Европарламентът привлича БАН за решаване на проблеми с кирилицата
Собствените имена и топоними вече няма да се изписват на латиница в европейските документи
/ брой: 180
Институтът за български език на БАН ще бъде привлечен от Европейския парламент да помогне на службите му за решаване на някои проблеми с използването на кирилицата, които все още са на дневен ред. Това е съобщил председатлят на Европейския парламент Мартин Шулц в писмо до Ивайло Калфин. Левият евродепутат се договори за практическото включване на института с неговия директор проф. Светла Коева. Двамата се срещнаха в София във връзка с инициативата на Калфин за разширяване употребата на кирилицата в официалните документи на Европейския парламент.
През май Калфин сигнализира на Мартин Шулц, че собствените имена, включително на членовете на парламента и на различни европейски инициативи и програми в текстовете на български език, се изписват на латиница, което затруднява българските граждани. Той поиска като израз на уважение към тях тази практика да бъде променена. Шулц е признал основателността на проблема и се е ангажирал с решаването му.
Според проф. Коева академичният институт може да окаже значително съдействие на Европейския парламент при писмените преводи с теоретични и методологични консултации, с обучения, както и с предоставяне на компютърни апликации, разработени от Департамента по компютърна лингвистика. По думите на Калфин, решаването на въпроса с транслитерацията на имената и названията ще създаде добър прецедент по отношение на другите европейски институции. А също би помогнал за решаване на подобен проблем с текстовете на гръцки език - третата официална азбука в ЕС. Евродепутатът се ангажира да подпомогне практическото включване на учените от института на БАН в работата на европейските администрации, отговарящи за проблема.
Чрез Института си за български език БАН има опит в работа с европейските институции. През 2007 г. институтът предостави научни аргументи в полза на изписването на названието на общата европейска валута на български език, което помогна за решаването в полза на българската кауза на спора "евро/еуро", който възникна между България и ЕС.