Европа
Европа, каквато искам да я видя
Не очаквам ЕС да решава всичките ми проблеми, а да защитава правата ми и да отстоява интересите ми
/ брой: 213
Ивайло Калфин,
член на Европейския парламент
Европейският съюз трябва да е голям във важните дела и малък в ежедневните. Президентът на Европейската комисия Жозе Барозу не би могъл да го каже по-добре в годишната си реч "За състоянието на Съюза", която изнесе пред Европейския парламент тази седмица.
Фразата е красива и дори повече - вярна, но приложението й в днешния Европейски съюз е непоследователно и по-скоро спорадично.
Икономическата, финансова и социална криза разтърси ЕС из основи и дори когато тя остане само в учебниците, той няма да е същият. Новата Европа ще се появи от отчаянието и надеждата на днешния ден. Но каква да бъде тя?
Политиците не са мениджъри
Политиците се избират, докато мениджърите се селекционират. Добрият политик не изпуска от очи цялостната картина и може да предостави дългосрочни решения. От него се очаква да бъде лидер, визионер, чийто идеи да създават обществена енергия. Тъкмо лидерството е това, което най-силно ми липсва както на национално, така и европейско равнище. Потапянето в текущото управление, гасенето на ежедневни пожари е неизбежно, но управление на кризи, без ясна и цялостна визия за бъдещето, не може да даде перспектива на хората. Напротив, то може да ги отблъсне от политиката, от обществения живот.
Често чувам, че ЕС е загубил смисъл, защото целта, с която е бил създаден - помирението след края на Втората световна война, е изпълнена. Бившите противници седят около заседателните маси в Брюксел, а враждебният комунистически блок не съществува. Казват ми, че поколения европейци са виждали конфликти само по телевизията и не се вълнуват от уроците от последната война. Ако това е логиката, то ЕС би трябвало да се разпадне. За щастие, това се върти в главите само на някои националисти като Найджъл Фараж.
Въпреки това уроците от миналото трябва да се знаят и да се напомнят възможно най-често. Преди седемдесет години младежите отиваха на война, днес - на студентски обмен по програма "Еразъм". Преди седемдесет години индустрията беше в руини, сега ЕС е най-голямата икономика в света. Преди седемдесет години европейските народи (някои и доскоро) се бореха срещу диктатурите, днес демократичните принципи са дълбоко вкоренени и ЕС гарантира свободите и правата на своите над 500 милиона граждани.
Тези постижения се дължат не на добрата работа на националните правителства, никое правителство не може да направи толкова, а на съществуването на ЕС, на синергията, свързваща разнопосочните национални усилия. Смисълът на ЕС не е да побратимява противници и да вдига стени пред враговете. Той е в потенциала му да посреща нуждите на своите граждани.
Съюз за могъщество
ЕС създава възможности. В глобалния свят националните решения не са достатъчни. Ако преди 200 г. икономическата и политическа мощ се измерваха с индустриалната революция, а след това със свободната търговия и с единния пазар, сега мярката е финансовата стабилност. Ако искаме Европа да е по-силна, тя трябва да има стабилна обща валута, консолидирани финансови пазари и стабилни финансови институции. А също и органи, бюджет и централизация, които да й позволяват да поддържа тази валута.
Европа сега се сблъсква с трудности. Навлякоха й ги лидерите, които създадоха единната валута като политически проект. Когато негативните икономически шокове я удариха, липсващите връзки трябваше спешно да бъдат създавани, като междувременно пробойните се запушват с краткосрочни решения. Но трудностите не бива да ни отклоняват от стремежа да изграждаме силен и влиятелен съюз, който да брани интересите на гражданите в глобализирания свят.
Можем ли поотделно да опазим личните си данни и да се противопоставим на САЩ за програмата "ПРИЗМА"? Можем ли сами да договорим еднакво добри условия за търговия с големи международни партньори? Можем ли да отстоим позицията си на най-голяма икономика в света, ако държим тя да е съставена от 28 отделни икономически субекта? Отговорът е очевиден - за да си влиятелен, трябва да си силен.
Не искам ЕС да решава всичките ми проблеми, но не бих имал нищо против ЕС да разшири правомощията си, ако в замяна получа по-силна защита на моите права и интереси, отколкото може да ми осигурят националните институции. Размерът на бутилките за зехтин, формата на краставицата или максималната скорост по магистралите могат да бъдат оставени на националните власти.
Това, което ЕС би трябвало да прави, е да създаде и контролира правилата за поддържане на финансовата стабилност, да се стимулира конкуренцията, да се осигурява по-добра защита на европейските интереси в международните отношения. Това означава ЕС да получи повече правомощия за вземане на решения, да може да изисква повече дисциплина и да разполага с по-голям бюджет.
Това е Европа, от която имам нужда
Тя не решава всичките ми проблеми, но защитава интересите ми. Тази Европа се нуждае от единна валута, от банков и фискален съюз, от икономическо управление и от социално измерение. Такъв съюз би бил много по-ефективен от всяко национално правителство. Такъв съюз би привлякъл на своя страна и гражданите. ЕС съществува, за да ни направи част от най-голямата икономика в света, за да установява и отстоява високи демократични стандарти, да брани интересите ни на международната сцена. Задачата е титанична. Търсят се лидери.