Европейци, но само на книга

Вчера, в деня на будителите, бяха оповестени наградените детски рисунки, участвали в конкурс на тема "Как искам Европейският съюз да промени моя град". Общо 1115 деца от град София и от област София на възраст между 6 и 12 години са нарисували мечтите си. Това отрежда първо място на столицата по масовост и интерес към инициативата и заслужаваше финално усилие от организаторите - Централният информационен и координационен офис в администрацията на Министерския съвет и областния информационен център (ОИЦ) за връчване на наградите. Но, не.
Вместо да ангажират подходяща зала, с каквито София разполага в изобилие, те предпочетоха да поканят децата, родителите и преподавателите им във физкултурния салон на 139 ОУ "Захарий Круша". Несъстоятелността на аргумента, че най-голям брой отличени рисунки са дело на възпитаници на учлището и затова е предпочетено за "церемонията" по награждаването, се видя и усети още преди всички поканени да запълнят до краен предел помещението. Мухлясалият таван, блъскането, невъзможността да се чуят думите на журито, да се дари с внимание всяко дете, са само част от детайлите, развалили вкуса на чудесната инициатива. Да не говорим за вида на грамотите, връчени на участниците, набраздени със следи от неумела ножица.
Европейски пари се харчат за какво ли не в България - включително за обучения как да се организират и провеждат събития, каквото е имало преди месеци с всички ОИЦ. След вчерашната "церемония" по награждаването си мисля, че ОИЦ в София е бил слаб "ученик". Както и че мечтите на децата ни заслужават повече от грамота, връчена в мухлясал физкултурен салон. Много повече ...