Евроскептицизмът е импулс... за промяна

Посланик Марко Контичели е дипломат от кариерата. Роден е във Флоренция на 14 септември 1961 г. Завършва политически науки в университета във Флоренция през 1985 г. и постъпва в Министерството на външните работи през 1987 г., където ръководи различни отдели и дирекции. От септември 2012 г. е посланик на Италия в България. Преди да заеме сегашната си длъжност, посланик Контичели ръководи сектор "Човешки права" в постоянното представителство на Италия в Обединените нации в Женева. В периода 1998-2002 г. е началник на икономически и търговски отдел в италианското посолство в Делхи. 1991-1995 г. е консул на Италия в Севиля. В периода 1989-1991 г. е заместник-ръководител на мисията на Италия в Хартум, Судан.

"Италианските предприятия следят с голям интерес българския пазар"
"Италия винаги е поддържала стратегическото значение на "Южен поток"
 

На 1 юли Италия пое ротационното председателство на ЕС, след като то беше поверено на Гърция през първите шест месеца на 2014 г. По повод италианското председателство премиерът Матео Ренци подчерта, че за тези шест месеца Италия ще се постарае да убеди младите хора, че ЕС е съюз от държави, в който хората може да имат надежди. "Ако Европа си направи селфи, какво ще видим на екрана. Ще видим лицето на умората, а в някои случаи лицето на примирението. На селфито днешната Европа ще изглежда уморена и отегчена", каза Ренци пред депутатите в Европарламента, пред които представи програмата на италианското председателство.
За приоритетите, които си поставя Италия начело на ЕС, за проблемите на Съюза и за двустранните отношения между Италия и България разговаряме с италианския посланик у нас Н. Пр. Марко Контичели.

- Ваше превъзходителство, представете основните приоритети на председателството на Италия на Европейския съюз. Разширяването на страните от Западните Балкани сред тях ли е?
- Растежът и заетостта, правата на гражданите и демокрацията, външната политика и регионалните кризи - това са приоритетните области, в които желаем да работим. Необходимо е да се действа на повече фронтове - борбата с безработицата, преди всичко сред младите хора. В същата перспектива ще съсредоточим вниманието си върху консолидирането на икономическия и паричен съюз. Сред основните ни цели е да се стимулират структурните реформи, за да се подпомогне растежът. Ще отделим внимание и на завършеното изграждане на единен пазар. Подновеното лансиране на европейската имиграционна и енергийна политика, както и ефективността на институциите на ЕС, разширяването на юридическото сътрудничество и защитата на човешките права са също сред приоритетите ни. Във външнополитически аспект ще се фокусираме върху търсенето на активната роля на добросъседството, като се започне с кризата в Украйна, Сирия и Либия.
В тази връзка европейската интеграция на Западните Балкани, разбира се, продължава да бъде сред приоритетите. В интерес на Европейския съюз е в този регион да има политическа и икономическа стабилност. Затова трябва да продължим да работим за осъществяване на конкретни и бързи стъпки напред в тази насока.
- Посланието на гръцкото председателство бе "Европа е общото ни търсене". Какво е посланието на вашето председателство? А логото?
- Кураж и гордост пред важните предизвикателства, които ни очакват - това е посланието ни. Европа, както каза преди няколко дни италианският премиер Матео Ренци в Европейския парламент, трябва да преоткрие жизненото начало и смисъла на своя път. Затова логото на председателството е лястовицата - символ на пътуване, надежда и свобода. При това сме в началото на новия Европейски парламент след изборите през май, а и все повече са признаците за съвземане на икономиката из целия континент. Точно сега е моментът да отворим нова страница с още по-голяма ангажираност, за да създадем благоприятни условия за промяната.
- Споменахте евроизборите. Резултатите от тях ясно показаха възхода на крайните и евроскептичните партии. Италианската демократическа партия пък постигна най-добрия резултат за център-лявото. Как ще коментирате евроскептичните настроения като цяло в Европейския съюз и в частност в Италия?
- Вярно е, че евроскептичните настроения в Европейския съюз се засилиха. Но политическите сили, които макар и по различен начин поддържат Европа, все пак запазват стабилно мнозинство в Европейския парламент. А и евроскептиците със сигурност не са хомогенна група. В крайна сметка ще имаме един парламент, който в своята законодателна дейност ще трябва да разчита на "споразумение на широк фронт". Но той няма да бъде нито антиевропейски, нито неуправляем.
Моят коментар за евроскептицизма? Това е една силна заявка за промяна, един необикновен импулс да се направи нещо по-добро за Европа.
- Какво трябва да се промени в политиките на Европейския съюз, за да се възвърне доверието на европейските граждани в този проект? Как виждате бъдещето на ЕС - по-единен или все по-разединен?
- За да се възвърне доверието в Европа, трябва да се възвърне "предлагането" - добавената стойност, която тя има за гражданите. А това конкретно се изразява в следното - Европа трябва да бъде по-интегрирана там, където явно има общи интереси, и по-малко "натрапчива" там, където те не съществуват. Това са теми, които спешно се нуждаят от широк политически дебат, за да се реши в каква посока да се върви напред. Ние имаме желание да се ангажираме с това.
- Италия е сред най-страдащите от имигрантски потоци европейски страни. Има ли проблеми европейската политика за имигрантите и къде са те?
- Страните членки, разположени по външната граница на ЕС като Италия и България, се намират между чука и наковалнята. По същество те трябва да поемат всичко - оказване на помощ, прием и престой на имигрантите, в условията на ограничени европейски финансови ресурси и липсата на задължителни механизми за солидарност от страна на държавите членки. Може ли това да продължи в дългосрочен план? При нас например само за първите шест месеца от годината пристигнаха около 60 000 бежанци, а потокът им ще продължи, докато не затихне политическото напрежение при южните съседи на ЕС и в Близкия изток. Промяната се налага от самите факти, от реалната действителност.
- Няма как да избегнем въпроса за нестихващата криза в Украйна. Какъв и къде според вас е изходът? (интервюто е направено преди отмяната на т.нар. примирие - бел. ред.)
- Мирният план на президента Петро Порошенко дава голяма възможност да се създадат благоприятни условия за нормализиране на политическата обстановка. Надяваме се, че всички страни ще обединят усилията си в конкретното му прилагане. В края на юни Европейския съвет изрази много ясно послание в тази връзка, подканяйки и Русия активно да упражни своето влияние. Трябва убедено да продължи поддържането на диалога между Москва и Киев, подпомаган от Европа.
- "Южен поток" се превърна в заложник на украинската криза, а Италия е една от участващите в този проект страни. Как приемате този проблем?
- Италия винаги е поддържала стратегическото значение на проекта предвид възможността за диверсификация на доставките. Надяваме се, че проектът може да се осъществи - естествено, при спазване на правилата на ЕС. По същия начин подкрепяме и други важни проекти в енергийната инфраструктура, като Трансадриатическия газопровод (ТАР), предназначен да снабдява Европа с азерски газ, преминавайки през Турция, Гърция, Албания и Италия, и към България чрез междусистемната газова връзка България - Гърция.
- Как смятате, защо България и Румъния са все още извън шенгенското пространство, макар да са изпълнили критериите за приемане? Впечатлението и в двете страни е, че са третирани като по-различни спрямо останалите страни членки на Европейския съюз. Сред приоритетите на вашето председателство ще бъде ли приемането на страните в Шенген?
- Ще предложим на министрите на вътрешните работи на страните от Европейския съюз отново да обсъдят темата Шенген. Италия винаги е поддържала мнението, че България и Румъния са готови, тъй като удовлетворяват необходимите технически изисквания. Въпреки това трябва да се постигне единодушие в съвета, а някои страни членки, за да дадат съгласието си, продължават да изискват да има развитие в рамките на т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСV) в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. Ще работим за намиране на съвместно и удовлетворяващо решение.
- Как оценявате двустранните отношения между Италия и България? В кои сфери е най-активно сътрудничеството ни? Къде има неразвит потенциал?
- Двустранните отношения са чудесни. Вече сме трети търговски партньор на България с годишен оборот от 4 милиарда евро, един от основните инвеститори с годишен оборот от 2 милиарда евро. Ние бяхме сред първите страни, отворили своя пазар на труда за България през януари 2012 г. Заедно работим за "Европейска столица на културата 2019".
Въпреки всичко това съм убеден, че можем да постигнем още повече, най-вече в областта на икономиката. Италианските предприятия следят с голям интерес българския пазар, който - съгласно някои прогнози, скоро ще стане един от двигателите на целия Балкански регион. Правителствата са тези, които трябва да улеснят връзката между търсенето и предлагането.
- Как върви подготовката за Международното изложение ЕКСПО Милано 2015?
- Вече остава по-малко от година, така че подготовката е в разгара си. Страните участнички са 130. Сред тях е и България. Изложението се открива на 1 май догодина и приключва на 31 октомври 2015 г. То ще бъде един голям празник, посветен на храната във всичките й измерения - от гастрономията до инвестициите и високите технологии. С една дума - това е възможност, която не трябва да се пропуска - храната е първата социална мрежа на света.