Европейската победа се казва социализъм

Георги ДИМИТРОВ
кандидат за евродепутат на БСП-София, район Искър

Покрай последните разправии на БСП с пухкавите либерали от АБВ има опасност да се скатае най-важният разговор около европейските избори в България. Става дума за необходимостта от решително позициониране на нашите сили, на ПЕС и БСП, доста по-наляво и следователно по-напред от това, което е днес. Защо ли?
След 25 години тинк-танков поход на неолибералния, неофеодален, потомствен и наследствен капитализъм в Европа се оказа, че властта в заветния Брюксел представлява джип с десен волан, дерайлирал в Перловския канал на голямата река на историята. Безизходицата и фалитът на бесните десни ценности в ЕС избиха дори и в злополучната колонизация на горката Украйна.
Тоталната криза, която е криза не на какво да е, а на най-истинския капитализъм, не е изживяна. Нещо повече, фракциите в Европейския парламент още не са наясно с размера на бедствието. Бедствието се нарича фалит на финансовата пирамида, катастрофа на реалния сектор, разбити социални системи със 150 милиона безработни, младо поколение без бъдеще, изтребление на фундамента - средната класа и малкия бизнес. Бедствието е и в директивния триумф на правите срещу кривите краставици, на скъпите срещу евтините коли, на щастливите кокошки и доволните прасета, символи на единия процент тъпи индивидуалисти, които си разпределят и еврофондовете, срещу 99-те процента нещастни хора. Нараства хартиената планина от лобистки регулации в полза на едрия капитал - банки, монополи и корпоративни картели, против бизнесчето в бедните и нови страни членки.

Резултатът

- повсеместната и колоритна, вече и битова омраза към самото понятие Европейски съюз и към затлъстялата армия на еврочиновниците, в случая от деградиралата Европейска народна (с извинение) партия. Масова погнуса и негодувание царят към монопола на класово ограничената, представителна демокрация и нейния съвършен феодален урод, известен като "политическа класа". По площадите на европейските градове вървят всекидневни антибрюкселски протести от всякакъв род и вид - отляво и отдясно, от север и от юг. Зреят регионални и национални референдуми за излизане от национални държави и от общността. 

Изводът

- за да не бъде пометен от народите на Европа, ЕС се нуждае от много по-радикална промяна от простата смяна на върха, на Европейската народна (с извинение) партия с Партията на европейските социалисти.

Защо

- защото Брюкселска Европа дотолкова е затънала в безперспективния, вече безинициативен, непредприемчив и исторически некадърен за вътрешно развитие, но запазващ алчността си, капитализъм, че е необходим титаничен завой, който да извади континента от политическата нирвана.
В досегашната си политика ПЕС до голяма степен се намираше някак в политическия център и като част от Вашингтонския консенсус се стремеше да бъде някакъв хуманен капиталистически коректив. В този Вашингтонски плен бяха и политиките на социаллибералния трети път от 90-те години на Тони Блеър и Герхард Шрьодер. Те някакси зазидаха, циментираха социалдемокрацията като хуманна колона на неолиберализма, борейки се като западно АБВ за някакъв утопичен и добродушен, саморегулиращ се капиталистически пазар, вяра, завършила с поредната световна капиталистическа криза и закономерна победа на най-дивите консерватори на съответните избори.
По всичко личи, че мачът на терена на ЕНП няма как да бъде спечелен и да се разчита на простото залюляване на махалото на политическия часовник наляво не е достатъчно. Общественият радикализъм е толкова силен, че е необходимо да преместим наляво самия часовник заедно с кукувичката и шишарките. Поради което е необходимо самата ПЕС да нахлуе в изконната си гигантска лява територия, по която в момента сърфират екстремални популисти, екзотични формирования и телевизионни явления с цензура и без цензура.
А тази лява планета иска национализация на монополите, премахване на картелите и концесиите върху стратегически дейности и ресурси, тотален контрол върху банките и мощно облагане на транзакциите, изхвърляне на офшорките от бюджетите и европрограмите, референдумно управление и икономическа демокрация, насърчаваща колективизма, кооперативизма и малкия бизнес. Това е исторически неизбежно и ако не стане по план на ПЕС, може да стане по плана "Сидеров".

Като едно добро начало

- в ПЕС трябва да излезем от ролята си на книжен тигър-вегетарианец, говорейки за обтекаеми понятия като капитализъм с човешко лице, маймунска физиономия и прочие силиконов пиар, качество на живота, социален пазар, солидарни политики и прочие тути кванти.
Иначе казано - какво по-естествено от това, един европейски социалист да декларира, че се бори за СОЦИАЛИЗЪМ!