Европейският бюджет: Защо е важен за теб?

Ивайло Калфин,
зам.-председател на Комисията за бюджети на Европейския парламент и докладчик по дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г.

От финансова гледна точка европейският бюджет не е сложна тема. Както впрочем всеки един бюджет. Той се състои от приходна и разходна част, които би трябвало да са равни. Когато приходите са в повече - се трупат резерви или се увеличават държавните разходи. Когато са по-малко - харчовете се свиват, плаща се с резервите, ако има такива, или се вземат заеми. В дългосрочен план разходите не трябва да превишават приходите, защото вземането на заеми не може да продължава безкрайно. В този смисъл европейският бюджет е още по-лесен, защото той не може да формира дефицит и да взема заеми, т.е. харчи се това, което се намира в хазната, а когато парите свършват, бюджетът трябва да се актуализира, в противен случай плащанията спират. Разходите не могат да превишават вече договорения бюджет. Затова работи система от гаранции, която държи разходите под нивото на приходите. Спестените средства се връщат на страните членки, по-точно се приспадат пропорционално от вноските им към общия бюджет. Така че те неизбежно всяка година са по-малки от предвидените.
Защо тогава бюджетът на ЕС поражда толкова драми, напрежения и спорове както в Брюксел, така и в много европейски столици? Трудността идва не от бюджетните правила, а от многобройните въпроси, на които трябва да се даде отговор.
Ето някои от тези въпроси:
Трябва ли и с колко да се намалят приходите в бюджета на ЕС? Съответно - трябва ли и кои разходи да се намалят, за да се спази желязното правило за балансиран бюджет?
Има ли някакви възможни допълнителни приходи?
Как ще се развива европейската икономика до 2020 г.?
Как може да помогне или да попречи бюджетът на ЕС за излизането от икономическата криза?
Може ли бюджетът на ЕС да бъде полезен за решаване на проблемите в еврозоната и доколко?
Очевидно е, че споровете са не просто за финанси, а за политики. Така и трябва, защото седемгодишният бюджет на ЕС е инструмент за постигане на поставени цели.
Тези цели не се определят сега - повечето от тях са факт - можем да ги намерим в Договора за функциониране на ЕС, в стратегията Европа 2020 за интелигентен, стабилен и приобщаващ растеж, в ангажиментите за борба с промените в климата, в заключенията на Европейския съвет от юни за ускоряване на икономическия растеж и създаване на работни места и т.н. Разбира се, когато говорим за толкова дългосрочно планиране, редно е да оставим известна гъвкавост и за определяне на нови приоритети и съответната им бюджетна подкрепа. С други думи -

дебатът не е нито за пари

нито за определяне на политически цели. А за това, дали и доколко правителствата и гражданите на ЕС са готови да осигурят изпълнението на целите, които вече сами са си поставили. Правителствата трябва да постигнат единодушие в рамките на Европейския съвет, а гражданите участват в решението чрез пряко избраните си представители в Европейския парламент и чрез националните си парламенти, които от своя страна упълномощават правителствата.
Какви са основните въпроси, на които тези сложни и продължителни преговори трябва да отговорят?
Най-често на повърхността изплува въпросът за размера на европейския бюджет. Едва около 1% от европейската икономика се преразпределя през бюджета на ЕС. За период от 7 години Европейската комисия предлага 1033 милиарда евро, което е 1,08% от очаквания брутен национален доход (БНД) на 28-те страни, които през 2014 г. ще съставляват съюза. Парламентът намира тази сума за недостатъчна.

Снимка БГНЕС
Европейските граждани не искат по-малък бюджет, те искат бюджет, който ще им помогне да загърбят кризата, ще стимулира икономиката, ще създава работни места

Първото предложение на председателството на Съвета беше за 50 милиарда евро съкращения. Седмица преди извънредната среща на върха на 22 и 23 ноември, на която се очаква европейските лидери да вземат решение по бюджета или поне да го обсъдят задълбочено, те набъбнаха. Президентът на Съвета г-н Херман ван Ромпой предложи 75 млрд. eвро съкращения, които ще засегнат още по-чувствително програмите по политиката за сближаване, на която най-силно разчитат по-бедните държави членки, сред които и България. Няколко от членките, водени от Великобритания и Швеция, настояват за значително по-голямо намаление на разходите.

Този бюджет е недостатъчен за европейските амбиции

На практика той представлява замразяване на разходите за периода до 2020 г. - в предложението на Европейската комисия, то е на равнището на 2013 г., а в това на Председателството - на 2011 година. Разширеният с Хърватска Евросъюз ще трябва да излезе от икономическата криза и да запази лидерската си позиция в света, основана на конкурентна икономика, да се наложи като световен лидер в отстояването на демокрацията и човешките права, както и в усилията за запазване на климата, да поддържа и увеличава жизненото равнище на своите граждани, да осигури добро бъдеще на следващото поколение - днес млади европейци - и всичко това: с намален бюджет. По-горе изброеното са все европейски приоритети и няма да намерите политик, камо ли премиер, който да отрече или пък да не ги цитира като изконно европейски.
Логиката, че в период, в който всички страни ограничават националните си бюджети и трябва да намалят и вноската си в европейския, е подвеждаща.
Първо, защото тук става въпрос за срок до 2020 г., когато Европа няма да е в същата финансова и икономическа ситуация.
Второ, европейският бюджет не генерира дефицит и дълг и следователно причината, поради която се намаляват националните бюджети не е валидна.
Трето, европейският бюджет прави това, което националните бюджети не могат в период на икономии - инвестиции. В огромната част от европейските региони както и в по-бедните, така и по-богатите страни, публични инвестиции се правят изключително с участието на европейски средства.
Четвърто, съществува понятието "европейска добавена стойност", което означава, че едно добре похарчено евро на европейско равнище е по-ефективно, отколкото, ако е похарчено чрез националния бюджет. Различни изследвания го доказват, но и елементарната логика сочи, че ако един кмет поиска заем по европейски проект, банкерът ще е по-благосклонен, защото знае, че бюджетът на ЕС не може да излиза на червено, следователно кредитът, който ще даде на кмета, ще бъде издължен. По различните европейски политики добавената стойност е различна и варира от 3 до 14 евро по програмите за наука и изследвания. Това ще рече, че едно европейско евро носи допълнителни частни и публични инвестиции. И обратното, всяко евро по-малко от европейския проект, мултиплицира загубите на регионите, на градовете, на предприятията, на учените, на младежите, на всички ползватели на такива средства.
И пето, не на последно място - едва 6% от средствата на европейския бюджет остават за администрация, докато останалите 94% се връщат в страните членки или отиват за външна дейност. Привилегиите да са граждани на ЕС струват на европейските данъкоплатци по 67 евроцента на ден.    

За българските - вноската е 13 стотинки

Ползите несъмнено далеч надвишават тази сума.
Когато средствата са ограничени, особено важно е за какво се използват. В предложението на Европейската комисия се предполага, макар и символично, че през следващите години ЕС ще увеличи средствата за наука, иновации, образование и младежка мобилност, повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика. За сметка на това комисията предлага да се ограничат средствата за двата мастодонта в европейския бюджет - общата селскостопанска политика и политиката на сближаване. Макар и недостатъчно, това предложение има своя смисъл и показва приоритети. За да бъде прието то обаче, е необходимо националните приоритети за отстъпят на общоевропейските или най-малкото да се съобразят с тях.
Първата реакция не беше в тази посока. Подложено под разнопосочния натиск на тези, които искат намаляване на бюджета, и тези, които искат запазване или увеличаване, на тези, които искат ултимативно запазване на недостатъчно ефективни, но традиционни инструменти като общата селскостопанска политика или системата на националните работи, председателството направи предложение с огромен компромис, при който исканото намаление с 50 милиарда евро идва предимно за сметка на програмите за наука, конкурентоспособност и младежка мобилност, докато средствата за селско стопанство остават почти непокътнати. 
Абсолютно необходимо е недостатъчните средства в европейския бюджет да се ориентират подчертано към растеж на икономиката и създаване на работни места, като това усилие трябва да бъде равномерно разпределено във всички региони на съюза. Особено внимание трябва да се обърне на подпомагане на малките и средни предприятия, на иновациите, на обучението и създаването на работни места за младите европейци. Това е начинът преразпределяните на европейско равнище публични средства да помогнат на съюза за растеж на икономиката и за запазване на доверието в способностите на обединена Европа сред младото поколение.
Дано не се окаже само добро пожелание, че в период на криза и недостиг средствата от европейския бюджет ще бъдат не само добре насочени, но и правилно използвани. Правилно означава, че

това не са фондове, които трябва да се похарчат

Те са проява на европейска солидарност, от която трябва да се извлече максималното за постигане както на националните, така и на европейските цели. В този смисъл Европейската комисия предложи значителни новости, които въвеждат изпълнение на предварителни условия и поемане на конкретни ангажименти за резултат от страните членки. Тези предложения не само трябва да се подкрепят, но и да се допълват с повишена политическа отговорност за правителствата за правилното изразходване на европейските средства, тъй като според Европейската сметна палата

90% от грешките се допускат на национално равнище

Може ли европейският бюджет да бъде инструмент, който да помогне за по-добата координация на макроикономическите политики на национално равнище? Някои страни членки са особено ентусиазирани в това отношение, което доведе до идеята за въвеждане на 8 макроикономически критерии, по които ще се съди дали една страна може да получи пари от европейските фондове. Според предложението, което има всички шансове да се превърне в законодателство, ще могат да се спират парите на държави, които нарушават препоръките на Европейската комисия за поддържане на основните макроикономически параметри. Въпреки че е добро като намерение, това предложение има много пороци и трудно ще постигне целите си. Европейският бюджет може да има макроикономическата роля не ако се обвързва с прекомерни условности, а ако се увеличи значително неговият размер.
На второ място предложението на Комисията може и да има някакъв превантивен ефект, но то задължително би задълбочило проблемите, ако една членка вече е дестабилизирала своите макроикономически показатели.
Не на последно място това предложение не може да се разпростре върху всички програми и следователно ще бъде много силно "лекарство" за някои страни и прекалено слабо за други.
За първи път по настояване на Европейския парламент приходната част на бюджета е предмет на преговорите по дългосрочния бюджет. Досега тази тема се е обсъждала само между страните членки. Според Лисабонския договор ЕС трябва да се финансира изцяло от собствени приходи. Понастоящем едва 20% от него идват от такива източници, останалите се получават чрез субсидиране от националните бюджети. Това прави

европейските политики заложник

на вътрешнополитическите дебати на една или друга държава. Европейската комисия предлага финансирането на европейския бюджет от национални трансфери да се ограничи до 40% от неговия размер, като останалата част се компенсира от въвеждането на данък върху финансовите сделки, опростяване на преводите, основани на ДДС и опростяване на системата от национални рабати. Тези предложения срещнаха остра съпротива от различни страни по различни причини. Достигна се до процедура, по която 11 държави (България не е сред тях) поискаха да се допусне т.нар. засилено сътрудничество, по силата на която те ще въведат налога само на своя територия. Предложенията за реформи на собствените приходи са добри. Те не правят европейския бюджет по-голям, а по-самостоятелен. Идеята на Комисията е целият фискален ефект на данъка върху финансовите сделки да се отразява върху националните бюджети, като освен това им се дава глътка въздух чрез значително намаляване на вноските от националните бюджети и съответно намаляване на бюджетните дефицити. Остава да видим колко от тези предложения ще станат реалност.
Наистина българите плащаме една от най-ниските вноски към европейския бюджет, тъй като те се изчисляват върху размера на икономиката, а тя у нас е най-бедната. Но това са наши пари и на нашите роднини, работещи в други европейски държави. Не може да ни е безразлично какви са европейските приоритети и за какво и как се харчат тези спечелени с труд пари.