Европа отново на път

Сергей Станишев:
Шенген е пример за двоен стандарт

Искам да благодаря от сърце на всички вас, защото самият факт, че всички ние, хора от различни институции, с различни политически убеждения, политически опоненти, сме заедно в тази зала, е много символичен. След референдума за "Брекзит" преди близо една година за първи път открито се заговори за това дали ЕС ще оцелее изобщо. Убеден съм, че ЕС ще оцелее. Но ЕС ще се промени и трябва много ясно да осъзнаем това като нация. От нас зависи дали ще се промени със или без нас. Дали ние ще бъдем активен фактор, или ще бъдем само консуматори на решенията, които ще вземат други страни.
Петте сценария, които започваме да обсъждаме днес, представени в ЕК, са само начало на европейския дебат. Този дебат набира сила, вече се заявяват позиции. Няколко големи страни заявиха предпочитане за Европа на скорост. Говори се много открито за задълбочаване на интеграцията в еврозоната, в т.ч. за парламент в еврозоната. Говори се за фундаментално преосмисляне на кохезионната политика, което е риск за България. Къде сме ние? Като че ли не е много ясно. Защото последните години дискусията у нас за Европа се свежда само до еврофондовете - доколко бързо, добре, ефективно ги усвояваме и къде са ни проблемите. Но това е само малка част от това какво означава ЕС за България, за всеки българин.
Ние ясно казахме вече чрез институциите ни, че не искаме Европа на няколко скорости. Ние имаме всички основания да се притесняваме, че подобен подход може да раздели Европа, и ние да бъдем в една постоянна периферия по всички аргументи, но това не е достатъчно. Ние трябва ясно да заявим какво искаме и какъв е нашият принос.
Първо, трябва да се стремим към пълноправно участие в интеграционното ядро на ЕС. Какво означава това? За мен едно от нещата, които максимално бързо трябва да постигаме, с ясна стратегия и външнополитическа активност, е членството в Шенген. Защото това е пример за двоен стандарт към България и никога няма да се примирим с тази действителност. Трябва да го кажем на висок глас, всички заедно. Второ, еврозоната - не че ще стане за един ден, но трябва да имаме позиция: искаме ли, какъв е хоризонтът. И да искаме също така да има не плаващи критерии за членство в еврозоната, а достатъчно ясни, установени, за да знаем каква домашна работа имаме да свършим. А имаме да свършим много работа у нас, защото формалните критерии са най-малкият проблем, ние лесно ги покриваме, реално погледнато. Но истинската пречка и сериозният проблем е липсата на достатъчна икономическа конвергенция на България с икономическото ниво на страните от еврозоната. Това означава в частност и много последователна и ясна политика, с национален план за нарастване на доходите, жизнения стандарт, и икономическа конкурентоспособност. Трето, отстояване на принципа за солидарност. Много говорим за кохезионна политика и наистина има един натиск тя да се превърне в нещо, което реално ще увеличи различието между страните. Това противоречи на фундаментални принципи на Европа. Но когато искаме това, трябва да сме наясно, че солидарността е двупосочна улица. И ние не можем да се държим, както се държат Унгария или Полша, които казват: искаме десетки милиарди евро за нашето развитие, но отказваме солидарност по темата бежанци и мигранти. Няма как да ни разберат страните, които са донори в ЕС.
Четвърто, България трябва да има свой принос, не можем да бъдем консуматори в ЕС.
Ние като страна трябва да имаме нашата визия. За мен основният дефицит, който Европа изпитва, е, че е станала прекалено много общ пазар, прекалено бюрократично-задкулисна, неразбираема за гражданите, и Европа се разглежда като наказателен инструмент срещу много страни, срещу жизнения стандарт на хората. Това трябва да се промени. ЕС е преди всичко политически съюз, а не пазар. Това е съюз на нации, народи, които споделят общи ценности - демокрацията, равноправието, свободата, сътрудничеството. Това са нашите ценности и разбира се, като лидер на европейските социалисти, трябва да кажа - европейският социален модел, който е уникален за целия свят, трябва да бъде не разрушаван, а такава тенденция има през последните години, за да даде перспектива на всеки европейски гражданин в икономически и социален план. Тогава ще се справим със задачата да се възстанови доверието към ЕС и наистина да имаме обща, солидарна, добра перспектива, с достойна България в нея.




Илияна Йотова:
Нужни са устойчиви работни места

Ключовата дума днес във всяко европейско семейство безспорно е "сигурност". Ще започна със социалната сигурност. Даваме ли си сметка, че след пика на тежката финансова, икономическа и след това социална криза са минали вече почти 10 години? След 10 години ние нямаме в ЕС нито един точен и прецизен анализ. Нямаме експертните гледни точки за това, което породи кризата, диагнозата и мерките, които да бъдат предприети единно от целия ЕС.
Прави ли ви впечатление колко отдавна от дневния ред на европейските институции, за съжаление и на държавите членки, изчезна дискусията за т.нар. социална държава, което е част от европейския договор. Заговори се и за още едно изключително тревожно явление, зад което стои съдбата на милиони хора в ЕС, които уж са на работа, но не съвсем. Става дума за работни места, които са временни, нискоквалифицирани и на които те не получават достатъчно заплащане за труда си. Нито една европейска институция до момента не е дала отговор на това, какво да се прави в тази ситуация. Трябва да станат устойчиви работните места, трябва да се съживи икономиката на ЕС.
Закъснява дебатът за европейския бюджет, за следващата финансова рамка. Четем извинения, че, видите ли, трябва да се види какво ще стане първо с "Брекзит", как ще преминат преговорите и тогава да се определят приоритетите. Бюджетът на ЕС за следващия финансов период е нещо изключително важно, за да става заложник само на темата за "Брекзит".
Искам да посоча и още една тема - т.нар. кохезионна политика и политиката на сближаването. Искам специално да поздравя президента Румен Радев, защото с много усилия спечели свои съюзници, успя да вмъкне важността на тази тема в декларацията по случай 60 г. от създаване на ЕС. Все по-често се говори, че в следващия финансов период ще бъдат използвани други финансови инструменти. Трябва да говорим за европейските фондове, защото това е една от най-важните теми. Това е единствената политика до този момент, която осезателно се чувства от европейските граждани, включително и от българските. Тази тема трябва да бъде и основна в дискусиите по време на българското председателство.
Втората опорна точка е свързана с темата за вътрешната и външната политика. Не искам да бъда черногледа, безспорно има определени неща, които са постигнати, особено в системата на отбраната, на сигурността. Министър-председателят заговори за отбранителния съюз. Но аз искам да изложа едно категорично опасение. В момента на дискусионния план на европейските институции са два инструмента, т.нар. постоянно структурно сътрудничество в областта на отбраната и годишният преглед. И както преди известно време по отношение на агенцията за границите Фронтекс се опитаха да заобиколят шенгенските държави, имам усещането, че по отношение на тези две политики ще се направи рязък завой не всички страни да бъдат включени от ЕС и отново към страни като нашата да бъдат приложени двойни стандарти. Искам отново да привлека вниманието - да бдим как се развива тази дискусия, за да не останем накрая извън борда. Що се отнася до отбранителния съюз, аз съм един от горещите му почитатели. В момента се формира фонд, който трябва да се използва за научни изследвания, за нови технологии и най-накрая може да доживеем онова време, което отдавна чакаме, всички производства в системата на отбраната да имат координиран план в рамките на ЕС, а не всяка държава да прави нещо сама за себе си, с дублиращи функции.
Любимата ми тема за мигрантите и бежанците. Можем да говорим много, но всички промени, които в момента се подготвят от Берлинското споразумение, са само козметични и за страни като България са още по-лоши, отколкото сега действащите текстове. Текстът, който ще предвиди автоматично преразпределение на бежанци при някакъв съизмерим натиск от страна на нелегално влизащи, е понятие, което няма да работи, както не заработи и квотният принцип. Тук е изключително важна ролята на българската държава - да потърси своите съюзници, защото има такива, натискът и това неработещо решение засягат всички държави с външни граници на ЕС, така че този текст да бъде променен.
Приветствам идеята през есента на т.г. да се състои тази среща на Западните Балкани. България е естественият домакин, защото, каквото и да говорим, в тази част на Европа България е единствената стабилна държава. Това е приоритет, който трябва да бъде използван.
Председателството на Съвета на ЕС ще се оцени по това какви резултати ще представим. Нека да извадим председателството от техническото обезпечаване и да говорим за повече идеи.




Корнелия Нинова:
Национално съгласие за бъдещето

Поздравявам организаторите на дискусията "Европа отново на път". Фактът, че събраха днес, тук, политически опоненти, хора с различно виждане за развитието на България, хора с принос към европейското развитие през годините назад, е показателен, че когато говорим за бъдещето на България, можем да бъдем единни. Благодаря, Сергей, за това. То обаче е и подсказка към нас, г-н Борисов, как оттук нататък ще продължим този диалог в България. Провеждаме го 10 години след приемането на страната ни в ЕС. За тези 10 г. Европа преживя кризи - финансова, икономическа, социална, сега мигрантска. Тези кризи породиха евроскептицизъм, популизъм, национализъм и поставиха евролидерите пред изпитания и пред въпроса "Европа на път, но накъде, днес и сега?".
На нашето внимание са представени пет сценария за развитие. Вероятно не са единствените. Но аз бих искала да изразя принципна позиция - да не допускаме Европа на различни скорости, групи от държави членки в ЕС, които да се развиват с различна бързина. Смятаме, че това не е решение на проблемите.
Вижте как се развива днес дискусията за различното качество на храните. Ако поставим всички спорни теми на такава основа, на групи, които да се развиват с различна бързина, това би задълбочило противоречията.
В този момент България ще председателства Съвета. Изключително важно, на фона на общоевропейските проблеми, да поставим национални приоритети. За нас те са следните: кохезионната политика да продължи след 2020 г. - за преодоляване на регионалните различия и за преодоляване на неравенствата. На базата на тази голяма тема да поставим следните няколко други: икономика, производство, с особено внимание към малкия, средния, семейния, иновативния бизнес, включително с различен начин на финансиране, с данъчни облекчения, с нов подход, който да осигури производство и икономика в Европа.
На второ място, социалната тема с всички големи въпроси, които стоят - за социалната държава, безработицата, бедността, увеличаващите се неравенства, но и обвързана с образование. Изключително странно е, че днес безработицата в някои европейски държави стига до над 30-40% и в същото време се поставя въпросът за внос на работна ръка от трети страни.
Образованието и икономиката трябва да поставим като акцент в разговорите за бъдещето на Европа и да ги обвържем.
Като трета тема, поставена от България, ние предлагаме да бъде външна и вътрешна сигурност, и то обща европейска политика по тема "Сигурност", в частност приемането ни в Шенген заради изпълнението на критериите, които се изискват към България.
Извън тези по-глобални теми бих искала да поставя въпроса за Черноморския регион и Западните Балкани. Но, моля, да обърнем внимание на предстоящото излизане на Великобритания от ЕС не само с оглед на финансовата рамка на бъдещия бюджет и за това, че ще бъдат по-малко средствата, и как ще се разпределят те, но с оглед на съдбата на българските граждани, които живеят, работят и учат във Великобритания. Моля, помислете в бъдещите такива преговори твърде екзотично ли е да поставим въпроса за т.нар. заварено положение, което означава българите, които в момента са там, да продължат своето правоотношение по сегашния ред, а в бъдеще това, което се реши, да важи за тези, които ще отидат тепърва.
Накрая, има няколко конкретни предложения. Те са към г-н Борисов. Г-н Борисов, предлагам правителството да направи оценка на 10-годишното членство на България в ЕС. Тази оценка със сигурност ще покаже ползите от това членство за България и ще бъде един добър повод, едно добро условие да преодолеем евроскептицизма, който го има и в част от нашите сънародници. Трябва да си го признаем.
На второ място, предлагам да се направи една оценка на петте сценария, които ни се предлагат, с плюсове и минуси за България.
И на трето, Сергей наистина хвърля ръкавицата към нас. Нека започне в България национална дискусия по тези въпроси. Ние до днес не сме я водили. Нека да бъде секторна, нека да бъде институционална. Г-жо Павлова, внесете в парламента вашата визия за приоритетите на България, на председателството, на бъдещето на Европа. Ние ще дадем своите аргументи и заедно, в парламента на парламентарната република, да постигнем национално съгласие за това бъдеще. Имате нашата готовност, имате нашите професионалисти на разположение, имате нашата воля в името на това, Европа да остане единна и по-силна, и в името на това, да гарантираме на нейните граждани сигурност, спокойствие и перспектива за развитие.
Благодаря ви!



Снимки Благовеста ЦВЕТКОВА

Публикуваме изказванията със съкращения