Фестивална Москва

Никола ГАГОВСКИ

През 1957 г. бяхме изпратени с Петър Ненов от Радио София на младежкия фестивал в Москва. Напълнихме куфарите си с летни дрехи, бръснарски принадлежности и бутилки с гроздова ракия, грабнахме магнетофоните и потеглихме с влака за неповторимия град. Вълнувахме се, защото отивахме в съветската столица за първи път - наша отдавнашна мечта. И още с пристигането си в нея побързахме да я обиколим с метрото. Дори в една от подземните станции се пообъркахме. Посетихме мавзолея на Ленин и Сталин, разгледахме Кремъл, новия стадион "Ленин", на който щеше да се открие фестивалът, чудесния парк "Максим Горки", където щяха да се осъществят много естрадни представления. Купих си фотоапарат "Смяна" и с него направих по време на фестивала над стотина снимки. Чудесен спомен. Гледам ги и отново преживявам с вълнение многото срещи и случки.
При откриването на младежкия фестивал на стадион "Ленин" в специалната ложа за журналисти и културни дейци, между мен и Петър, седеше популярната съветска киноартистка Вера Марецкая. На стадиона гърмеше музика, после се разнесоха пламенни речи, но ние, тримата, говорехме повече за съветското кино. Световноизвестната киноартистка се държеше дружелюбно и приятелски. Повечето въпроси задаваше Петьо, който знаеше руски език по-добре от мен. Марецкая отговаряше с приятния си глас кратко и спокойно. Уверяваше ни, че е чувала и чела много любопитни и приятни неща за прекрасната ни страна. Искала да я посети и да почива на нашето слънчево Черноморие.
Започна официалната част и ние млъкнахме. Гледахме с възхищение демонстрацията на младежките групи в оригинални носии от целия свят. Не бяхме преживявали такива тържествени мигове. Марецкая се възхищаваше и ръкопляскаше вълнуващо: "Браво! Браво! Ех, каква златна младеж, защо и аз не съм на техните години..."
Бе красива и обаятелна и на средна възраст, както във филмите. Петьо водеше бележки, а аз записвах с магнетофона от високоговорителя. Преди сърдечната раздяла с прекрасната Вера Марецкая, си направихме снимки за спомен. Записах на магнетофон специалното й пожелание към българската младеж.
Втората ни среща с Вера Марецкая бе на кинофестивала в зала "Ударник". Тя ни запозна с известния индийски киноартист Радж Капур преди прожекцията на филма с негово участие "Бродяга". Взехме автографи от него във фестивалните си бележници. Още вечерта изпратих гласовете на двете кинозвезди на магнетофонна лента в Радио София...
Срещнах се още с героя Алексей Мересев и по негова покана гостувах в дома му, с големия съветски писател Константин Паустовски, с когото след няколко години прекарахме чудесно в Созопол. Запознах се и с известния радиоговорител Юрий Левитан, който преди това прочете по Радио Москва мое писмо до Алексей Мересев и благодарствения отговор на Мересев до мен и българските работници. В Радио Москва се запознах и с главния редактор на радиостанция "Юность" Вячеслав Янчевски. С него станахме големи семейни приятели и много пъти взаимно си гостувахме - Вячеслав и Антонина в София, а ние с Ваня - в Москва.
Нашата сърдечна дружба продължи дълги години.

* * *
Една сутрин тръгнахме за парк "Максим Горки". Предстояха интересни естрадни певчески и танцови изяви. Вечерта трябваше да се определи и "Мис Фестивал" - най-красивата девойка в света.
- Кольо, да вземем бутилка ракия! - предложи Петьо.
Аз се съгласих. Бяхме обещали да почерпим двамата колеги от Радио Москва, които ни правят монтажи всяка вечер - Биско и Ладин.
Взехме две бутилки, една нямаше да стигне. На моста пред хотела Петьо се препъна, загледан в Спаската кула, и падна на колене. Бутилката - на земята. Още преди да стане, Петьо я вдигна и я обърна обратно. Спаси половината ракия. За наш късмет насреща имаше ресторант с градина. Седнахме. Зад нас се появи Димитър Трайков-Трайчето, ръководител на радиогрупата и наш добър приятел.
- Браво, Петре! Извади страшен рефлекс, спаси ракията. Ставаш за вратар.
- Че аз си го имам рефлекса от бокса! Пердашех ги наред...
- Личи си. Справи се със задачата виртуозно - похвали го пак Трайчето.
- Това е от България! Трябваше да се спаси. Да се почерпим по този случай - предложи Петьо.
Трайчето седна при нас. Изпихме останалата в бутилката ракия и продължихме пътя си развеселени. Стисках магнетофона и бутилката с ракия, за да не повторя "подвига" на Петьо. Не можех я спаси като него.
В парк "Максим Горки" се представиха много певчески и танцови състави. Вълнуващи моменти!
Дойде ред и на нашия танцов състав. Българското шопско хоро възхити хилядите младежи. По-късно това чудесно хоро възпламени и публиката в "Большой театър", която изкара състава на бис.

* * *
Настъпи един от най-любопитните моменти на фестивала - определянето на "Мис Фестивал". Журито умува дълго. Хубавиците бяха стотици. Трудна задача. Спечели индийската красавица. Появи се на естрадата усмихната и щастлива, разпери ръце и раздаде въздушни целувки. Хилядите младежи я посрещнаха с бурни овации. Отрупаха я с много подаръци, цветя и целувки.
Започнаха танците.
- Тангото го знам! - каза Петьо. - Ще поканя "Мис Фестивал" и после ще я доведа на нашата маса.
Старият приятел, писателят Богдан Глогински, който беше в компанията ни, се засмя с басовия си глас:
- Не можеш я доведе!
- Ако успея, ще почерпиш ли?
- Да се хванем на бас!
- Готово! - Петьо беше в добро настроение и сигурен в своя успех. - Който загуби, черпи до сутринта с водка - предложи той.
- А-а-а, не! - реагира Богата. - През това време ти можеш да изпиеш пет бутилки. Нямам толкова рубли, братле.
- Добре де! Хайде басът да е за две бутилки - едната само за мен, а другата за вас двамата.
- Тогава съм съгласен - примири се Богата.
Аз бях арбитърът.
Петьо не беше облечен официално, защото августовската вечер бе топла. Синята му риза на бели райета беше нова и много му приличаше. Пък и той си беше баш красавец, очарователен мъж. "Мис Фестивал" едва ли би му отказала танца. Пък и от опит знаех, че щом реши нещо, ще го изпълни с цената на всичко.
Руските казачоци свършиха и отново дойде ред на тангото. Петьо стана, опъна синята си риза на райета, оправи си перчема, пийна глътка ракия и тръгна сигурен към естрадата. Спря се пред хубавицата и я покани с лек поклон. С Богата гледахме изтръпнали. След миг нашият чаровник хвана под ръка изящната девойка и я поведе към дансинга. Започна танцът. Обзе ме горещ прилив на задоволство. Богата ги гледаше безмълвен. И най-после изрече:
- Да видим дали ще я доведе на нашата маса.
Той хем се възхищаваше на успеха на Петьо, хем се притесняваше, че трябваше да купи водката.
След десетина минути Петьо дойде с девойката под ръка на нашата маса. Станахме прави. Той ни представи:
- Богдан Глогински, известен български писател. Кольо Гаговски, мой колега, журналист от Радио София.
Девойката се усмихна и седна.
Предложихме й българска ракия. Тя се извини, че не пие, и отказа.
- Тогава сладолед! - предложи Петьо.
- О-о-о, морожное, с удовольствием - съгласи се тя на добър руски език.
Петьо отиде до близката импровизирана сладкарничка. През това време Богата й разказа за нашата среща с Радж Капур. Показах автографа му в бележника си.
- О-о-о, браво! Ние сме големи приятели с него. Иска да ме прави киноартистка. Първи той ми честити титлата. Прекрасен артист и прекрасен човек! - изрече духовито тя.
Пихме за нейно здраве, тя си изяде набързо сладоледа и каза с поклон:
- Извинете! Обещах да ме снимат. Трябва да отида на естрадата. Сърдечно ви благодаря. Приятно прекарване. Довиждане...
Петьо я придружи. Десетките фотографи и оператори с кинокамери снимаха двамата. После "Мис Фестивал" изчезна от очите ни. Петьо се върна усмихнат и щастлив.
Осъмнахме в парка "Максим Горки".
През целия ден той приемаше поздравите на колегите си от Радио София и Радио Москва.
Рядко съм го виждал толкова жизнерадостен.



34 000 души от 131 държави участват в VI Световен фестивал на младежта и студентите през 1957 г. в Москва. През октомври т.г. в Сочи ще се проведе ХІХ Световен фестивал на младежта и студентите


Вера Марецкая                                                                     Радж Капур