EЗИКЪТ

Тъжна шега си направи 1 април тази година - отне ни колегата, приятеля, твореца, таланта, певеца на Родопите, мъдреца, истинския думаджия Тодор Коруев. Вестникът и професията осиротяха без него.

Но нашият Тошо винаги е с нас! И сега. Със своята усмивка, със своето достойнство, със своите уроци по журналистика и с непримиримия си дух, с приятелските каламбури. Ще бъде с нас, докато ни има!

            Колегите от ДУМА

Тодор КОРУЕВ 

Езикът ни е дивен, в него е залогът на онова хубаво, което ще създадем. Казал го е Пенчо Славейков. Този "дивен език" с буквите, сътворени от светите братя Кирил и Методий и техните ученици, влезе като равноправен член в европейското семейство от езици. Кирилицата се нареди до официално приетите азбуки на нова Европа. Има право поетът Стефан Цанев, че трябва да я наричаме не толкова кирилица, а българската азбука, за да стане по-ясно от бял ден, че ние, българите, сме дали на вси славяни книга да четат. Заблудата, че нашите букви са руски, шества още по света. Само преди седмица се роди първият в света домейн на кирилица - "рф", който се произнася "ере-ефе". Символът на Руската федерация. Русия ни изпревари, може би причината е отново превратната представа за произхождението на буквите ни. Надявам се, че Корпорацията за интернет имена и адреси (ICANN) ще регистрира скоро и нашия знак "бг". Важното е, че кирилицата, или, както обещахме да я наричаме, българската азбука получава равностойно място в интернет.

Нашият малък език е голям, защото е наследник на старобългарския, писмеността му е на повече от 11 века. Ако не знаете, ще го научите от мен: има ново направление в езикознанието - еколингвистика (екология на езика, или зелена лингвистика), която се занимава с малките езици, застрашените езици, умиращите езици и т.н. За беля българският език влиза в "червена книга", и то не толкова защото поради демографския срив и пръскането на младия ни народец по широкия свят все по-малко стават тия, на които той служи за общуване и за мислене, а защото сечем клона, на който седим. Сами сме си виновни за подмяната на кирилицата с латиница, за смешното прекаляване с надписи на чужди езици, за голямата неграмотност и трайната полуграмотност в страната, за обедняването и оскотяването на родната реч, за поголовното навлизане на чуждици. С парвенющината, чуждопоклонството и опростачването вървим към подмяна на народността ни и нейното заличаване. Така че ни е дошло до главата да спасяваме своя увреден, осакатен и опропастен език.

У нас няма държавна стратегия за ползване и за защита на българския книжовен език. Може би ни тресе треска по чуждите езици и подбутваме децата и внуците си натам, и то най-често с мотива да тръгнат по света, та да си оправят дереджето. Волтер казвал, че да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една брава. И добре го е рекъл. Но трябва ли да оставим родния ключ да ръждясва или да заяде във вратата, която ни открива света. Странно, че въпреки засилването на интереса към чуждите езици, неграмотността на нацията расте. Липсва закон за езика, какъвто има във Франция и Полша, в Словакия пък наскоро приеха закон със солени глоби за нарушаването му. Ако така беше и у нас, заради "Денят Започва" БНТ щеше да отнесе глоба, защото там не са научили къде се пише главна буква и къде не. Ще получат акт и заради рекламата "Добра Храна, Добър Живот". Ако имаше закон, Nova и bTV нямаше да могат да си регистрират названията по този начин. В други страни, като Чехия и Унгария, закон просто не е нужен, там отдавна езиковата колонизация е спряна. Чехите например си имат свои думи за партия, парламент, класа, гара, аероплан, театър, музика, бюджет, резолюция, директор и за какво ли не. Борис Данков на няколко пъти от страниците на "Дума" призовава законът за езика да се извади от нафталина. От миналия век още депутатите премятат ли, премятат папки с разни негови варианти. Политиците не ги е еня, още повече че малцина от тях използват богатите изразни възможности на родната реч и повечето не са в час с нормите на книжовния език, които са задължителни за всички и затова се изучават. Човек, който уважава себе си, учи родния си език през целия си живот. Езиковата култура е част от общата ни култура. Затова не се чудете, че ще дойде ден, когато държавните служители и публичните личности ще държат тестове за владеене на родния език.

Ако езикът и азбуката ни бъдат защитени със закон, ще бъде спряно това нашествие на латиницата по родните мегдани, където свенливо се крият по ъглите кирилските букви. Законът ще определи националната езикова политика, задълженията на институциите, свързани по един или друг начин с езика, грижите на училището, семейството и обществото за културата на речта. И ще се предотвратят коварните либерални опити да се вкара "незадължително владеене на българския книжовен език". Да се върнем към прашасалите законопроекти за езика, докато песента на родната ни реч - омайна, сладка - не е изпята докрай...

                       ДУМА, 19 май 2010 г.

С наградата на БСП "Георги Кирков-Майстора"