Европа след Сасоли

Георги ХРИСТОВ

Началото на 2022-ра донесе неприятна вест за европейското социалистическо семейство - след няколкомесечно боледуване ни напусна председателят на Европейския парламент (ЕП) Давид Сасоли.

Неговият мандат така или иначе изтичаше, а съгласно сделката за управление на европейските институции, която се наложи след последните евроизбори, през втората половина от настоящия мандат за президент на ЕП позицията трябваше да се заема от представител на Европейската народна партия (ЕНП). Конкретно става дума за Роберта Мацола от Малта, която в момента е първи зам.-председател на парламента и при това развитие на нещата ще изпълнява функциите на Сасоли най-малко една седмица. Партиите в ЕП определиха 18 януари като датата, на която ще се вземе решение дали Мацола ще остане на поста до края на мандата (2023 г.).

Причините това още да не е 100% сигурно са, че от групата на социалистите имаха намерение да се откажат от първоначалната договорка с консерваторите и да издигнат отново свой кандидат. Първо обаче самият Сасоли - вероятно именно заради разклатеното си здраве - обяви, че няма да се кандидатира, а впоследствие и лидерът на парламентарната група на ПЕС Ираче Гарсия обяви, че не е успяла да постигне договорка за подкрепа с либералите. А така левите рискуват хем да развалят сделката, хем да не получат търсения ефект. 

Така назначението на Мацола изглежда почти неизбежно. Според изданието "Политико" обаче, преди това едно от исканията на ПЕС е да бъде сменен генералният секретар на ЕП Клаус Веле. Той е близък до ЕНП и носи прякора "Принцът на тъмнината" поради факта, че действията му рядко са публични. ПЕС предлага той да бъде заменен от настоящия си заместник Манфред Винклер, който пък преди това е работил в администрацията на групата на европейските социалисти. "Политико" съобщава още, че ще се търси и промяна в строгите правила за бюджетни дефицити на страните членки, както и определянето на транснационални списъци с кандидати за следващите евроизбори. 

Приоритетите на ЕП ще бъдат утвърдени именно в резултат на тези преговори, но от публикуваната наскоро програма на френското председателство на ЕС може да видим, че там се говори за по-суверенна Европа; за нов модел на растеж, свързан с дигиталните технологии; за по-хуманна Европа, която се вслушва повече в гласа на гражданите си.

За България може да се окаже много полезно, че Франция поема председателството в момент, в който трябва да се реши дали ядрената енергия да бъде вписана в таксономията на ЕС като "зелена".

В тази връзка енергийната криза е едно от големите предизвикателства, с които Европа ще трябва да се справи през новата година, а новият председател на ЕП също ще играе роля в определянето на курса. Предстои да видим и как ще се отрази смяната на социалист с консерватор начело на ЕП и по другите парещи въпроси за Стария континент: отношенията с Русия и САЩ, по-конкретно "украинската криза", както и за мястото на ЕС в световната геополитика; интеграцията на Западните Балкани предвид търканията между София и Скопие; "Зелената сделка", която очевидно ще трябва да се промени, тъй като до момента повече вреди, отколкото помага за енергиен преход. Както и въпросът за бъдещето на Европа, която е дом на твърде различни интереси и разделителни линии - например на Севера и Юга, на Западна и Източна Европа и т.н. Който е да е наследникът на Сасоли, решаването на тези въпроси ще е на челно място в дневния му ред.