28 Март 2024четвъртък23:51 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Николо Коцев:

Феновете са най-голямата деструктивна сила за артиста

Изключително трудно може да се постигне каквото и да било, ако се гледа само комерсиално на нещата, убеден е световноизвестният китарист

/ брой: 219

автор:Альона Нейкова

visibility 959

Николо Коцев e роден в Пазарджик, но над 20 години живее на остров Оланд, разположен между Финландия и Швеция. Виртуозът на китарата има собствена група, наречена "Brazen Abbot" (Брейзън абът). Музикантът е и автор на рок операта "Нострадамус", за която успява да привлече големи гласове като Глен Хюз, последния вокалист на "Рейнбоу" Дуги Уайт, Алана Майлс и др. Николо Коцев заедно с вокалиста на "Дийп пърпъл" - Джо Лин Търнър, направи в България през 2003, 2007 и 2010 г. страхотни концерти.


Благотворителен концерт под наслов "Да спасим живота на Виктор Ангелоев" ще се проведе на 28 септември от 19.30 ч. в столичния комплекс "Рейнбоу плаза". В проявата, целяща да се съберат средства за лечението на един от новинарите с най-разпознаваемите гласове в Българското национално радио, нуждаещ се от втора животоспасяваща мозъчна операция, ще участват много известни музиканти. Сред тях са Кристиян Коев - Златната флейта на България, групите "Б.Т.Р." и "Сигнал". Прочутият български китарист Николо Коцев също ще се включи в инициативата заедно с негови приятели.



- Николо, какво ви накара да се съгласите да вземете участие в благотворителния концерт за Виктор Ангелоев?
- Най-важното за мен е да се включа в едно добро дело с каквото мога. Реших, че е по силите ми да помогна на човек в беда. Чух за инициативата в телевизионен сутрешен блок, разбрах кои мои колеги ще участват, свързах се с Наско от "Б.Т.Р." и изказах готовност да участвам в този концерт.
- А с Виктор Ангелоев познавате ли се лично?
- До момента, в който реших да се включа в инициативата, не се познавахме лично. Но съм чувал за него, че е водещ на новините в Българското национално радио - медийно лице. Медиите винаги са ми помагали, а сега и аз мога да помогна на човек от медиите.
- Често ли се включвате в подобни каузи в България или в чужбина?
- Може би задочно, защото в качеството си на музикален директор на концертната дейност на Робин Гиб, с чиято група работя, участвам в благотворителните инициативи, които той поема като артист. А в България не съм живял толкова много, за да мога да кажа, че се включвам в подобни благотворителни каузи. Но всяко нещо си има начало.
- Какво точно ще представите на концерта на 28 септември в София?
- По-правилният начин да се обяви участието ми в програмата е да се каже "Николо Коцев и приятели". Сред хората, които също ще се включат в концерта, е Нелко Коларов - изключителен музикант, Константин Джамбазов - много добър китарист и певец, и Николай Тодоров - млад барабанист. Ще представим моя авторска музика от групата ми "Brazen Abbot", с която се занимавам вече от 17-18 години. И може би ще изсвирим кавър на някоя любима банда. Искам да подчертая, че програмата ни е около 40 минути и е крайно интересна. Не е, както се казва, за отбиване на номера. Има какво да се чуе, има какво да се види. Надявам се, че ще дойдат доста хора, защото групата е много добра, каузата си заслужава и очаквам изявата с приятно усещане.
- Въпреки че сте известен като китарист, в началото е била цигулката. Защо все пак избрахте китарата? По-благодарен инструмент ли е тя? Повече ли може да успее човек, когато свири на китара, особено в чужбина?
- Може би последното е близко до истината. В днешно време по-лесно се успява с китара. С цигулка конкуренцията е жестока, тя е изключително труден инструмент, изисква много грижи, много любов, много работа... А аз никога не почувствах, че имам качествата да бъда концертен цигулар с претенции за световна слава. Ето че с китарата, малко или много, успях да се изкача по стълбицата на йерархията в рок света въобще. Постигнах неща, от които съм доволен, и по всичко личи, че публика също ги харесва.
Не съм избирал аз китарата, малко или много тя избра мен. Веднага почувствах страст към нея. Докато цигулката беше сложена в ръцете ми, когато бях на 5 години, и ми беше заповядано да започна да свиря. Но на цигулката съм благодарен много за това, че ми даде сериозни познания, свързани с музикалната теория, виждането, формите и анализа, способностите за композиция, за дирижиране, за аранжиране и т.н. Цигулката е труден инструмент и възпитава изключително детайлно познание на музикалното изкуство. Завърших образованието си с цигулка, което не бих могъл да направя с китарата, защото никога не съм свирил класическа китара. Малко или много съм самоук, първите ми уроци по китара - няколко акорда - са дадени от майка ми. След това сам се развивах в по-нататъшните си занимания с инструмента.
- Трябва ли човек в днешно време да е музикално грамотен, за да е успял музикант?
- Не е задължително. За този жанр талантът е по-важен. Не е тайна за никой, че поп музицирането е много далеч от класическото и повечето изявени лица са постигнали успехите си по слух.
- От малък сте свирили в групи. Смятате ли, че това е една необходима школовка за начинаещ музикант?
- Разбира се. Свиренето, участието в колектив възпитават способностите и допринасят с лични качества да се постигне някакъв идеал или артистично виждане. Изграждането на личен образ, на собствен глас е най-важното и то се възпитава само в "кухнята" на рок група. Трябва човек да бъде част от такава банда, за да постига успехи, да прави грешки, да ги елиминира... Естествено, необходима е голяма доза вкус и разбиране на този жанр, за да може да се постигне истинско звучене и да се намери собствен стил.
- Какво ви даде работата с група "Импулс", с братя Аргирови?...
- Това бяха първите ми докосвания до славата, ако мога така да кажа, поне в България. Тогава не бях известен музикант, докато изведнъж не се появих, съвсем за кратко между другото, в група "Импулс". Но имах дори време да запиша в радиото парче на Нелко Коларов.
А с братя Аргирови също беше много интересно. Китаристът им бе със здравословни проблеми и Благовест със Светослав дойдоха да ме вземат с автомобил. На път за първия концерт с тях на слушалки с уокмен си пишех партиите, които трябваше да свиря вечерта. Това помня. И се сещам още, че на първия концерт духна вятър и всичките ми записки бяха издухани. Другото, което помня от тези участия с тях, е, че тогава за първи път летях със самолет за Москва, където трябваше да направя с братя Аргирови два концерта. Даже пях песен на руски - "Тримата мускетари". Спомени...
- Рок операта "Нострадамус" ли остава най-мащабният ви проект?
- Засега, като реализация и като медийно покритие или въобще постижение, може би наистина "Нострадамус" е най-успешният ми проект. Но имам и традиционна опера, да не кажа класическа. Написана е в традициите на италианската опера, която с много голям успех беше играна в 9 представления преди 2 години във Финландия. Либретото на "Джоел" е базирано на трагичния живот на тамошен бард. Той е бил с изключително разностранни артистични способности - писал е поезия, пиеси, рисувал е, с това е най-известен. И докато е бил жив, е бил подиграван, защото е бил малко странен. Открит е за света като голям артист чак 30-ина години след смъртта си. Общо взето, трагичен живот. Но именно това може много добре да се отрази в една опера. С "Джоел" за първи път направих мащабен проект без средствата на съвременното музициране. Всичко беше с оперен оркестър, със строго придържане към традициите на италианското белканто и на италианската опера. Много успешен проект, но нямаше такъв интернационален отглас, защото операта е на шведски език. Имам и незавършена рок опера "Дракония", която за съжаление не мога да приключа в момента, защото звукозаписните индустрии, издаването на плочи претърпяха много сериозни проблеми. Музиката започна да се краде... Давам си сметка, че за да реализирам проекта с операта, трябва да вложа доста голяма сума пари, без да има възможност да си ги възвърна. И не че няма да го направя един ден, но просто в момента не мога да си позволя да работя без възнаграждение в продължение на година-две.
- Ще има ли възможност българската публика някога да види "Нострадамус" на наша сцена?
- Надявам се. Да ви кажа честно, веднъж бях много близо, опитахме се, даже вече бях говорил с оперен театър в България. Беше ми обещано, че ще бъде включена цялата оперна система. Но в крайна сметка не успяхме да реализираме проекта. Много искам да го направя. За това обаче са нужни идеалисти на ключови постове, за да може схемата да заработи. Ако се гледа само комерсиално на нещата, изключително трудно може да се постигне каквото и да било. Как да очакваме да имаме толкова ентусиазирана публика, че да може да се възвърне инвестицията в един такъв проект? Но няма какво да се лъжем, в цял свят вече стана така, че развитите страни са си дали сметка, че истинското, сериозното изкуство, не получава никога възвръщаемост. Винаги страните влагат, защото сериозното изкуство вече е на държавно, обществено ниво, отпускат се специални субсидии. Всяка уважаваща себе си държава отделя много сериозни средства, за да спонсорира създаването на голямото изкуство. И тези пари никога не се връщат обратно в хазната или във фонда, който е финансирал събитието.
- Във Финландия, където живеете над 20 години, така ли е? Държавата подкрепя ли изкуството?
- Разбира се. Във Финландия е изградена много хубава система, при която големи компании печелят милиарди, получават сериозни данъчни облекчения, ако влагат големи средства за спонсориране на изкуство. И те го правят. И по този начин се получава нещо изключително интересно - самите пари не отиват в някакъв друг фонд на държавата, а отиват в създаването на изкуство. Първата ми опера беше изцяло финансирана по този начин, а сега пиша още една - получих стипендия за създаването й. Не става въпрос за някакви големи пари, но мога да си позволя да седна и да пиша музика в продължение на 6 месеца, което пък ми дава възможност да си дойда в България. Сядам пред компютъра и работя. Не е необходимо да стоя в чужбина, да бъда зависим от приходите си там. Финландия ми дава възможност да творя половин година на спокойствие.
- Кръстен сте на Николо Паганини. Тежи ли ви това или, напротив, носи ви късмет?
- В никакъв случай това не е бреме. Напротив, винаги е било приятно, когато са ме сравнявали с него. Още повече че и Паганини е свирел и на цигулка, и на китара. Естествено, аз не мога да мечтая за такова ниво, но се опитвам да го постигна с китарата. Никога не съм бил ограничен само в инструменталното изкуство. За мен истинското, голямото постижение на един музикант е композицията, създаването на нова музика, на нещо различно, стойностно, което ще остане. И затова винаги много повече съм се радвал на постиженията си като създател на музика, като композитор, отколкото на успехите си като инструменталист и китарист.
- Напускате България в края на 80-те. Преднамерена ли беше тази стъпка и защо избрахте точно Финландия?
- Изобщо не беше преднамерено, аз не исках да напускам България, но просто така се случи. Срещнах бъдещата си бивша жена във Финландия и останах там. Даже си въобразявах, че можем да живеем тук. Но си дадох сметка, че не бива да я подлагам на подобен тормоз, защото това бяха най-трудните години в България. Реших, че за общото благо на семейството, все пак очаквахме и дете, би било най-добре да бъда там. И вече 20 години живея във Финландия. Но намирам начини да бъда повече и в България. Бих искал да бъда по-активен тук като музикален продуцент, като участник на сцена, като част от музикалния живот. Виждам, че има възможности за реализация на хора като мен, и се надявам, че ще започна да получавам предложения от гилдиите тук.
- Живеем във времена на модерните технологии, когато всеки може да "даунлоудва", още преди дадено произведение да е включено в албум, предназначен за комерсиална реализация. Пречи ли, според вас, фактът, че интернет позволява музиката масово да се краде?
- Изключително много пречи. Фактът, че не съм издавал албуми от няколко години е пряка причина от това пиратско "даунлоудване". Защо аз трябва да изразходвам планина пари, за да реализирам един проект, а всички мои фенове да го откраднат от интернет?! Ако вляза в магазина, там няма да ме потупат по рамото и да ми кажат: "Много харесваме последния ти албум, вземи сега всичко, без да платиш". Аз също трябва да си плащам сметките. Ние сме професионалисти, ние сме хора, които работят, и трябва да продадат това, което създават. Фактът, че феновете харесват нашата музика е нещо, което трябва да ги замисли. Недейте да крадете нашата музика, защото когато го направите, ние оставаме без възможност да създаваме повече. Феновете са най-сериозната сила, която е деструктивна за артиста, когото обичат. И това е нелепо, това е просто куриозно, това е парадоксално. Но какво да правим, хората не го разбират.
- Наричат ви най-успелият български рок музикант. Вие самият чувствате ли се такъв?
- Нека да не отговоря на този въпрос. Защото величието на музикантите се измерва с реализацията им сред феновете. И ако кажа, че съм успял, това означава, че ще тръгна срещу собствените си принципи. Защото аз искам да се развивам, а не да спра развитието си на даден етап. Искам да продължавам да създавам, да търся нови начини за изява. Нека другите, за които творя, да решават къде да ме поставят като успеваемост, като значение. За мен най-важното е да създавам музика, която се харесва и под която мога да сложа името си, без да се срамувам. Защото познавам много хора, които са се продали. Тогава човек смята, че ние се борим, докато имаме сили. В противен случай се предаваме и започваме да работим за пари. Аз се опитвам да спася идеала си - първо да създам нещо и после със зъби и нокти се боря, за да мога да получа заплащане срещу това, което съм направил.
- Свирил сте на много места в чужбина. Различна ли е българската публика от руската или от западната?
- На този въпрос много трудно мога да ви отговоря. Българската публика е със сигурност много различна от западната. Когато съм на концерт в чужбина, никога няма да чуя някой недоволен. Всеки казва: "Концертът беше страхотен!", радва се на възможността да чуе този или онзи музикант, или любимата си група. Не е тайна, че артистите невинаги са в най-добрата си форма. Това е чисто и просто въпрос на самочувствието на човека - може да е болен днес, може да е уморен, може да не е спал, може да има проблеми в семейството, финансови затруднения и т.н. В края на краищата, отивайки на един концерт, не можеш да очакваш, че там ще видиш само богове. Вярно, платил си билет, но все пак имай уважение към това, че тези хора също са човешки същества, те не са извънземни. Артистът излиза на сцената и дава най-доброто от себе си в този момент. И той го прави заради теб, не заради нещо друго. Защото музикантът е на сцена най-вече, за да твори, за да създава, за да представи най-доброто... И чак тогава идва въпросът за заплащането. Все пак и той е човек, и трябва да живее от нещо. Но чета форуми, слушам какво се говори и откривам, че в българската публика всички присъстващи са по-добри от групата на сцената, всички са по-добри инструменталисти, всички знаят да свирят много по-добре, всички са по-важни. Бих искал да кажа, че публиката, която отива на един концерт, е част от едно събитие. А то е уникално, затова е необходимо хората да се радват, да са благодарни, че имат възможност да присъстват там. Трябва да уважават факта, че тези, които са на сцената, могат да имат проблеми, болка, скръб, тъга... Могат да имат каквото и да е, но артистите излизат и се раздават. Нека хората, които имат негативни коментари, да си ги запазят за себе си. И следващия път да не отидат на този концерт, но да не мърсят форумите и всякакви трибуни, по които се появяват с глупавите си разсъждения и глупавите си мнения. Защото все пак, за да се качиш на сцена и да държиш няколко хиляди души в краката си и да изливаш собственото си "аз" като инструменталист или певец, или какъвто и да е артист, човек на изкуството, това те прави вече по-велик от тези, които са в публиката.
- Лесно ли е да се работи с известни имена в рока като Глен Хюз и други, с които имахте шанса да творите? Или все пак и във всекидневието, и в работата те са си звезди?
- В повечето случаи, аз съм бил работодателят на тези хора, защото те са идвали по моя покана, по мое заплащане, да участват в мой проект, в който аз съм бил продуцент. Тоест, ако някой ми беше "иззвездял", нямаше да го повикам втори път. И те много добре знаят, че с работодател се държи по най-почтения начин, с уважение и с изпълнение. Защото когато дойдат да участват в проект, който аз финансирам и продуцирам, и музиката е моя, би било крайно неудачно някой да се прави на звезда и да създава проблеми. Всички от тях са били перфектни професионалисти и, за моя радост, могат само хубави неща да кажат от работата си с мен.
- Какво за вас е вашата китара - приятел, любима жена или просто инструмент, с който си изкарвате хляба?
- Китарата, на първо място, е страст, която открих, когато бях още невръстно дете. Тя ме е запленила изцяло. И всичко, което китарата представлява като инструмент, като музикален свят, като постижение, като нови открития, е една Вселена, в която аз се въртя постоянно. Изпитвам към китарата безкрайно уважение, защото това е инструмент, който, ако е неглижиран, няма да отговори с уважение на този, който я неглижира. Опитвам се винаги много добре да се държа с китарите си, да правя всичко, което мога, за да бъда в най-добра кондиция. Все пак, музиката е средство за изразяване. И, малко или много, за мен китарите са одушевени предмети. И никога не бих могъл да се отнеса с пренебрежение към инструмента си...

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ