Европа в естетични трансформации

Именитият дизайнер Велизар Димитров представя до 12 юни авторската изложба "Европа - дигитални трансформации" в столичната галерия "Триъгълната кула на Сердика". Това наистина е експеримент с визуалното възприемане на едни от най-емблематичните сгради и места на Стария континент, но експериментът е извършен с художествен замах, превърнал снимките в 34 графични рисунки.
Повечето фотографии са дигитални, но има снимки и от ленти, негатив, хартия. Всички са правени от самия художник и през различно време, включително отпреди 20-ина години. Географията на експозицията е доста разнообразна - Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Австрия, Испания, Словакия, България и Гърция. Обработката на снимките минава през деформация на пикселовата структура, за да се превърне в самостойна графична творба, в която се преплитат сенки, полутонове, отражения, контури, обикновен щрих с молив. Полученото изображение се възприема като зърнеста структура, напомняща офорт.
По принцип черно-бялата гама ограничава и изглежда еднообразна, но естетичното око на дизайнера улавя в нея "пъстроцветието" на излъчването. Тази особеност се откроява в серията с каналите и мостовете в Брюж, Хамбург и Венеция. В тях зърнестата структура внушава онова трептене, което те кара да виждаш как водата тече не само в осветените, но и в сенчестите места. А от "Малката русалка" в Копенхаген се носи ефирността на красотата, която в следващия момент може да изчезне, разтваряайки се във въздуха.
Снимките са графични рисунки и по друга причина. Дизайнерът е изчистил фотографиите от "паразитните елементи" (коли, хора, реклами, дървета, пана, макар тук-таме да е оставил човешки контури) и е откроил обекта в най-първозданния му вид. Това най-добре личи в прочутата барселонска катедрала "Саграда фамилия", изобразена във вертикален формат. Тъкмо мощните колони на нейните основи, закрити иначе от дървета, придават онази извисеност до Бога на живописната архитектура на катедралата. Изобщо серията от вертикални графики илюстрира майсторството на художника да напипва верния ракурс на внушението.
Даровитата игра със светлините и сенките на черно-бялата гама е другата причина да възприемаме снимките като художествени пейзажи. "Дворецът Белведере", например, е нощна графика, но от дневна снимка. На тъмния фон наоколо Велизар Димитров величествено е осветил самата сграда, която се оглежда и във водното огледало пред нея. В този смисъл художествеността на експозицията се вижда и от "Женевското езеро", и от "Паметника на Христос" в Амстердам, и от Колизеума в Рим.
Накрая да припомним, че Велизар Димитров е изявен творец в графичния и пространствения дизайн, в естетизация на градската среда, а също в запазените знаци на компании и организации.