Факли

Народът се самоубива.
Докато бивши и настоящи министри отчитат успехи и стабилизация, хората продължават да се палят ритуално.
Докато ексуправляващи изразяват арогантно доволство от финансово стабилната държава, българите запалват мизерията си като факла.
Докато новият премиер представя и брои министри, народът се опитва да брои поредния пъплещ по човешкото тяло огън - пети, шести или седми е този...
Докато наблюдателите на резултатите на хорското отчаяние, заплашващо да се превърне в масово, спорят дали това е достойна за уважение форма на протест или просто заразна вълна от автоагресия, все повече хора затъват в ширещата се нищета.
Докато богослови и психолози коментират дали това е акт на отчаяние, саможертва или грях, очите на политическия елит светят, но не от отблясъка на огъня на запалилия се, а от започналата изборна битка. 
Картината у нас става все по-страшна. Хората не просто се самоубиват. Те концентрират цялото преживяно през годините страдание в ужаса на последните си мигове. Изгубват ума си от безсилие и безнадеждност, а управниците продължават гаврата, като безучастно наблюдават растящата безработица, умиращите предприятия със стара слава или липсата на пари за лекарства за епилептици или психично болни.
Народът стене, плаче за спасение. Вече изобщо не става дума за наперени хвалби за някакво си извънредно увеличаване на парите за социални разходи, за вдигане на минималната работна заплата или прибавяне на 5 лв. към пенсиите от някоя нова година. Подобни мерки вече не са достатъчни, не са адекватни, няма да постигнат търсения ефект. И ако политиците разчитат, че по-лошо от това няма накъде, се заблуждават. Хората факли само бият камбаната за приближаваща опасност и показват пътя надолу. Дъното още не е достигнато.