18 Юни 2021петък15:35 ч.

Лидице, Чехия. Мемориал на децата, жертви на нацизма през Втората световна война

Актуално

Фашизмът ли се настани в Столичната община?

Там разиграват срамни спектакли срещу инициативата да се направи паметник на децата жертви, какъвто издигнаха много страни в Европа

/ брой: 52

автор:Велиана Христова

visibility 1162

До българската общественост, до посолствата на Великобритания, Русия, САЩ, Франция, Китай, Израел, до всички 

Три години изминаха, откакто инициативен комитет от 22-ма писатели, журналисти, историци, юристи, лекари, художници, общественици, инженери поде инициативата в София да се изгради скромен паметник на децата, невинни жертви на режимите от 1923 до 1944 г., особено по време на Втората световна война. Идеята ни бе подсказана от това, че мемориали на децата, жертви на фашизма, направиха страни като Франция, Германия, Испания, Чехия, Беларус, Русия и др. Някои от тези паметници са издигнати в последните години, авторите на мемориалите във Франция и Чехия през 2014 г. бяха наградени с най-високите отличия на своите държави. Затова решихме, че и в България е добре да бъде направен такъв монумент на паметта. Защото и нашият народ е понесъл тежки загуби, паднали са жертва на конфликтите на възрастните и български деца, особено деца на партизани и ятаци на Съпротивата в годините, когато България следва политиката на Хитлер. 

След обявяването на инициативата за нея изразиха подкрепата си стотици граждани и граждански структури от различни краища на страната, от различни етноси, хора с различни политически и религиозни възгледи, видни български учени и творци. Мнозина изпратиха дарения за изграждането на паметника, хората пращаха и по 2 лв., и по 1500 лв. В няколко града по идея на местни граждански структури се направиха срещи и дори благотворителен концерт за набиране на средства, като в тях участваха хора от всички партии у нас. По този начин българите изразиха желанието си да покажат хуманна и човешка съпричастност към една национална трагедия. Трябва да има място, където без разлика от личните си политически пристрастия да сведем глава и да поставим цвете пред надписа "Никога повече!" с горест за онова, което възрастните са причинили на най-малките българи. Убедени сме, че това е пътят за единение на нацията - не помирение между жертви и палачи, което е невъзможно, а еднакво почитане на всички невинни жертви. 

Мнозина ни изпратиха данни за убити деца до 1944 г., събрахме списък с пълни сведения за над 200 загинали невинно деца в страната - най-малкото е на годинка и седем месеца, разстреляно с 12 куршума, както и за около 3000 погинали еврейчета по време на депортациите от Македония и Северна Гърция през 1943 г., някои от тях - пеленачета. На практика се създаде национално движение за построяването на паметника. Известният скулптор проф. Иван Славов дарява безвъзмездно проекта за паметника на децата. Мястото в Борисовата градина бе избрано от покойния вече акад. Светлин Русев, предложението получи одобрение от директора на ПУБ проф. арх. Атанас Ковачев и от главния архитект на София Здравко Здравков. 

На 15 април 2019 г. внесохме в деловодството на Столичната община документите, необходими според наредбата на СОС за поставяне на паметници. И започна ходене по мъките. Неколцина членове на т.нар. Експертно-художествен съвет към СОС, подкрепяни от зам.-кмета Тодор Чобанов, решиха да осуетят инициативата. На 18 юни 2019 г. Експертно-художественият съвет се е занимал с проекта. Становището му се оказа изцяло политическо и нямащо нищо общо със задачите на художествен съвет, той има съвсем други функции. Годините 1923-1944 били "ограничен времеви период", което означавало, че инициативата ни е политическа! Направен е опит да бъдат представени в неугледен вид внесените от нас документи и визуални материали, възраженията на член на съвета не са отразени. Колкото до "ограничения времеви период", не ни е известно във времената на социализма, за които очевидно се намеква, да е имало политическо избиване на деца. Ако някому е известно такова нещо, нека ни даде конкретните данни на децата, за да ги включим към съставения списък! Нашите аргументи и действия за отхвърляне на политизирането и за едно хуманно дело в памет на най-малките жертви на войната и насилието са посочени от съвета точно в обратен смисъл, което ни убеждава, че обсъждането е било формално, без каквото и да било разглеждане на внесените от нас документи. За което веднага възразихме. 

На 2 август 2019 г. внесохме в деловодството на Столичната община възражение срещу подобен подход от страна на Експертно-художествения съвет с настояване на негово заседание да бъдат поканени представители на инициативния комитет и скулпторът проф. Иван Славов за представяне на идейния и художествен проект с макета на бъдещия паметник. Никакъв отговор не последва. 

На 29 ноември 2019 г. внесохме поредно писмо в СОС - този път адресирано до кмета Фандъкова и съветниците в новия СОС. През цялото време след това нито кметът Йорданка Фандъкова, нито служителите на съвета, нито съветниците, нито зам.-кметът Тодор Чобанов, нито т.нар. Експертно-художествен съвет не намериха за необходимо да ни уведомят за каквото и да било, камо ли да ни отговорят.

На 23 октомври 2020 г. инициативният комитет внесе в СОС наново документите за изграждане на паметника, допълнени с нови обяснения и нови материали. На заседанието си на 14 февруари 2021 г. съветът не е гледал това предложение според огласения протокол. Деловодната справка в сайта на СО сочи, че "документът не е приключен". 

Неочаквано от публикуваните в сайта на съвета становища се оказа, че на заседание на 22 декември 2020 г. "художественият" съвет е разгледал писмата ни от... 2019 г. и се е произнесъл, че не сме отчели неговите препоръки да разширим "времевия период", който така ограничен, внасял разделителни линии в обществото и затова съветът не подкрепя инициативата за паметника. А с писмо от 23 февруари 2021 г. зам.-кметът Чобанов най-сетне благоволи да ни отговори. Изпраща ни становището на съвета от 22 декември 2020 г. по възраженията ни от 2019 г. То обаче е пратено като отговор на внесените ни на 23 октомври 2020 г. документи - без те да са гледани в съвета, за които в деловодната справка пише, че не са приключени.

Шепа хора в общината правят всичко да провалят идеята. Да, ако в нея има политика, тя се нарича антифашизъм. Ако антифашизмът е "разделителна линия" в българското общество, жалко за това общество. Кълнете лицемерно и клеймите Холокоста, но не допускате паметник на 3000 загинали еврейчета и на още 200 избити невръстни българчета! Да, няколко души правят това, но цяла Столична община не може или не иска да се справи с тях! Въпреки правилата, предложението ни не е придвижено към Столичния общински съвет, който би трябвало да го разгледа и при отрицателно мнение на "художествения" съвет. Оневиняването на фашизма е фашизъм и то се превръща в официална политика на държавата ни.

Това се случва в България, за разлика от всички останали страни в ЕС, които славят Съпротивата и клеймят хитлеризма. Никъде в Европа не са оневинени колабораторите на Хитлер,  осъдени от народните съдилища. Само в България. След изминалите почти три години политическо разиграване за една възможно най-хуманна инициатива сме принудени да се обърнем към всички съпричастни по темата и към посолствата, особено на страните, разгромили фашизма. Най-малкото заради стотиците сърцати българи, за които унищожените деца са болка и памет!

Инициативен комитет: Анжел Вагенщайн (сценарист, писател, общественик), Велислава Дърева (журналист), д-р Велиана Христова (журналист), Христо Георгиев (журналист, писател, издател), проф. Светлин Русев (художник), проф. Валентин Старчев (скулптор), Иво Хаджимишев (художник фотограф), ген. Ангел Марин (бивш вицепрезидент), ген. Георги Иванов (първи космонавт на България), д-р Лидия Иванова (философ), проф. Андрей Пантев (историк), проф. Искра Баева (историк), проф. Евгения Калинова (историк), акад. Дамян Дамянов (хирург), Снежана Тодорова (филолог, Съюз на българските журналисти), Къдринка Къдринова (журналист), Емил Бехар (педагог, общественик), Емил Кало (икономист, общественик, бивш председател на "Шалом"), Валентин Караманчев (журналист, писател, общественик), Боян Ангелов (писател, Съюз на българските писатели), проф. Благовест Вълков (архитект), Владимир Шейтанов (юрист, адвокат), Петър Андасаров (писател).   

Путин и Байдън приеха обща декларация в Женева

автор:Дума

visibility 443

/ брой: 115

Китай изстреля пилотируем космически кораб

автор:Дума

visibility 979

/ брой: 115

В Испания отпадат маските на открито

автор:Дума

visibility 305

/ брой: 115

Вучич критикува подхода на Косово

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 115

Подлост

автор:Георги Георгиев

visibility 662

/ брой: 115

Заедно с теб

автор:Ева Костова

visibility 609

/ брой: 115

Истерясване

автор:Валентин Георгиев

visibility 398

/ брой: 115

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ