Фантомната република

Славчо КЪНЧЕВ*

"В републиката всеки гражданин, правейки това, което иска, и нищо от онова, което не иска, участва директно в законодателството и управлението, както в производството и циркулацията на богатството. Там всеки гражданин е господар, защото всеки има пълна власт. Той властва и управлява."

Пиер Жозеф Прудон (1809-1865), френски политически деец, икономист, социолог и философ

Налице ли е републиканизмът у нас в държавното управление? Въпреки че то официално е категоризирано чрез самото наименование на страната ни като "република", неговите следи в социалното ни всекидневие са незабележими. Народните маси, етикирани ласкателно - и лицемерно - като "граждани", не докосват с пръст нито едно копче върху пулта за държавно управление, въпреки че те са мнозинството. Това положение не е непредумишлен пропуск от страна на властприлагащото (властимащ е само суверенът!) малцинство. Точно напротив! То е умишлено изшутване в аут от областта на държавното управление, дълбоко планирано недопускане до неговите нива, където биват взимани окончателните решения за обществено-политическото развитие на България.

Всъщност, тази операция за обезправяването на моите сънародници, непринадлежащи към (псевдо)елитарното малцинство, е ловко камуфлирана. В публичното пространство политолози, социолози, историци и още представители на обществознанието агресивно налагат твърдението (добре заплатено!), че народоволието пълноценно, неоспоримо и достатъчно властва по време на изборите. През останало време на междумандатните периоди на гражданите се предписва и - налага посредством целия репресивен потенциал на закона - да се подчиняват на древната латинска сентенция "Ne supra crepidam sutor iudicaret" ("Обущарят не бива да съди по-високо от своя калъп"). Или казано с думи прости и мисъл пределно ясна: 

Всяка жаба да си знае гьола!

По този въпрос френският мислител и писател, един от представителите на Просвещението и идеолог на дореволюционната дребна буржоазия Жан-Жак Русо (1712-1778) е категоричен: "Английският народ мисли - отбелязва той, - че е свободен; той дълбоко се лъже, защото е свободен, само докато избира членовете на парламента; свършат ли изборите, той е роб, той е нищо." ("За обществения договор", Книга трета, гл. 15)

Безспорен факт е, че представителната форма на държавно управление, ако не е съчетана с механизъм за контрол и санкции от страна на гражданите спрямо трите сфери на властприлагане, им предоставя само по един ден, в който те не са в ролята на "идиоти" - в оригиналното старогръцко значение на думата, което и Аристотел използва: "човек, който не участва в политиката и живота, без социални умения". По този начин (псевдо)елитарната прослойка си създава обстановка, благоприятна за удовлетворяването на нейните амбиции от материално и/или психологическо естество. Най-често и от двете.

Всъщност, разликата между представителната форма на държавно управление, представена и в България от нейния неолиберален вариант, и републиканската парадигма е не само принципна, но и антагонистична.

Както пише Режи Дебре в своето политическо есе "Вие демократ ли сте или републиканец?": "Всяко управление, колкото и ограничен да е неговият хоризонт, почива върху определена идея за човека. Дори и да не го знае, републиканското управление определя човека като разумен по своята същност, роден, за да отсъжда и да обсъжда в хармония със своите себеподобни. Свободен е само този, който достига до притежание на себе си, в съгласие на действие и слово. Демократичното управление държи на това, че човекът е по същността си произвеждащо животно, родено, за да фабрикува и търгува. Свободен е този, който притежава. Свободен е този, който притежава блага - предприемач или собственик. В единия случай политиката ще има предимство пред икономиката, във втория икономиката ще управлява политиката."

Каква е философията на републиканското управление? То представлява, казано с политологична терминология, присаждане на компетентността на експертите върху дървото на народния суверенитет, в противовес на ситуацията с т.нар. представителна демокрация, при което върху управлението на "настойниците" или "квазинастойническите" институции са накачени декорациите на "демокрацията".

Кои са теоретичните елементи

които биха могли ефективно и рационално да бъдат незаобиколимата основа на едно републиканско управление в България?

Първо: Основният закон трябва да бъде приет, или после, ако се налага в него да бъдат извършвани промени, това да бъде направено само посредством общонароден плебисцит. Плебисцит, а не референдум. "Плебисцит" произлиза от политическата практика на древната Римска република, от "plebis citum", които съчетават "plebis", т.е. "плебс", "народни маси" + "scitum" - "определение", "решение". Докато плебисцитът е задължително решение за държавното управление, то референдумът, чийто смисъл е от новолатински, понеже е липсвал в политическата практика на древната Римска република, произлиза от "re-fero" - "предавам", "съобщавам" мнение. 

Вторият елемент за участието на народните маси при взимането на окончателните решения за обществено-политическото развитие на която и да е държава, включително и България, е внедряването на гражданските инициативи при изготвянето на нормативната база. Като праговете за отпочване на подобни процедури да бъдат много по-ниски, отколкото понастоящем са регламентирани. В Швейцария например, за инициирането на промяна или за приемане на нов закон са стартово необходими 50 хиляди подписа. Уви, у нас прагът е 400 хиляди души. Освен това, което е изключително важна принципна разлика, в Швейцария няма ограничение кои социални области могат да бъдат подложени на народното законотворчество, докато у нас чл. 9, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление налага редица ограничения, като описва широка територия на забрана за народното законотворчество.

И ако за промяна на основния швейцарски закон, т.е. на конституцията, стартирането на процедурата е само посредством 100 хиляди подписа, то редовият български гражданин би могъл да види подобно свое участие само през крив макарон, особено когато въпросите са от компетентността на Велико Народно събрание.

Бариерите спрямо народното волеизлияние 

у нас са спуснати и по две други направления. Срокът за иницииране на т.нар. референдум в България е само 6 месеца, докато в Швейцарската конфедерация той е три пъти по-дълъг, т.е. има по-големи шансове да бъдат събрани необходимото количество подписи за стартиране на съответната процедура.

Освен това, за да бъде валиден резултатът от референдум у нас (в разрешените за обсъждане области), е необходимо участниците в гласуването да не са по-малко на брой от пусналите бюлетини в урните при последните парламентарни избори. Именно така беше прецакан резултатът от референдума, иницииран от Слави Трифонов - не достигнаха около 12 500 гласа.

В алпийската република няма регламентирана избирателна квота за минимален брой участници. Условието народната воля там да бъде зачетена е половината плюс един швейцарски гражданин от участвалите в процедурата да са дали положителен вот, колкото и да са те. Като, поради конфедеративното устройство на държавата, има изискване половината кантони като отделен брой гласове също да са одобрили предложението или предложенията, тъй като в Швейцария обикновено се извършва изява на народната воля едновременно по няколко въпроса за обсъждане.

Напълно съгласие със сентенцията на древноримския оратор, адвокат и политически деец Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр.н.е.): "Res-publica est res populi", т.е. "Държавните дела са дело на народа".

Освен това свое значение, съчетанието "държавни дела", "res-publica", има смисъл и на: 2. държавна собственост, хазна; 3. държавни интереси; 4. държава, общество, държавно устройство; 5. политическо положение. Независимо кое от значенията на "res-publica" се вземе предвид, сентенцията на Цицерон постановява, че всички те са "дело на народа".

Но основният ключ за гарантиране на републиканизма в държавното управление в условията на представителна форма на ръководене на държавните дела е наличието на действен механизъм за контролиране на изпълнението на народоволието. Тази гаранция може да бъде само една. Изразена е действено в 18 от щатите в северноамериканския континент. Такова право притежават дори гражданите на "недемократичната" - според неолибералите - Венецуела, закрепено в нейната конституция. Там е възможно гласоподавателите посредством плебисцитна процедура да отзовават лица, заемащи публични постове, преди да са им изтекли съответните мандати.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България