Фестивалът на митовете

"Има само една стъпка от гротескното до ужасното."
Артър Конан Дойл (1859-1930 г.) - английски писател, създател на класическия образ на Шерлок Холмс


Митът е измислен разказ, легендарна история, принадлежаща на колективното въображение на едно общество.
За митовете в древността, при примитивните общества, в които митът, динамичен чрез живата реч и далеко от това да бъде застинал в писмен текст, големият историк на религиите Мирча Елиаде пише в "Аспекти на мита" (1936 г.): "...митът разказва една свещена история, той разказва събитие, станало в изначалното време, в приказното време на "началата". Иначе казано, митът разказва как благодарение на подвизите на свръхестествени същества на бял свят се е появила нова реалност, независимо дали това е цялата реалност, Космосът или само един фрагмент: остров, растителен вид, човешко поведение, институция."
Със съществата, които извежда на сцената, с времето, когато се развива, митът следователно е приказен разказ. Въпреки това, продължава М. Елиаде, в примитивните общества той се схваща като разказващ истинска история: той описва и едновременно обяснява някаква практика или някаква реалност. Ето как в съзнанието на хората в древността митът прояснява света. Посредством митовете иносказателно се утвърждават понятията "добро" и "зло" и - макар и шифровано - е представена действителността пред човека по понятен начин. Неотменна част от живота на древния човек, митовете са му позволявали да придаде смисъл на заобикалящата го действителност, като те са били важен фактор в изграждането на неговата поведенческа матрица чрез запознаването с модели за подражание. Ето защо ролята на митовете в изграждането на човека е била огромна.

В епохата на Просвещението

значението на митовете като код за познаваемост на света избледнява. Тогава те са били подценявани, смятани за басни без основание, за слово, което не би могло да бъде носител на никаква истина и дори на никакъв смисъл. Науката - на нея са възложени очакванията в ерата на рационалното да разкрие тайнствата на битието както в настоящето, така също напред и назад във времето.
Но от началото на ХХ век е налице реабилитация на митовете. Не на тези, които са разположени между кориците на монографии от вида "Старогръцки легенди и митове", "Митове на древните индиански култури" или "Митове на северните европейски народи". Появяват се новосъздадени митове като елемент от инструментариума за манипулиране на масовото съзнание. Още през 1928 г. в своята книга "Пропагандата" Едуард Бърнейс - племенник на Зигмунд Фройд и един от пионерите на връзките с обществеността и рекламата в Съединените щати, категоризиран от сп. "Лайф" като един от стоте най-влиятелни американци; подвизавал се в битността си на консултант на правителството даже по време на мандата на Джордж Буш-син - пише за контрола над гражданите:
"Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Онези, които манипулират този невидим механизъм на обществото, представляват невидимо правителство, което е истинската управляваща власт в нашата страна. Ние сме управлявани, съзнанието ни е моделирано, вкусовете ни се формират, идеите ни се внушават до голяма степен от хора, за които никога не сме чували... В почти всеки акт във всекидневния ни живот, независимо дали е в сферата на политиката или на бизнеса, в нашето социално поведение или в етичното ни мислене, ние сме доминирани от относително малък брой хора..., които разбират психичните процеси и социалните модели на масите. Именно те са тези, които дърпат конците, контролиращи общественото съзнание..."
Горното описание е напълно валидно и по отношение на ситуацията понастоящем в България.    
Защо и кому е необходим такъв контрол?

Така нареченият "елит" у нас (всъщност псевдоелит) е заинтересован българската общественост да е необразована, да не познава основните принципи на демокрацията. Елитарното малцинство желае да държи обществеността объркана, дезориентирана и погълната от маловажни и разсейващи я теми, встрани от злободневните проблеми на ежедневието. По този начин обществеността е възпрепятствана да извърши успешно цикъла "формулиране на проблема, реакция, решение".
В мита зад явния смисъл на образите и думите се крие друг смисъл, недотам явен, но пък по-значим. Ежедневието ни е изпълнено с образи, които, извадени от електронните медии, от киното, от пресата, въздействат върху нас с истинския си смисъл и изграждат нашето световъзприемане.
Кой е главният мит в днешна България?
Митът №1 достига до нас, когато някое високопоставено лице в държавната администрация, например президентът Росен Плевнелиев, държи официална реч по повод на значимо събитие. Тогава зад него се издигат две знамена - българският трибагреник и синьо-жълтозвездният флаг на Европейския съюз. Какъв е смисълът на тази картина? Че България е член на едно голямо семейство, че тя е неразривен елемент от едно цяло. Обстоятелство, което означава за зрителя, че нашето Отечество не е изоставено самотно сред бурите на съдбата. И че той - българският гражданин, може да се чувства спокоен за своите бъдни дни. Какво е скритото внушение? Че не съществува нищо по-естествено като поведение за всеки българин от демонстрирането на подкрепа за тази ситуация и лоялност към човека, който, застанал пред двуединното знаме, бди заради всички нас за опазването на статуквото.
Този митологичен образ, разпространяван чрез електронните масмедии и пресата, е един образен език, който е всичко друго, но не и обективен и неутрален. Той е продукт за дадено виждане за света, той е идеологически продукт, той е всичко друго, но не и добронамерен към всеки отделен индивид. Понеже е

целенасочен, добре обмислен опит

за манипулация, той е превратно слово, макар и образно, изопачава действителността, за да насади една изкуствена истина. Той е високотехнологична измама. Митът ловко отстранява доказателствената част на съдържащата се в него теза. Ако тази теза за "безоблачната нирвана на България като член на Европейския съюз" беше изложена чрез езика на словото, а не посредством митологичния образ, на нея също чрез словото можеше да бъде опонирано в детайли. И беше възможно тя да бъде опровергана и осъдена.
Но митът всъщност е елемент от една риторика, колкото ефикасна, толкова и опасна. Като казва много по-малко, отколкото един политически текст, митът е значително повече от писаното изложение. Той е по-лесен за възприемане, по-проникващ, тъй като от образния език е най-трудно да се абстрахираме. Точно затова в полския Сейм неотдавна беше свалено знамето на Европейския съюз и оттогава полските депутати упражняват законотворческата си дейност в присъствието единствено на полското знаме.
Ето къде е разликата между древните и съвременните митове. Ако при примитивните общества митът е бил опит да бъде обяснено безсмислието на заобикалящия човека свят, непознаваем в своя пространствено-времеви континуум, запалване пред нашите пра-пра... деди на маяка "добро" и ограждане на бездната "зло", то съвременният мит, сътворен в един познаваем в много висока степен свят, с нормирани понятия за "добро" и "зло", за да изпълни задачата си

да моделира човешко поведение

той няма пред себе си друга възможност, освен да създаде посредством образите си една представа за заобикалящия свят, която е фалшива. Именно митовете са с по-голям капацитет за постигане на подобен ефект, отколкото другите пропагандни методи и средства. Както заключава известният френски структуралист Ролан Барт в "Митологии" (1957 г.): "...в мита всеки знак става знак за нещо друго, зад явния смисъл на образите и думите се крие друг смисъл, недотам явен, но по-значим".
Митът е като побит стълб в една гора. Той хем прилича на дърво, понеже е дървен и е ситуиран вертикално, хем не е. Митът не отрича фактите, както стълбът не е антипод на дървото с клони. Митът се освобождава от сложността, опростява нещата, пречиства ги и само констатира. В случая - двете знамена: българското и на Европейския съюз, са винаги заедно. Контекстът е, че България и Европейският съюз са неразделно понятие - единно цяло. Оттук има много малко дотам, че да започнем да възприемаме това обстоятелство като нещо напълно естествено, като разбиращо се от само себе си. Каквито са "въздухът и слънцето за всяко живо същество".
Едуард Бърнейс беше започнал фабрикуването на съвременни митове върху територията на Съединените щати с дефилетата на платените статистки на неговата рекламна агенция през първата третина на миналия век, които шестваха по улиците на големите американски градове, символично държейки пред себе си дълги бели картонени тръбички, оцветени с червена боя в края си - символ на запалени цигари, под огромни транспаранти "Ние сме равноправни". Подразбираше се, че пушенето е доказателство за равноправие с мъжете. Създаването на този мит беше щедро финансирано от големите компании - производителки на цигари, за да разширят пазарните си ниши. Колкото се отнася не до митологичната, а до реалната истина, то дори днес правата на двата пола в САЩ не са изравнени на практика, поне що се отнася до размера на заплащането за полаган труд, за представителство в американския Конгрес - законодателния орган на страната, и пр. И т. н.
Митовете и действителността... Веднъж Абрахам Линкълн, когато бил президент, попитал един свой сътрудник: "Ако се условим да смятаме опашката на овцата за неин пети крак, то колко крака ще има овцата?" "Пет!" - бързо отговорил сътрудникът. "Не! - пояснил Абрахам Линкълн. - Както и да се условим ние, то овцата ще има четири крака."

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.