас. Напротив, завършва с поуката, че тя възпламенява емоциите, но не става за пътен лист в живота. Защото нищо хубаво не очаква един народ, ако си въобразява, че силата му е в слабините. Оказа се обаче, че китайската цензура е нищо в сравнение с тази в САЩ. Защото в Пекин не допуснаха до микрофоните само главоболното изречение, докато фейсбук не ми позволи да споделя дори не песента, а морално издържания коментар за нея.

Ако ние сме общност в точния смисъл, кога сме обсъждали, коригирали и приели нейните стандарти? Не само никой не ни е питал, но и за пръв път бяха публикувани едва през 2017 г. Но ако не сме истинска общност, защо Зукърбърг ни въвежда допълнителни ограничения, след като всичко може да се регулира в рамките на действащите закони? Нормално ли е примерно за дума като "негър" да бъдеш наказан за цял месец? Нали не ние сме измислили това понятие, нито пък ние сме го натоварили с негативен смисъл? Нима действието на "Чичо Томовата колиба" се развива у нас, а не в САЩ? И ние ли, а не белгийският крал Леополд Втори, унищожихме десет милиона конгоанци?

През 1979 г. с директорката на Младежкия дом в Кюстендил организирахме 48-часов дискомаратон. След което ме привикаха в Партията. "Какво си направил ти бе, момче! - начумери се секретарят по идеологията. - И най-големият шпионин на ЦРУ да дойде, няма да може като теб да затвори младежите в една зала и два дни и две нощи да им пуска западна музика!" И с това всичко приключи.

Как ли би постъпил Зукърбърг като секретар по пропагандата и агитацията? Излишно е да се питаме, отдавна е надминал другаря от 1979-а. Личните данни на милиони потребители изтичат накъдето не трябва, а той се хваща за някоя думичка, и то не непременно обидна или напоена с омраза, и наказва ли, наказва. И невинаги в резултат на докладване, а най-често защото алгоритъмът му не различава контекста, в който е употребена. Ето как ние трябва като гадатели да предусещаме каква ще е преценката на компютърния код, за да не бъдем блокирани или изтрити. Но ако сега ще съобразяваме повече какво да пишем или слушаме, отколкото в предишното време, значи свободата си е отишла и демокрацията е катастрофирала. След срещата си с Макрон Зукърбърг сигурно отново ще се яви в Европарламента и новите евродепутати не трябва да го оставят и този път да се отърве само с извинение. Нека и той, и те да са наясно, че правилата се определят от държавите или ЕС, а не от компаниите.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info