30 Октомври 2020петък13:54 ч.

В кулоарите на Европейския съвет кипърският президент Никос Анастасиадес (вляво) обяснява на нидерландския премиер Марк Рюте позицията на страната си

ГЛОБУС

Европа се гърчи като заложничка на Ердоган

Гъвкаво или безпринципно е решението да се отложат санкциите срещу Турция

/ брой: 189

автор:Юри Михалков

visibility 827

Евросъюзът се лашка между гъвкава принципност и безпринципна гъвкавост, гърчейки се от натрапената му роля на заложник на геополитически разпасалия се турски президент Реджеп Ердоган.  Проведеното на 2-3 октомври редовно заседание на Европейския съвет остава и такова впечатление (плюс други, разбира се). Всъщност тази роля ЕС сам си я натресе заради късогледството на предишните му лидери, които не разпознаха мигрантската заплаха в "арабската пролет" и в геополическото разглобяване на държави като Сирия и Либия. 

Привидно, Съветът има основание да рапортува за успех. Лидерите на страните-членки постигнаха пълно единодушие за санкции срещу Беларус. Това стана, след като преодоляха блокажа на Кипър и Гърция, които се бяха опънали срещу тези санкции, защото Брюксел не бе готов да изпълни взето вече решение за санкции и срещу Турция заради нейните нарушения на териториалните им води с проучванията й за газови залежи.

По принцип през юли ЕС стигна до единодушието да въведе едновременно санкции срещу Беларус и Турция. Впоследствие обаче сред страните-членки се появи разнобой. Затова се очакваше именно сегашната среща на върха да вземе окончателно решение. Но още преди нея се знаеше, че единодушието ще бъде изтръгнато с дипломатическа схватка между двойката Кипър-Гърция, подкрепяни от еврофаворита Франция и някои други, и привържениците на по-меката политика към Турция, начело с другия еврофаворит Германия, зад чийто гръб надничаше и страната ни.  Кулминацията на схватката за консенсуса е била в късните часове на петъчния 2 октомври, когато е станало ясно, че Гърция и Кипър ще блокират проект за позиция на ЕС относно отношенията с Турция, в който проект изобщо не се споменавала възможността за санкции срещу Анкара. При това в проекта се е казвало, че ако бъдат предприети конструктивни усилия за разрешаването на проблемите в Източното Средиземноморие, лидерите на ЕС са съгласни да изпълнят редица турски условия, след които и "постоянно сътрудничество по темите за миграцията в съответствие с Декларацията на ЕС и Турция от 2016 година". Така мекушава позиция няма как да е била по вкуса на Атина и Никозия. 

При риск от провал на срещата е била дадена пауза за 45-минутни консултации между лидерите на Германия, Франция, Гърция и Кипър. След тях стана ясно, че съгласието за санкции срещу Беларус е било постигнато чрез изтръгване от Кипър на съгласието да се откаже от санкции срещу Турция. В същото врече Никозия частично бе удовлетворена с взетото от Съвета решение, че антитурските санкции ще се въведат на следващата среща на Европейския съвет през декември, ако дотогава алчният за влияние Ердоган не се е отказал залежите около Острова на Афродита. Така с цената на тежка отстъпка от суверенитета си, Кипър спаси санкциите срещу Беларус и съгласието в ЕС.  Показателни са думите на Ангела Меркел: "Надяваме се, че от това ще се получи преговорна динамика по двустранните въпроси (на Турция) с Гърция и Кипър, а също по въпросите на ЕС в контекста на бежанците". 

Въпросите за бежанците: ето, значи, къде е бил ключът от бараката. И ето защо възникват контравъпроси. Първо, реакцията на Анкара показва, че не е готова на очакваната от Меркел преговорна динамика и нищо чудно, ако след два месеца ЕС "втаса", че напразно е отложил санкциите срещу Турция.      

Второ, ЕС остава впечатлението, че целта му е да не разсърди Ердоган, защото какъвто е обидчив и сприхав (или се прави на такъв), ще вземе да пусне в Европа мигрантите и бежанците, намиращи се в страната му. Привидно прагматична цел, но това не отстранява безсилието на ЕС пред шантажа, с който го "работи" безскрупулния Ердоган. И от който той явно не възнамерява да се откаже още дълго време, нищо чудно цялото следващо десетилетие. Ето как ЕС попадна в капана на заложничеството, който сам си е сложил с разрушаването на Либия и Сирия.

И трето, да приемем, че ЕС правилно е наложил санкции срещу Беларус. Но тази държава по никакъв начин не застрашава нито териториалните води, нито територия на която и да е страна от общността. А на държава, която прави точно това, Евросъюзът се страхува да наложи и отлага санкции. Дали брюкселският радар на евроценностите не е излязъл от строя?

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 86

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ