Езикът на ултиматумите е безперспективен

Русия ще отговаря на санкциите, съобразявайки се със своите международни права и задължения. Опитите да се оказва натиск на Москва чрез ограничителни мерки са безперспективни, заяви Владимир Путин в интервю за турската информационна агенция "Анадола" в навечерието на визитата си в Анкара на 1 декември.
Президентът подчерта, че въведените от САЩ, ЕС, Япония, Австралия и редица други страни едностранни санкции против Русия са нелегитимни.
Според Путин подобен натиск нанася не само пряк икономически ущърб, но и заплашва международната стабилност.
Ограничителните мерки на Запада по отношение на Русия имат взаимен характер, Москва разчита, че здравият смисъл ще надделее, заяви от своя страна министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров. Според него в редица европейски държави все по-гръмко звучат гласовете на онези, които са недоволни от негативното въздействие на санкциите на националните икономики, на интересите на деловите кръгове, които са свързани с руския пазар. Той подчерта, че антируските санкции нямат нищо общо със задачата по деескалация на ситуацията в Украйна, те са нелегитимни и подкопават стабилността на световната икономика.
Междувременно Москва поиска от балканските страни обяснения за внезапното повишаване на износа им към Русия, най-вече от Босна, чиито доставки на ябълки рязко се увеличиха. Руснаците се съмняват в заобикаляне на ембаргото им върху европейски земеделски стоки на фона на украинската криза.
Износът на Босна към Русия се е утроил през 2014 г. От януари до септември 2014 г. страната е изнесла на руския пазар 3123 тона плодове и зеленчуци спрямо 1014 тона в същия период на 2013 г., сочат данни на руските власти.
Повишаването на износа е особено осезателно за ябълките и крушите с износ от 2066 тона между януари и октомври 2014 г. спрямо едва 10 тона в същия период на 2013 г. "Основната част е изнесена през септември и октомври", т.е. след влизането в сила на руското ембарго, заяви босненският представител Ратко Ковачевич.
Освен това вносът от Босна на около 7000 тона ябълки от ЕС през септември и октомври спрямо 320 тона в същия период на 2013 г. също говори много. От началото на украинската криза ЕС и САЩ въведоха многократно санкции срещу Русия, която обвиняват, че разпалва конфликта в Източна Украйна.
Русия отговори като обяви през август ембарго върху хранителните стоки от страните, които й наложиха санкции. Москва не крие, че би искала балканските страни, които искат да се присъединят към ЕС, но не въведоха санкции срещу Русия, да пренебрегнат препоръките на Брюксел да не се възползват от ембаргото, за да увеличат износа си за руския пазар.
Руският президент Владимир Путин дори покани през октомври Сърбия, чийто износ на хранителни стоки към Русия съставлява само 0,2% от руския внос на храни, да се възползва "от добрия момент... за да си извоюва място на руския пазар".
Но Москва изглежда решена да преценява внимателно доставките от балканските страни, на които ЕС е основният търговски партньор. Сред тях са също Македония и Албания. Русия изисква Босна и тези две страни, които не са засегнати от руското ембарго, да й предоставят в най-кратки срокове данни за земеделското си производство през 2014 година.
Неотдавна Москва изпрати двадесетина тона ябълки към Македония, чийто износ към Русия нарасна с 20% на годишна основа през 2014 г., подозирайки, че те са с гръцки произход, а Гърция е страна членка на ЕС. Босненските земеделци, които видяха шанс в руското ембарго срещу ЕС, са разтревожени и се опасяват от ответни мерки от страна на Русия.
Според босненската икономистка Светлана Ценич данните потвърждават, че е имало злоупотреби. "Всички съмнителни страни на Балканите произвеждат и изнасят толкова малко спрямо нуждите на руския пазар, че всеки опит да бъдат използвани като посредници бързо ще се набие на очи", казва тя.