13 Декември 2024петък15:05 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД до 15 декември 2024 г.; „Доби прес“ ЕООД до 28 декември 2024 г.; в редакцията на вестника до 20 декември 2024 г. Цени: 12 месеца - 204 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Европа в годината на Априлци

/ брой: 90

автор:Андрей Пантев

visibility 2775

Княз Ото фон Бисмарк казваше, че за Европа говори този, който иска някой друг да свърши работата, която той самият не може. Но през април 1876 г. нашите въстаници искаха да започнат своята работа най-напред сами. Както, преди да целуне козлодуйския бряг, Христо Ботев уведоми Европа за своята дръзка акция, така и Априлци се надяваха и очакваха най-сетне същата тази Европа да разбере страданията и въжделенията на българите. Как стана така, че една пушка, пукнала на малко мостче в Копривщица отекна отвъд Ламанша с един резонанс малко познат по ефект и мащаби в цялата европейска история през ХIХ век?
Следва да имаме малка, но конкретна представа за европейския политически и интелектуален климат на континента през този период. Мацинистката идея за паралелно национално освобождение и реализация на социална справедливост бе понесла тежко поражение. В Европа триумфираше практиката за осъществяване на общонационални задачи чрез завоевателни войни, династически комбинации и инцидентни акции. Бисмарк, Кавур, Шварценберг и балканските монарси се наложиха над идеята за всенародно въстание. Провалът на общонационалните освободителни движения в Полша, Ирландия и Италия бе оприличил автентичните революционни сили повече в спектакъл, отколкото като заплаха. В английския парламент имаше вече ирландски представител - Чарлз Стюард Парнел. Финландия през 1870 г. конструира собствена войска, а през 1876 г. собствена валута. Неуспешният бунт на фениите в Ирландия ражда понятието конституционен парламентаризъм. Шотландските сепаратистки тенденции са атрофирани чрез парламентарно представителство. Там трайно се бе настанила идеята, която битуваше и сред част от българското политически общество - развитие без освобождение. Парижката комуна оставаше предупредителен зловещ спомен. Истинските революционери като италианските карбонари, полските въстаници и ирландските шийнфейнери заприличваха на затворени тайни общества с имидж на отчаяни и обречени бомбаджии. Самата Европа бе омерзена от политически скандали, дворцови интриги и рутинно противопоставяне. В Америка още през януари 1876 г. местните жители са окончателно събрани и изтласкани в резервати, за да станат туристическа атракция.
И изведнъж случайно, поради наличието във въстаналата област на консули, мисионери и журналисти, Европа научава за едно благородно въстание, разгромено по брутален и първобитен начин. Това предизвика онзи шок на гневна изненада, при която Европа разбира за самото съществуване на един народ с особени заслуги и дори приоритети към европейската цивилизация. Априлските въстаници, които Захарий Стоянов нарече ангели, си знаеха, че няма да гътнат една триконтинентална империя с черешовото топче. Интуитивно или по информация те разбираха, че само чрез такава трагическа саможертва могат да пробият желязната изолация, в която от векове се развиваше българското племе. Те следваше да изкрещят, за да бъдат най-сетне чути. Затова, въпреки невъзможното си положение, те се обръщаха към европейската освободителна традиция като упование за надежда и успех. Те носеха в себе си най-доброто от трите страни на тази традиция - революционна методика, либерална тенденция и дори консервативен дух на развитие, който отчиташе суровите реалности на тогавашната политическа обстановка в Европа. Всичко това бе събрано в един порив, който не бе само реакция срещу страдания. Това беше въодушевлението "да бъдем пак каквито бяхме". Те въстанаха не толкова, защото бяха гладни, а защото имаха историческо и културно самочувствие. Срещу тях стоеше една чужда, враждебна и мощна власт. Това придава особен морален и благороден щрих на това въстание. Затова нашето преклонение пред тях следва да бъде още по-голямо. Те са отивали на заколение не за тяхното днес, а за българското утре. Това прави Априлското въстание най-драматичната и най-обаятелната част от Голямата балканска криза през 1875-1878 г. Това бе бунтът на нетърпеливите, които разбираха, че само с чети, мемоари и прошения тази работа не става. Следва да положиш и глава! Две години след неговото потушаване Европа вече обсъждаше границите на българската държава. Така отново се наредихме между останалите. Независимо какво последва по-нататък. Така със своите европейски измерения един разгром предизвика дългоочакваното от векове избавление.

Протестиращи поискаха оставката на шефа на БАБХ

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 239

Икономиката посивява

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 239

Европейското финансиране за сондажите в "Чирен" е под въпрос

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 239

България е част от Шенген и по суша

автор:Дума

visibility 238

/ брой: 239

Състоянието на Мъск надхвърли $400 милиарда

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 239

Предлагат Дядо Коледа да бъде обявен за "чуждестранен агент"

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 239

Накратко

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 239

Хладен разум

автор:Александър Симов

visibility 201

/ брой: 239

Спорни мерки

автор:Евгени Гаврилов

visibility 196

/ брой: 239

Нечовешки екземпляр

visibility 175

/ брой: 239

Изкуствен интелект и фалшиви новини

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 239

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ