Фантазните пътешествия на Андрей Даниел

    Малцина са съвременните художници, които така властно и магнетично са привличани от пътешествията на духа. Андрей Даниел цял живот е изкушаван от предизвикателствата на въображаемите скиталчества, рискованите втурвания из необозримите предели на историческите, културните и естетическите пластове на времена, епохи и светове. Взаимното преливане, оглеждане, привличане и оттласкване между реалното и фантазното мотивират вдъхновението на този художник. Още от неговите първи самостоятелни изложби усетихме, че той възприема живописта като сериозна игра, в която пулсират  фойерверките на забавляващото се въображение, интелектуалните параболи и внезапните модулации, търсените парадокси. Впечатляващ е диапазонът на настроенията и образните им превъплъщения - от уж реалистичния рисунък до кубистичното разграждане или по-скоро причудливото пресъздаване на Натурата.
    Андрей Даниел се интересува от философските измерения на сблъсъка между Добро и Зло. Ярка илюстрация в това отношение е поразителната творба "Видях го!", в която съзираме ангел, изобразен с черни криле и нозе от светлина. От диалектическото противопоставяне между приказното, баладичното, сантименталната визия и гротескното, диаболичното, натовареното с тревожещ подтекст послание се раждат въображаемите и реалистичните светове на художника. В тях по удивителен начин се преплитат страховете и надеждите, бляновете и екзотичните представи, архетипните мотиви и многопластовите митологически алюзии и реминисценции.
    Този художник има способността да размишлява върху дълги серии циклично свързани творби. Нека тук припомним "Сянката на фараона", "Експонат 1 - 4", "Четирите най-велики", "Песен за трите сезона", "Песен за другия бряг", "Пирамидата на Хефрен", "Много вероятен пейзаж". Неслучаен е интересът на Даниел към древен Египет - пирамидите, невероятната дълбочина и загадъчност на египетската митология, фараоните, жреците, невидимото, отвъдното, мистериите около погребалните процесии и ритуали - всичко това му дава възможност да размишлява за преходното и вечното, за фундаменталните философски въпроси и за свръхпредназначението на човека.
    Андрей Даниел е художник на контрастите. Усещането за необятните възможности на контрастното мислене (и като нагласа на ума, и като колорит) е като че ли втора природа на този творец. Но великолепието, дори разточителството на колорита (нека тук посочим "Къщата на Вагнер в Люцерн", "Барбекю", "Бой в Мадрид", "Пладне в Индия") винаги са подчинени на стройна и съдържателна концепция. Художникът чувства, разбира, съзерцава пантеистичната хармония и полифония и знае, че фината духовна материя живее само в изкуството. В същото време обаче с не по-малка сила долавя избуяването на тъмните атавизми в душата на модерния човек, където се преплита лиричното с трагикомичното, гротескното и инферналното.
    В творбите на Андрей Даниел има ясно изразена драматургия - и в отделните работи, и в сериите и циклите. Драматургичният подход му помага да осмисли времето и пространството в картината, засилва динамиката, ражда неподозирани сюжетни линии, паузи, резки обрати, освобождава го от всякакви предразсъдъци и робуване на традицията. За този художник експериментът придобива нов продуктивен смисъл само ако води до изначалното усещане за магията на живота. Само тогава се постига отвоюването на нови естетически пространства в изкуството. И най-сигурният път тук е бягството от стерилния стил, от канона, от утвърдените шаблони. Творецът е осъзнал, че сюжетността в живописта понякога има спасителна мисия, но в същото време сложните и многопластови композиции, които впечатляват с колоритните си открития, с пълнокръвието и виталността на образите, не винаги и не задължително почиват върху разгръщането на някакъв сюжет. По-важно е в случая да се следва вътрешната логика на първоначалната идея, която позволява на художника да изгради свят, достатъчен за себе си, както е например в "Парижки мостове", "Юдейската пустиня", "Алея в Лугано", "Дъждовен Лондон", "Някои пустинни феномени"" "Швейцарска идилия", "Към върха", "Погребение в село Гинци", "Грешката на Свети Георги", "Разходката на фовистите".
    Но какво значи достатъчен за себе си? Това е светът на другата реалност, създавана от моралистичното въображение на художника, светът на благородното, красивото, възвишеното. Утопичен свят, но тъкмо затова и тъй магично привлекателен. Мъчителната сладостност на този въображаем свят, неговата постижимост само в картината, литературната или музикалната творба, зареждат истинския творец с неизчерпаема енергия и божествено вдъхновение.
    В такъв аспект можем да си обясним алхимичните понякога методи на художника и постоянните му опити да материализира странното, причудливото, абсурдното, защото в него той съзира основни черти на модерното време. Ето защо в своите стилово пластически импровизации и търсения той толкова често прибягва до гротеската - в нея вижда един от висшите методи за синтез на позиции, възгледи, идеи. Тя му помага да фокусира зрението си върху невидими детайли, нюанси, асоциации, да фрагментаризира цялото, търсейки изначалните основания на неговата структура и да открива философията на цялото във фрагмента.
    Освен драматургията значима роля в картините на Андрей Даниел играе и музиката. Тя определя както композицията, изразните средства, тоналността, така и особената вътрешна ритмика на внушенията и пластическите метафори. Обикновено те са многовалентни, изградени на принципа на полифонията и многогласовия канон, наситени с алегории и иносказателен подтекст.
    Художникът обича да съпровожда своите изложби със знакови алегорични текстове. В един от тези съпровождащи програмни текстове той използва израза "свръхвглеждане в предмета". Това своеобразно вътрешно зрение на художника - свръхвглеждането в предмета - обяснява смисловите метаморфози в немалко негови творби. И ние разбираме неизтощимите му усилия да пресъздаде конкретността на абстрактното и абстрактността на конкретното, независимо дали ни поднася фигурална композиция, натюрморт, пейзаж или портрет.
    Андрей Даниел има оригинална художествено-философска концепция както за тенденциите в модерното изкуство, така и за своите собствени творчески търсения, които разгръща методично и последователно. Неслучайно той е един от малцината дълбоки, оригинални и проникновени интерпретатори на създаденото от класически и съвременни нему художници. И с пластическото си творчество, и с великолепните си пътеписи, портрети, есета и текстове към изложби, той иска да разгадае алегориите на времето, "в което всички стойности се подменят и цялата морално-етична тъкан на обществото е стигнала до своя абсурд".
    Разбира се, Андрей Даниел знае, че почти винаги в добрата картина са заложени неразрешими противоречия. Но тъкмо те, които се изплъзват и са неподвластни на рационалния анализ, са белег за истински стойностното и непреходното в изкуството. Самият Андрей Даниел ни поднася през годините такива блестящи примери. Към изброените вече творби нека тук добавим и "Носталгия по цялото", "Абсолютната картина", "Лозето на рицаря", "Къщата на палача", "Щрайхът в действие", "Замъкът на водата", "Песен за есетрата", "През затворени клепачи - прашинка".
    Андрей Даниел съзерцава историята през очите на ненаситния за приключения и фантазни пътешествия играещ човек. В играта той се надява да открие отговорите на най-важните въпроси, които вълнуват творците през хилядолетията.


Къщата на палача

Сянката на фараона