Феноменът Мали, или уморената Америка

Петър  ГЕРАСИМОВ

Някога смятаха тази държава - миниатюрна по население (15 милиона) и доста голяма по територия (1,240,192 кв. км) с много скромен БВП (на 135 място в световната ранглиста), за единствената истинска демокрация в Западна Африка. Нерядко столицата на Мали - Бамако, беше домакин на различни международни форуми под егидата на ООН, ЮНЕСКО и т.н.
Днес Мали, седмата по площ страна в Африка,  е в хаос: само тази година правителствата се сменят три пъти, армията практически е пред разпад, две трети от страната са под контрола на фундаменталистите - на организацията "Ал Кайда в ислямисткия Магреб". Очевидно по-голямата част от територията - главно на север - е превърната в хранителна среда на най-отявлени терористи. Говори се, че именно оттук е тръгнала въоръжената банда, нападнала посолството на САЩ в Бенгази.
В контролираните от "Ал Кайда" региони се прилага една драконовска версия на Шериата, несъгласните с новия ред са пребивани с камъни, разрушават се исторически паметници, убийствата са превърнати във всекидневие.
Очевидно вирусът на фундаментализма, загнездил се в Пакистан и Афганистан, може бързо да преминава големи разстояния - вече е намерил хранителна почва и в сърцето на Африка, в Мали. Това е ново предизвикателство срещу цивилизования свят и реакцията вече не закъснява: в началото на миналия месец Съветът за сигурност към ООН прие резолюция, с която разрешава на генералния секретар на Обединените нации да подпомогне Мали в подготовката и реализацията на план за възстановяване на мира и реда в тази страна.
От друга страна, държавите от Африканския съюз също осъзнават опасността от крайния фундаментализъм, плъзнала в "черния континент" - срещу организацията "Ал Кайда в ислямисткия Магреб", действаща в северната част на Мали, вече се подготвя международен военен корпус от 3200 души.
Но това е едната, африканската страна на фундаменталисткия тероризъм. Определен интерес представлява и другата - позицията на Съединените щати. Добре известно е, че именно САЩ претърпяха един от най-тежките и смъртоносни удари на "Ал Кайда", острието на фундаментализма. За никого не е тайна, че военните действия на Белия дом в Близкия изток до голяма степен са свързани именно с този остър проблем на съвременния свят. Известно е и това, че "Ал Кайда" няма и намерение да отстъпи от своите крайни, агресивни и терористични позиции.
И именно на този фон прави впечатление тактиката на въздържане, дори на отстъпление пред лицето на ислямския фундаментализъм. След като загуби близо десет хиляди войници в Ирак, Белият дом обяви изтеглянето на САЩ от тази държава. В началото на следващата година започва и изтеглянето на американските войски от друга "гореща точка" - Афганистан.
Внимание напоследък привличат коментарите по темата на един от най-известните политически наблюдатели на телевизия Си Ен Ен - Фарид Закария, човекът, които гостува редовно с коментарите си на страниците на едно от най-авторитетните и тиражни седмични списания в САЩ, сп. "Тайм".
Спирайки се на тревожната и хаотична обстановка в Мали, Закария отбелязва, че въпреки факта, че Вашингтон е обещал на американците да преследва "Ал Кайда", където и да се намира, това  далеч не означава, че "нашите ботуши трябва да стъпят на тамошната земя". Авторът посочва и факта, че една регионална структура, наречена "Икономическа общност на държавите от Западна Африка" (ECOWAS), събира малка армия за борба с фундаменталистките размирници в Мали. От друга страна, Закария съобщава, че Франция е отправила искане до ООН да получи разрешение войници от Мали да бъдат обучавани на територията на Европейския съюз.
"Със или без Съединените щати съществува реална възможност да узнаете - може би следващата година, - че следващата война няма да се води в Иран, а в обеднялата държава Мали" - заключва Фарид Закария.
И именно тази мисъл сочи към едно много по-значително подводно течение в американската външна политика: САЩ очевидно са уморени от поредицата военни намеси в различни краища на света, които не само отнемат живота на хиляди млади американци, но и струват милиарди долари, и то на държава, която има чудовищен дълг, изчисляващ се не в милиони, не в милиарди, а в трилиони...
На пръв поглед, най-правилното за уморена Америка, е да изтегли своите бойци от окопите на Афганистан, да не се намесва "със свои ботуши" в един бъдещ конфликт в африканско Мали, да намали огромните разходи за военни цели. И тук се появява едно голямо "но" - подобни стъпки на Белия дом ще се сблъскат директно с асовете на военнопромишления комплекс в САЩ, хората, които трупат милиарди от производство и продажба на оръжия, танкове, самолети, подводници. Успоредно с това ограничението на военните разходи автоматично води и до съкращения на хиляди и хиляди работници от оръжейния бранш. Очевидно това е порочен кръг, от който трудно може да се излезе: призивите на политически експерти като Закария за по-малко американски ботуши по света са много навременни и разумни. Срещу тях обаче е логиката на огромната оръжейна машина на САЩ. Освен това е доказано, че, за съжаление, именно войната помага за икономическото стабилизиране на държавата, колкото и парадоксално да звучи това. Великата депресия, последвалата дълга и тежка икономическа криза в Америка от двайсетте и трийсетте години, завършват именно с влизането на Съединените щати във Втората световна война...
В този болезнен кръговрат от противоречия, от взаимноизключващи се решения, новият-стар стопанин на Белия дом - Барак Обама, ще е принуден да взима доста съдбовни решения. И твърде вероятно е държавата Мали в близките месеци да се превърне в оня лакмус, който ще установи в каква посока ще поеме вече уморена Америка - към нови военни авантюри, или към една по-реалистична, мирна политика.