Европа осезателно губи своето икономическо и политическо лидерство

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата. Завършил е Московския държавен институт за международни отношения, специализирал в Джорджтаунския университет във Вашингтон. Бил е главен съветник в Съвета по европейска интеграция на МС (1996-1997 г.), член на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България (2001-2005 г.), зам.-министър на външните работи (2005-2009 г.), посланик на България в Лондон (2009-2012 г.). В момента е директор на Института за икономика и международни отношения и член на УС на Българското дипломатическо дружество.



"Глобализацията доведе до криза на националната държава"

"В лицето на Ирина Бокова България има огромен шанс да оглави ООН"


- Г-н Кючуков, ЕС днес е изправен пред редица кризи - от юг е ислямизмът, от изток - Украйна. Адекватни ли са политиките му за справяне с тези проблеми?
- Светът се променя бързо, нашето мислене - бавно. Ние следваме процесите и констатираме резултатите от глобалното развитие, а не ги водим. Глобализацията доведе до криза на националната държава и неслучайно вече имаме над десетина случая на страни, които имат проблеми със запазването на своята държавност - Сомалия, Либия, Йемен, Ирак, Сирия, Афганистан и т.н. Европа също не може да остане изолирана от тези процеси - в западната част на континента се засилиха сепаратистките тенденции, а на изток нарастват етническите противоречия и конфликти - основно на Балканите и в постсъветското пространство.
Същевременно след кратката илюзия за еднополюсност светът става полицентричен, появяват се нови глобални играчи, например страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), и Европа постепенно, но осезателно губи своето икономическо, а и политическо лидерство. Съчетано с вътрешната криза и дебата за бъдещето на ЕС (най-общо - напред към "Съединени европейски щати" с повече власт на Брюксел или назад, към хлабав общ пазар с връщане на правомощия на националните правителства), всичко това прави политиката на ЕС да изглежда непоследователна и нерешителна.
Конкретно за кризата в Украйна в ЕС се оформиха две ясно отличими тенденции - антируска и проевропейска. В първата влизат съседните на Русия страни (Полша, Прибалтика, Румъния, Швеция), докато във втората са страните от Централна и Южна Европа (Чехия, Словакия, Унгария, Австрия, Гърция, Италия). Основната разграничителна линия е по отношение на виждането за сигурността в Европа - без и срещу Русия или заедно с Русия. Към втората група спадат и двете страни членки на ЕС от Нормандския квартет - Германия и Франция, които търсят баланс при урегулиране на конфликта, но с отчитане и на позицията на САЩ.
- Що се отнася до нарастващата ислямистка заплаха, как оценявате включването на Турция в ударите срещу "Ислямска държава" в Сирия, при положение, че Анкара се цели и в кюрдите?
- Турция през цялото време води сложна игра, опитвайки се да използва ситуацията в Сирия за взаимно омаломощаване на двете основни заплахи за нейната национална сигурност - радикалния ислям и кюрдския сепаратизъм. Затова тя не е заинтересована от категоричната победа на която и да е от тях. Междувременно кюрдите се оформиха като ключов и засега най-успешен фактор в борбата срещу "Ислямска държава", подкрепян и от международната общност. Затова Турция, използвайки своето стратегическо значение за сигурността на Европа, се опитва да направлява събитията в региона - неутрализирайки критиките за военните си действия срещу кюрдите в Ирак чрез помощта си за САЩ в борбата с джихадистите (а и срещу правителството на Асад) в Сирия. И най-вече - да не позволи обособяването на кюрдска държава в региона.
По този начин Ердоган е на път да си реши и основния вътрешнополитически въпрос - изострянето на турско-кюрдския етнически конфликт най-вероятно ще лиши лявата прокюрдска Демократична партия на народите от гласовете на градската турска интелигенция при едни евентуални нови избори и няма да й позволи да влезе в парламента, а това почти автоматично означава абсолютно болшинство за Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, респективно възстановяване на шансовете му да превърне Турция в президентска република, а той самият да стане "президентски султан" (по определението на политическите му противници).
- Зверствата на джихадистите са една от причините за нарастващия бежански поток към Стария континент. Къде се корени решението на проблема, ако изобщо има такова?
- Военните интервенции в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия не просто не доведоха до утвърждаването на демократични ценности в тези страни, но дестабилизираха целия регион, създадоха политически хаос и спомогнаха за формирането на екстремистки, терористични формирования като "Ислямска държава", "Ал Кайда", талибаните и др., същевременно въоръжавайки ги с лесно разбираема антизападна идеология - най-често на базата на радикалния ислям. По този начин, освен че бе генериран няколкомилионен бежански поток от тези страни, бе отворена и широко вратата към Европа през Средиземно море за мигранти от цяла Африка, Близкия изток и Азия - премахвайки основната бариера пред тази вълна с невъзможността на правителствата в Либия и Сирия да контролират собствените си територии.
Ако при бежанците става дума за бягство от ужасите на войната, то при социалните мигранти от Африка и Азия проблемът е бягство от бедността. И той е системен, а не цикличен. Неравенството се превръща в основния дестабилизиращ фактор пред развитието на човечеството. Ножицата между бедни и богати постоянно се разтваря както вътре в самите държави, така и между отделните държави. И както преди десетилетия хората са мигрирали от селата и малките градове към столицата и промишлените центрове в търсене на препитание, така днес това се случва вече между държавите. Глобализацията глобализира и социалните проблеми и бедността, безработицата, масовите болести в Африка вече не са проблем само на Африка, но и на Европа. Процесът е обективен. Той може да бъде в известна степен регулиран или ограничен, към което са насочени и мерките на ЕС, но не и спрян - както навремето промишлената революция разруши границите на феодалното стопанство, така днес революцията в информацията и комуникацията направи националните граници лесно преодолимо препятствие.
Решението следва да се търси, като акцентът се насочи към ликвидиране на причините на мястото на тяхното възникване, а не в борба със следствието. Иначе казано, като се търси трайно урегулиране на военните конфликти в Близкия изток и Северна Африка и се стимулира икономическото и социално развитие в африканските страни. Това предполага огромно политическо усилие и финансов ресурс основно от Европа - и това рано или късно ще трябва да бъде направено. В противен случай тези дисбаланси могат да дестабилизират цялата система на съвременния свят и да доведат до тежки конфликти.
- Мигрантският наплив разкрива и още един не по-маловажен проблем - сред европейците нарастват ксенофобските и антиимигрантските настроения, които са храна за определени политически партии. От своя страна мигрантите пък в немалко случаи са разочаровани от "посрещането". Възможна ли е интеграцията на тези хора?
- Икономическата криза и мигрантският натиск нарушиха равновесието в европейските общества, дестабилизираха средната класа, предизвикаха загуба на сигурност и перспектива за широки слоеве. Това доведе до разгръщане на крайно дясна консервативна вълна, предлагаща лесни решения на трудни въпроси чрез посочването на външния враг. От друга страна, сред имигрантите, особено от второто поколение, зрее недоволство и отрицание на обществото, в което те се чувстват нежелани. Още повече, че Европа и САЩ демонстрират известни двойни стандарти, привличайки най-добрите умове от другите страни и известно количество неквалифицирана работна ръка за най-непрестижната и ниско платена работа, като същевременно гетоизират огромни имигрантски групи. Това до голяма степен разцепи самите европейски общества и днес разделителните линии не минават по границите между държавите, а вътре в самите общества. От тази гледна точка може дори да се окаже, че победата над "Ислямска държава" е по-лесно постижима в Ирак и Сирия, отколкото в Париж или Лондон.
- Що се отнася до бежанския поток, най-често се говори за Италия и Гърция като страните, засегнати най-силно от проблема. Къде е България в тази криза?
- Безспорно Италия и Гърция, където от началото на годината вече са влезли по над 100 хил. незаконни мигранти, са най-уязвими, но следва да се добавят и страни като Франция, Великобритания, Унгария, където също има сериозен наплив, както и Турция. От тази гледна точка България попада по-скоро сред транзитните страни, отколкото тези на крайна дестинация. Но мигрантският натиск и върху България расте постоянно. Идеята с определяне на квоти за прием от страните членки е насочена преди всичко към солидарно споделяне на тежестта. Но тази мярка, както и всички останали, могат само да намалят и урегулират наплива и да спечелят време, но не и да решат проблема. Няма национален бюджет и социална система, които да могат да издържат на мигрантската вълна от цели континенти.
- И един въпрос от по-различно естество - Ирина Бокова е официалната кандидатура на България за генерален секретар на ООН. Какви според вас са шансовете й да оглави най-голямата международна организация?
- В лицето на Ирина Бокова България има огромен шанс да оглави ООН. В полза на нейната кандидатура работят както много успешните й вече два мандата като генерален директор на ЮНЕСКО, така и обстоятелството, че досега единствената регионална група, която не е излъчвала генерален секретар на ООН, е източноевропейската. Има и много сериозни нагласи за пръв път този пост да бъде поверен на жена. И може би най-важното - има всички основания да се очаква, че нейната кандидатура няма да бъде блокирана с вето от нито една от страните, постоянни членки на Съвета за сигурност - нещо, което при сегашната конфронтация между Русия и САЩ би било трудно постижимо за който и да било кандидат.