Евтини обещания

Юлиуш Чвелух
"Политика"

До 2 процента от БВП звучи добре. Особено с оглед близките избори. Още повече че това е лесно обещание, понеже от години остава неизпълнено.
Полша се хвали, че има модерна система за финансиране на армията. През 2001 г. бе приет специален закон, с който бяха гарантирани твърди разходи за армията. Конкретно - 1,95 на сто от БВП. За жалост само година по-късно започнаха да променят закона, защото на въоръжените сили им се падна честта да запълват дупката на Бауц (става дума за дефицита в сектора на държавните финанси, прогнозиран от Ярослав Бауц, министър на финансите през 2000-2001, за бюджета за 2001 г.).
През следващите години също не се бързаше. За тринайсетте години, откакто важат тези разпоредби, те нито веднъж не можаха да бъдат изпълнени и за армията не бе похарчено толкова, колкото бе предвидено. Само веднъж въоръжените сили се доближиха до магическото ниво от 1,91 процента от БВП. Но имаше и години, в които разходите възлизаха само на 1,64 процента от БВП. Съвсем неотдавна, едва миналата година, войската отново запълваше дупката в бюджета. Този път с почти 3,2 милиарда злоти.
Даденото първо от президента Бронислав Коморовски и подхванато от премиера Доналд Туск обещание за увеличаване на разходите за въоръжените ни сили до 2 на сто от БВП означава 800 милиона злоти повече за армията. А тъй като бюджетната черга си е все толкова къса, каквато си беше, тези пари ще трябва да се вземат от някого. Дори плашейки данъкоплатците със събитията от другата страна на източната ни граница, пак ще е трудно да се обясни защо трябва да харчим повече за армията. Още повече че досега войската, пестейки, не си късаше от залъка, тоест не си орязваше собствените разходи. Точно обратното. Чрез раздутата и пробита пенсионна система увеличи разходите по издръжка на пенсионерите до абсурдни размери. Последиците от това раздаване ще плащаме още десетки години, защото се пенсионираха хора дори на 38 години. А и пенсиите не бяха ниски.
А тъй като икономиката не търпи вакуум, най-много бе спестено за сметка на разходите за модернизация. В резултат имаме армия с остаряла социална система и с още по-остаряла техника. Средната й възраст е над 20 години. А има и случаи, в които войниците са много по-млади от техниката, която обслужват. На подводниците тип "Кобен" дори командирите бяха по-млади от командваните от тях съдове.
След години на изоставане някои неща всъщност трябва да ги градим отново. Това важи особено за противовъздушната отбрана. Нуждите са толкова много, че бяха определени цели 14 програми за модернизация. Да изпълниш 14 приоритета е колкото амбициозна, толкова и обречена на неуспех идея. Идея от рода на неосъществимите мечти. Ако се съсредоточим върху няколко ключови приоритета и ако много активно включим в изпълнението им и полската промишленост и научни центрове, има шанс, модернизирайки армията, да не съсипем бюджета. Смята се, че от всяка злота, похарчена в Полша за отбраната, в бюджета има шанс да се върнат почти 40 гроша. Не е лесно това да се направи, защото полската наука има големи амбиции, но все още малки възможности. Промишлеността показа, че бързо учи. Но трябва да бъде добре управлявана. Е, и подкрепяна от западна технология.
Усилията на политиците трябва да се съсредоточават върху подобряването на управлението и умелото водене на битка за трансфер на най-съвременни технологии, а не върху даването на евтини обещания.