Фатално привличане - защо западните мюсюлманки се присъединяват към ИД

Неотдавнашни информации като тези за изчезналата ученичка Юсра Хюсеин, за студентката Акса Махмуд и за близначките Салма и Захра Халан предизвикаха безпокойство от радикализацията на мюсюлманките във Великобритания.
Смята се, че около 50-60 британски жени са заминали за Сирия през Турция, за да се присъединят към екстремисткото движение "Ислямска държава" (ИД). При пристигането си те се присъединяват към други жени от различни страни, включително САЩ, Австрия, Франция, Холандия, Канада, Норвегия и Швеция. Защо жени от тези западни страни се присъединяват?
В случая с Юсра Хюсеин не е ясно дали тя е била радикализирана и дори дали наистина е заминала за Сирия, въпреки че полицията смята това за вероятно. Историите на много други се разпространяват в социалните мрежи – туитър, tumblr, LinkedIn и ask.fm. От тях става ясно, че влиянието на социалните мрежи е значително. Те предлагат на жените съвети, подкрепа, помощ при пътуването и са източник на пропаганда за ИД, давайки идеализирана представа за ислямския живот и за джихада.
Първоначално много от жените, пътуващи за Сирия, отивали при съпрузите си, които вече се сражавали за ИД. Например Хадиджах Даре, 22-годишна жена от Южен Лондон, която написа в туитър, че иска да бъде първата жена джихадистка, убила западен заложник, заминала да живее в Сирия, след като било уредено да се омъжи за шведския боец на ИД Абу Бакр.

Джихадистки булки

В тези случаи семейството улеснява тяхното пътуване. В други случаи онлайн мрежите улесняват пътуването им и помагат за координирането им с имигрантски общности, след като пристигнат. Пътуването в чужбина е достъпно и се улеснява от това онлайн планиране.
Понятието "джихадистки булки", пътуващи за Сирия, за да се омъжат за бойци от ИД, се разпространи широко в западните медии. Семейства във Франция, чиито дъщери заминали за Сирия, получили обаждане по телефона от сирийски мъже, искащи ръката на дъщеря им, и онлайн акаунти на мъже бойци били залети с предложения от жени, желаещи да станат техни съпруги.
Мия Блум от Центъра за изследване на тероризма и сигурността към университета в Масачузетс твърди, че тези жени били смятани за нещо като "фабрики за бебета" с цел населяването на нова "чиста" ислямска държава. Но това не означава, че младите жени просто искат да намерят съпруг. Понятието "джихадистка булка" е само част от историята.
Има и друга страна в решението им да пътуват. Жените се присъединяват към ИД, защото групировката дава нова утопична политика – да участват в джихад и да бъдат част от създаването на нова ислямска държава.

Насилие и домашен живот

Лидерът на ИД опитва да освободи движението от само един вид бойци и призова лекари, инженери и строители да се присъединят към тях в създаването на чиста ислямска държава. В разказите на жените има голяма доза романтизъм заради това, че са част от този политически проект с нова версия на политическия ислямски "добър живот", изграден върху особена представа за исляма и шариата.
В тази нова "държава" жените имат всякаква работа и функции. Например в сирийския град Рака те могат да се присъединят към т.нар. Бригада Ал-Хансаа, изцяло женска морална "полицейска сила", създадена от британка. Появяват се снимки на жени с автомати АК-47, носещи колан с експлозиви и държащи отрязана глава. Но те също така готвят, правят палачинки с шоколад Нутела, срещат се на кафе и изпълняват ролята на майки и къщовници.
Именно тази комбинация от насилие и домашен живот мнозина смятат за шокираща. Малайзийска лекарка, сега известна като Ум ал-Бараа, написа в туитър през януари: "Стетоскоп около врата ми и "Калашников" на рамо. Мъченичеството е най-голямата ми мечта". Следователно политически стимули тласкат някои мюсюлманки към ИД. Но липсата на друг избор също е една от причините.

Наивен романтизъм

Провалът на западните държави да дадат на младите мюсюлмани усещане за принадлежност, цел и стойност като мюсюлмани и граждани е шокиращ в онлайн разказите на жените джихадистки. Като пример за това една холандка в Сирия на име Хадиджа заяви пред американския сайт Ал-Монитор: "Винаги съм искала да живея според шариата. В Европа това никога няма да се случи".
Жените говорят за недостатъците на западните общества, изказват се негативно за ограниченията за практикуване на исляма (например забраната за носене на бурка във Франция) и критикуват политическата система. Парадоксалното е обаче, че докато цитати от Корана са вплетени в разказите им, те показват малко признаци за дълбоко познаване на самия конфликт, както и впрочем за шариата и исляма.
Историите на жените, които заминават от западни страни към Сирия, за да се присъединят към ИД, отразяват комбинацията от политически и лични причини зад решението им. Но те също така показват, че тяхната мотивация се характеризира с наивен романтизъм. /Би Би Си

--------------------------

Авторка на статията е д-р Катрин Браун, лектор във факултета по отбрана на Кралския колеж в Лондон. В своята работа тя е изследвала ролите и портрета на жените в тероризма, контратероризма и политиката на насилие и е проучвала радикализирания политически активизъм на мюсюлманските жени.