Феноменът Чехларе
Жителите на родолюбивото и борческо средногорско село са първи в борбата срещу фашизма и в битката за по-добър живот
/ брой: 134
О.з.ген. Вълкан ДАПЧЕВ
Ако прочетете неголямата по обем книга "Чехларе - родолюбивото и борческо село", ще получите представа за историята на България. Написана по непретенциозен начин, но подкрепена с многобройни факти, тя не предизвиква и най-малкото съмнение за своята достоверност. Второто подобрено издание е плод на работата на инициативен комитет от чехларци - учени и общественици, под авторското ръководство на Минчо Чунтов, известен ремсов, партиен и стопански деец. Личи вещата ръка на видния историк проф. Йоно Митев, под чието авторско ръководство излезе първото й издание.
Впечатляват борбите за политически и социални свободи на хората на това будно средногорско село. Стремежът за по-добър живот е причина за рядко срещана предприемчивост. Какво ли не са опитвали чехларци - производство на земеделски продукти, скотовъдство, розопроизводство, лозарство и пр. От мизерията все не можели да се отърват. Още повече обедняват по време на Балканските и особено Първата световна война. 24 души паднали убити по фронтовете, един във Войнишкото въстание, 12 починали от рани и изтощение, след като се върнали, а 8 останали инвалиди.
В годините на социализма в Чехларе се изградиха десетки хубави къщи
Истинско политическо и духовно възраждане предизвикват сред чехларци
социалистическите идеи
които намират почва в селото в първите години на ХХ в. ПРез 1903 г. са положени основите на социалдемократическа група. Тя провежда активна дейност, разширява влиянието си, става най-силната в селото. В редиците й през 1919 г. са 40 души, през 1920-а - 60. На общинските избори през 1919 г. от 12 избрани съветници 8 са комунисти, кметът също, а чехларската община е обявена за комуна. Чехларци участват активно в Юнското и Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г. - и в двете завземат властта. Община Чехларе още един път се обявява за комуна - по времето на Народния блок през 1932 г.
Първият партизанин от селото е излязъл на 15 септември 1941 г. - по-малко от три месеца след вероломното нападение на фашистка Германия над Съветския съюз и решението на Политбюро на БКП за въоръжена борба против фашизма. Първата чета от 6 партизани е основана на 4 ноември с.г. Този ден се смята за начало на организираното партизанско движение в Средногорието. През пролетта на 1942 г. към Чехларската чета, освен местни хора, се присъединяват партизани от по-далечни краища.
Някои от някогашните хубави къщи в Чехларе обезлюдяха в годините на "демокрацията"
Властта предприема радикални мерки за ликвидиране на партизанското движение. През цялата 1942 г. се извършват арести, в затворите са хвърлени десетки. През април 1943 г. 20-хилядна армия блокира Източното Средногорие. Пехота, артилерия и самолети плашат селяните, военни и полицаи стрелят денонощно. Мнозина са арестувани и зверски изтезавани, но полицията не постига целта си - разкриване на яташката мрежа и местонахождението на партизаните.
Към края на октомври с.г. е организирана още една голяма блокада. Но вместо разгром, фашистите постигат обратен резултат -
съпротивата се разраства
По решение на Пловдивския окръжен комитет на БКП всички партизански групи и чети от Стара Загора до Панагюрище се обединяват в отряд "Христо Ботев", за чийто командир е определен доказалият се революционер - чехларецът Дечо Бутев-Щокман. Ядрото на отряда е Чехларската чета. Чехларе е главната снабдителна база. В народното дело участва цялото село - стари, млади, та дори и децата. През есента на 1943 г. отряд "Христо Ботев" наброява 800 души, а "Васил Левски", който действа в Карловския район, 300 човека. Чехларската чета брои близо 200 души.
Безсилна, властта решава да интернира (изсели) цялото Чехларе. В ранното утро на 13 август селото е блокирано от войска и полиция. Чудовищната акция започва. С по някоя бохча дрехи и храна хората, в проточил се покрай нивите с неприбраната реколта кордон, са закарани до жп гарата, натоварени на конски вагони и разпратени по всички краища на страната. Разпръснати са в 14 околии и 43 села - от Черно море до Струма и от Дунав до Бяло море. Главите на семействата са отделени и закарани на други места. В селото остават само тридесетина фашизирани или смятани за безучастни към съпротивата семейства. В разграбеното и разорено Чехларе са заселени стотина еврейски семейства от София.
Пишейки тези редове, изпитвам вътрешна необходимост, под напора на дълбоката ми признателност, почит и респект към хората на това село, да спомена поне някои от тях. Ще започна с тримата основатели на социалдемократическата група в селото: "простият шивач" с висок природен интелект и ораторски талант Александър Маринов (1880-1941), Митьо Йонов (1881-1972), Христо Кацаров (1882-1919); ще продължа със Сребрю Бабаков-Мороза (1908-1950) - командир на отряд "Христо Ботев", прераснал в навечерието на 9 септември в партизанска бригада; Дечо Бутев-Щокман (1911-1943) - командир на отряд "Христо Ботев", по-късно изпратен да оглави и укрепи действащия в Карловския район "Васил Левски", намерил смъртта си в неравна битка с полицията; Слави Чакъров (1916-1998) - един от основателите на Чехларската чета, а по-късно, привлечен в Пловдивския ОК на БКП, кръстосвал дебрите на Средна гора и обикалял селата като истински апостол. Чакъров доживя до победата на 9 септември и стана генерал, има значителен принос за изграждането на БА. Няма да подмина и проф. Йоно Митев (1915-2001) - изпълнявал важни поръчения на отряда и на Пловдивския ОК, а по време на социализма се утвърждава като виден историк.
След победата на 9 септември чехларци се заемат да осъществят идеите, за които са се
борили и дали скъпи жертви
Комунистическата партия има изключителен авторитет и под нейното ръководство се развиват икономиката, просветата, културата и пр. В Чехларе е основано едно от първите ТКЗС-та в страната - на 26 август 1945 г., преди още колективизацията да се е превърнала в държавна политика. Производството постепенно се поставя на научни основи и съобразно климатичните условия е ориентирано към интензивните култури - лозя, розови насаждения, лавандула, овошки, зеленчуци, тютюн. Радват окото лозови, розови и овощни масиви, зелените блокове на зърнените култури и жлътналите се слънчогледи. Синеят водите на двата микроязовира на ТКЗС.
Настъпва коренна промяна в битовите условия. Селото е електрифицирано, снабдяването с хляб се осъществява от кооперативната фурна. С годините всички улици се асфалтират, правят се тротоари, изгражда се канализация. Разгръща се съдържателен културно-просветен живот. В къси срокове е ликвидирана неграмотността сред по-възрастните, децата на кооператорите започват да учат в български и чуждестранни университети. Чехларе става привлекателно место за живеене, хората вярват в по-доброто бъдеще, чувстват се щастливи.
Краят на хубавия живот и красивите надежди идва с "демокрацията". Колективизмът, солидарността и социалната справедливост се заменят с индивидуализъм и егоизъм. На власт идват хора, които искат щастие и добруване само за себе си, за сметка на мизерията и нещастието на другите. Заслепени от
пещерен антикомунизъм
те започват невиждана и повсеместна разрушителна дейност. И в Чехларе се създава ликвидационен съвет, който се захваща с бързото ликвидиране на ТКЗС. Продаден и разграбен е инвентарът, животните са изколени. Започва връщането на земята на собствениците в "реални граници", което води до разпокъсването й на хиляди парчета. Лозовите, розовите и лавандуловите масиви са изоставени и изсъхват, богато раждащите преди това ниви и ливади буренясват. Поголовно се изсичат горите.
Красивите местности се превръщат в пустош, селото се обезлюдява, защото хората, особено младите, тръгват да търсят препитание другаде. Хубавите къщи се разграбват и саморазрушават, зейват дупките на изкъртените прозорци и врати. Китните преди дворове се разграждат и буренясват, овошките изсъхват. Хубавото село се превръща в грозна, плачевна картина. Като я гледаш, сърцето ти се къса. Заради саможертвата на онези чисти и светли души, които дадоха живота си за идеала.
С епичната си борба против фашизма и с високите си постижения по време на социализма Чехларе е истински български феномен. Може би никое друго село не е дало толкова много партизани (76), политзатворници и концлагеристи, кадри за строителството от местен, районен и национален мащаб, колкото малкото Чехларе. Историята ще отдаде на това уникално село заслуженото и ще оцени, че с борбите си за свобода и социална справедливост то се родее с героичния подвиг на населени места като Мечка, Брацигово, Перущица и др. по време на Априлското въстание.