Европа прави завой към Русия

Отиващото си лято на 2019-а даде началото на затопляне в отношенията Европа-Русия. Цяла поредица от събития даде основания да се предположи, че затоплянето ще продължи през следващите годишни сезони, които иначе са студени и дори мразовити - все пак политическият и климатичният календар невинаги се покриват.

Стартът на новия вектор бе даден през юни в Бон по време на 18-то заседание на германско-руския форум "Петербургски диалог". И не само защото за пръв път от 5 години в него участваха външните министри Хайко Маас и Сергей Лавров (иначе срещата им в Бон бе четвърта поред за тази година). А най-вече защото домакините на различни нива огласиха желание и воля за обрат в политиката към Русия. Така Хайко Маас заяви, че "диалогът с Русия е необходим", въпреки съществуващите разногласия, защото "без Москва не може да отговорим на нетърпящите отлагане въпроси на световната политика". Той също подчерта, че без Русия "не може да бъде постигнат продължителен мир в Европа".

Още по-прям бе премиерът на провинция Саксония Михал Кретшмер. Той призова за премахване на антируските санкции, възстановяването на Русия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и довършването на газопровода "Северен поток-2". Самото възстановяване на руското членство в ПАСЕ стана факт в края на същия месец, макар асамблеята да знаеше, че Украйна ще я напусне в знак на недоволство. Бившият украински президент Петро Порошенко сигурно е обърнал на екс няколко водки, за да не се примири с реалността. 

Прескачаме месец юли и стигаме до датата 27 август, когато промяната в отношението към Русия бе провъзгласена от другата първа сила на европейската политика - Франция. На този ден президентът Еманюел Макрон произнесе пред френските посланици реч, която анализатори единодушно окачествиха като програмна.  

Признавайки края на западната хегемония, небивалата криза на световния ред и пазарната икономика, а също огромните технологични и екологични сътресения, той призова за "необходимост от нова, далновидна стратегия на европейската цивилизация". В този контекст той се спря и на отношенията с Русия. Оценките му звучат като разместване на геополитическата тектоника. Макрон отхвърли като "огромна стратегическа грешка" изтласкването на Русия от Европа. Ние сме в Европа, Русия също и "ако не изградим нови отношения с Русия, ще останем с напреженията, замразен конфликт и последиците от Студената война. Трябва дълбоко да преосмислим нашите отношения и да ги изградим наново. Партньорството с Русия ни е необходимо, за да изградим нова архитектура на доверие и сигурност. Възраждането на европейската цивилизация е невъзможно да се постигне без дълбокото преосмисляне на връзките с Русия". Макрон не скри, че не желае Европа да продължи съдбата на театър на сблъсъка САЩ-Русия. И в началото на септември изпрати в Москва външния министър Жан Ив льо Дриан и на отбраната г-жа Флоранс Парли да създават архитектурата на доверие.

Конгресът на САЩ и изобщо американската "дълбока държава" сигурно са позеленели от яд на Макрон и са го сравнили с някогашния му предшественик Шарл де Гол, който през 60-те години загърби Вашингтон и се обърне с лице към Москва. Впоследствие мнозина оцениха това като начало на второто разведряване между Запада и Изтока. Занапред може да очакваме контрадействия на "дълбоката държава" срещу Франция, включително клюки, фалшификати и удари под кръста срещу нейния президент, включително и за личния му живот. 

В Германия за отмяна на антируските санктции се изказват и десни представители на управляващата класа. "Санкциите на Москва срещу Германия ни причиняват най-големи щети, а именно в областта на селското стопанство", призна наскоро в интервю за в. "Райнише пост" Майк Моринг, ръководител на управляващия Християндемократическия съюз (ХДС) в провинция Тюрингия. Преди това в същия дух се изказа и шефът на икономическата комисия в Бундестага Клаус Ърнст, според когото санкциите не промениха политиката на Москва, а само вредят на германските компании.

И накрая призив за подобряване на отношенията с Русия дойде не откъде да е, а от най-антируската държава в Източна Европа - Полша. В статия във в. "Жечпосполита" журналистът Лукаш Гадзала констатира, че Полша губи повече в сравнение с Москва от липсата на контакти между двете страни. "Ние забравяме, че диалогът и стремежът да се постигне споразумение винаги е от интерес на неголемите държави като Полша, защото конфронтацията с по-силни държави не им носи нищо добро". Оценявайки високо програмната реч на Макрон, журналистът твърди, че страната му с отказа от диалог с Русия допуска стратегическа грешка, отдалечава се от Запада и неговите "цивилизационни постижения". Разбира се, Лукаш Гадзала не е държавник и политик, но мнението му е симптоматично. Той несъмнено изразява отношението на част от поляците и нищо чудно след време да го последват и политици. 

Да припомня, че последните пет години срещу антируските санкции, а също за сътрудничество с Москва се обявяваха Италия, Финландия, Кипър, Гърция, Унгария, Словакия, Чехия. 

А къде сме ние, копирам известния въпрос от социологическите допитвания в близкото минало. В София се намериха сили, които се противопоставиха на новите тенденции - нахвърлиха се срещу руската изложба за приноса на СССР в разгрома на нацистка Германия, скочиха с арести и обвинения срещу движението "Русофили". Те се нахвърлиха и срещу отмяна на антируските санкции.   

Заради настъпващите промени атлантиците в Европа вече се делят на две групи - проевропейски, като Макрон, и проамерикански. Нашите остават във втората категория, но те изпадат в положението на кукли, чиито конци са дърпани от "дълбоката държава" отвъд и отсам Атлантика. Нищо чудно тяхната реакция да е нейна контраатака срещу речта на Макрон. "Дълбоката държава" обаче се напъва да съхрани "геополитическата Арктика" пред затопляне с Русия. Така проамериканските ни атлантици изпадат от новите повеи в геополитиката и остават провинция на Студената война. Това щеше да си е само за тяхна сметка, ако обаче така не вредяха на страната ни.