Европа и американският бюджет

Ивайло Калфин,
член на Комисията за бюджети в Европейския парламент

Залисана в собствени проблеми, Европа все по-рядко поглежда навън. И бърка. Това показа и посещението на делегация на Комисията по бюджети на Европейския парламент през юли във Вашингтон.
За разлика от ЕС, който макар и трудно, постигна съгласие по дългосрочния си бюджет до 2020 г., САЩ нямат бюджет и шансовете да го приемат, се оценяват като слаби.
Ще попитате

защо Европа трябва да мисли за американските разходи?

Първо, защото проблемите в американската икономика бързо рефлектират върху европейската. И обратното - растежът в САЩ ще е благоприятен за развитието в Европа.
Второ, американският опит за справяне с кризата е поучителен. Още през 2009 г. САЩ направиха заслон от финансовата буря за жизнените си фирми, наливайки огромни публични средства в икономиката си.  
Трето, от двете страни на Атлантика  често финансират едни и същи дейности `(отбрана, екология, помощ за развиващите се страни, научни изследвания).  Допълнителна причина ЕС да се интересува от ролята на федералния бюджет в американската икономика, е паралелът с поддържането на единната европейска валута.
И така, какво се случва с бюджета на САЩ?
Сенатът, доминиран от демократите и Конгресът,, в който мнозинството е републиканско, са разделени по разпределението на разходите. "Чаеното парти", което формира възгледите на републиканците, настоява за намаляване на данъците и на ролята на държавата, иска орязване на 90 млрд. разходи. В проекта им, чийто автор е председателят на бюджетната комисия в Конгреса и неуспял кандидат за вицепрезидент Пол Райън, се предлага да се свият социалните разходи и програмите, насочени към хора със средни доходи, като здравната система например.
Липсата на съгласие по бюджета е донякъде умишлено търсен ефект от  "чаеното парти". Планът на Райън предполага намаляване на държавния дълг на САЩ от 77% от БВП до 55% от американската икономика след 10 г. При липса на съгласие по бюджета, в сила влиза т.нар."секвестър". Задействан за първи път през април, този финансов инструмент представлява автоматично намаляване на федералния бюджет и се отнася до т.нар."непостоянни разходи". Такива са административните и разходите за отбрана, международната помощ,  инвестициите в инфраструктура.
И това не е единственото предизвикателство. В края на септември вероятно ще бъде достигнат таванът за дълга и американското правителство

ще бъде принудено да спре плащанията

 това би довело до срив в икономиката и до дестабилизиране на долара -  опасност, която беше избегната през 2009 г. Подобно развитие може да се предотврати като Конгресът и Сенатът, се разберат или за увеличаване на тавана на дълга, или на данъците. Засега подобно съгласие не се очертава.
Познавачи твърдят, че развръзката винаги идва малко преди да настъпи катастрофата. Може ли обаче сляпо да се вярва на това твърдение?  Едно е сигурно -колкото и различия  да имат двете основни политически партии в САЩ, досега те винаги са отстъпвали, когато става въпрос за националния интерес.
САЩ имат добри фискални показатели. Федералният бюджет преразпределя около 22-23% от икономиката, захранван основно от данъци върху доходите. В началото на финансовата криза президентът Обама използва мнозинството си в парламента и осигури наливането на огромни средства в икономиката. Повечето икономисти признават, че тази политика е предотвратила катастрофа. Но срещу определена цена - значителното увеличаване на държавния дълг. Все пак дълг от под 80% от БВП не е чак толкова висок по европейските стандарти. Сега, след като американската икономика се стабилизира и показва ясни признаци на растеж, е време дългът да се намали отново. Дали това ще стане чрез автоматичните ножици на "секвестъра" или в резултат на съзнателно постигнат политически компромис не е важно.
Факт е, че през следващите години САЩ ще ограничат разходите си за инвестиции, за помощ на трети държави, а вероятно и за отбрана, което няма как да не рефлектира и върху ЕС. Разликата между вижданията на демократите и републиканците е, че първите настояват за плавно ограничаване на разходите, а вторите предлагат "шокова терапия". В по-дългосрочен план всички са съгласни, че над американската икономика е надвиснал сериозен демографски проблем, което ще увеличи данъчната тежест.
Що се отнася до ролята на американския бюджет за поддържане на долара, на среща с водещи икономисти в Института "Петерсън", те бяха категорични, че ако Европа иска да запази своята единна валута, то ще трябва да премине към значително увеличаване на бюджета на ЕС и пряко набиране на данъци. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Паралелът между американския и европейския бюджети показва, че въпреки наглед хаотичния подход към федералния бюджет, той играе силна икономическа роля и е част от стабилността на държавата и нейната валута. В ЕС страните членки са си запазили много повече бюджетна независимост, но това е за сметка на слаба и нестабилна политика на европейско равнище.