Европарламентът защитава своето многоезичие

АФП

"Danke", "onorevoli colleghi", "tout le monde a vote'?". Уникален случай в света, Европейският парламент работи на 24 езика благодарение на хилядите преводачи. Скъпо многоезичие, което институцията защитава със зъби и нокти от привържениците на масовото използване на английския.
"Ние сме антивавилонската кула, защото нашата цел е просто да покажем, че всички хора се разбират" противно на библейския разказ, където врявата от езици прекъсва строежа на известната кула, усмихва се Олга Космидоу, директор на преводаческата служба.
На пленарни заседания, както и на всички срещи, всеки евродепутат е свободен да се изразява, да слуша колегите си и да чете работните документи на езика си бил той словенски, малтийски или гойделски ирландски.
Тази свобода отговаря на демократичен императив, казва Космидоу. "Не можем да наложим на кандидатите за евродепутатско място да владеят чужд език", допълва служителката, която е полиглот. Всяка година над 2000 преводачи заемат място в кабините, за да превеждат в реално време от словенски на италиански, от португалски на датски или от френски на полски. Това са само три от общо 552 възможни комбинации между 24-те официални езика на съюза.
Според Космидоу грешките в превода са "статистически пренебрежими". Понякога "се случва да ни използват като алиби - ораторът, който съжалява, че е използвал една или друга формулировка, претендира, че думите му са преведени неправилно", казва тя.
657 души са ангажирани да превеждат писмено близо 200 000 проектодоклада, решения и поправки. Наемането на достатъчен брой такива експерти не е лека задача, особено за "малките" езици. За говорещите това е важен въпрос. През февруари евродепутатката Руза Томашич изрази съжаление, че не всички дебати и документи са превеждани на езика й, хърватски, близо една година след присъединяването на страната й към съюза.
"Отговорност на държавите членки е да ни осигурят преводачи, да ги обучат, а за това са необходими много години. Някои държави не осъзнават достатъчно това задължение", казва директорката на преводаческата служба.
Невъзможно е да бъде намерен един преводач, способен да превежда от всички 23 езици към своя роден. Поради това често трябва да се преминава на език-посредник (английски, френски, немски, испански или италиански). Всичко това предполага изключително сложна организация. Повечето време депутатите изобщо не го осъзнават, освен когато възникне засечка в механизма. Така през януари на практика никой не можа да разбере литовската президентка Далия Грибускайте, която владее отличен английски, но на пресконференция в Страсбург отговори на литовски на въпрос, зададен й от неин сънародник. Не беше предвиден преводач, владеещ литовски.
"Ако моите гости не могат да се изразяват на родния си език, това е неприемливо!", отсече тогава председателят на парламента Мартин Шулц. Но многоезичието има своята цена - от порядъка на 280 милиона евро на година за парламента, дори над един милиард за всички институции на съюза. Това прави "2,30 евро на гражданин и на година", изчислява Космидоу. Тя смята, че без това "Европа ще бъде по-отдалечена от гражданите". Защото многоезичието "често е атакувано несправедливо и крайно популистки", казва гръцката функционерка. Тя е убедена, че "не с потискането на езиците ще сближим гражданите на съюза". С цел икономии някои депутати (британски, но също и полски, холандски или скандинавски) искат налагането на господството на английския. Но, когато това не е родният им език, тези избраници "не винаги говорят добър английски", възмущава се представител на парламента.
В края на февруари чешкият президент Милош Земан избра да говори на английски пред парламента. "Това е, за да се намалят разходите за превод", иронизира той. Напразна тревога - в този ден чешките преводачи все пак си свършиха работата.