Езикът на гласа

Уважението към родния език е не толкова право, пожелателно задължение, но и привилегия. И от нея могат да се възползват само силните духом. Или онези, които ценят собствената си реч, култура и историческо знание повече от всичко чуждоземско... В тези импровизирани размисли надали би се познала по-голяма част от българите. И с право. Защото подобни думи са инспирирани от отношението към собствения език, уви, не на нашенците, а на руснаците. Които успяха дори в музикално шоу да наложат приоритетно отношение към песните, изпълнявани на руски, а не на какъвто и да било друг език.
Още в първия сезон на прочутия по цял свят формат, адаптиран за публиката в доста страни по света, включително и за българската, водещият наричаше проекта "Гласът на Русия". Но повечето участници в него представяха песни на английски. С което предизвикаха лавина от критични забележки в медиите и интернет, понеже хората не спираха да се питат - все пак това е "Гласът на Русия" или е "Гласът на Америка"? Сигурно затова водещият на този сезон, чийто финал зрителите на ОРТ имаха възможност да гледат преди броени дни, започна патосно да нарича шоуто само "Гласът..." И всички, които пяха на език, различен от руския, просто не стигнаха до финала.
Случайност? Надали. Още повече че член от журито на друг музикален формат на същата телевизия - "Универсален артист", направи в прав текст забележка на участник в предаването, че не пее на руски. А публиката не само че не се възмути от такава "рестрикция", а напротив - бе напълно солидарна.
Представяте ли си подобно нещо да се случи в българско музикално шоу?! И аз не мога. Още повече че от телевизионния екран през последните години се натрапва постулатът, че универсалният език за хитове е английски.
Наистина, ако се съди по броя песни, победили например на "Евровизия", изпълнените на английски оглавяват класацията с над 22 пъти. Което не пречи на тези, които наистина държат на вокалните данни, да заложат именно на езика на гласа, а не на майчиния.