Европейската кула

Европейският съюз е величествен, но далеч не уникален проект. След Римската империя, която над три века ефективно администрира територия, равна и по-голяма от сегашната площ на ЕС, за обединители на Европа са се обявявали Карл Велики, курфюрстите на Свещената Римска империя, Наполеон, Хитлер, вероятно и други. Империите поразяват въображението с икономическа и военна мощ, но се намират само на крачка от упадъка. ЕС се отличава от предците си с това, че се гради на общи ценности, а не само на могъщество, затова и съдбата му следва да е по-добра. 

Но ценностите не са изсечени на небето, а са човешко дело - и подлежат на тълкуване според обстоятелствата. Криейки се зад мъгливи препратки към неясни "универсални ценности", ловките политици на обединена Европа не дават ясен отговор на екзистенциалните въпроси, а това прави общото бъдеще несигурно. Бягството от истинските проблеми тласка дневния ред в ЕС към сурогатни теми: колко по-удобно е да се раздуха скандал с Родители 1 и 2 или с изискването обществените тоалетни да са три вместо две, отколкото да се постави въпросът за общата минимална заплата.  

Дълъг е списъкът на заметените в ъгъла съдбовни теми на европейското обединение: общи отбрана, данъчни стандарти, социална политика, дългови инструменти, потребителски стандарти, екологична и климатична политика, научни приоритети, тълкуване на историята... Каквото и да твърдят икономистите, общият пазар не е основополагащ фактор на държавността, а следствие от нея. Дори такъв фундаментален въпрос кои са международните приятели и врагове на Европа все още остава отворен. 

ЕС днес е като класически оркестър от поне сто музиканти (повечето страни приютяват по няколко независими играчи: например провинция Бавария във ФРГ или кръгът на ДПС в България), изпълняващ без партитура авангардна електронна музика, следвайки неясните указания на палките на дузина диригенти, разположени в различни части на залата, докато гневната публика периодично смъква от сцената по някой музикант. 

Друга алюзия за същността, а и за съдбата на ЕС е Вавилонската кула. Прочутата картина със същото име от Питер Брьогел Стари днес виси в Музея на историята на изкуството във Виена. Незавършените етажи на кулата се извисяват в облаците и строежът е тъй величествен, че корабите в подножието му изглеждат като детски играчки. Но както знаем, този най-голям проект е обречен на фиаско - не защото липсват ресурси за довършването му, а защото след един момент всеки от строящите кулата народи започва да говори на своя език, тоест да брани своите интереси. 

Разбира се, докато кулата продължава да се строи, все още има шанс да опровергаем Библията. Но историческата вероятност не е на наша страна. Затова, докато съвестно извършваме задълженията си по изграждането на това велико съоръжение, нека не подменяме родния си език с вавилонски или брюкселски. След 12 години като общ работник на строежа на Европейската кула България следва да е разбрала някои неща.