Европа е общото ни търсене

Посланик Димостенис Стоидис е роден в Кавала през 1953 г. Завършва политически науки, след което получава магистърска степен по хуманитарни науки в британски университет. Посланик Стоидис заема различни постове в Министерството на външните работи на Гърция, както и високи постове в гръцки дипломатически мисии. Работи и в Министерството на отбраната на Гърция. Посланик в България е от миналата година. Преди това ръководи гръцкото посолство в Сърбия.
Владее английски, френски и италиански. Женен, с две деца.

"България е партньор със стратегическо значение за Гърция"

- Ваше превъзходителство, кои са основните приоритети на гръцкото председателство на ЕС, което започна на 1 януари? Разширяването на съюза със страните от Западните Балкани част от тях ли е?
- Усилията за преодоляването на проблема с безработицата и най-вече сред младите хора са от основно значение в приоритетите на гръцкото председателство. Ще работим за укрепването на европейските институции и интегриране на еврозоната. Икономическата криза в Европа открои по един ясен начин нуждата от координиране на националните бюджетни политики. В това отношение специално внимание трябва да се отдаде на банковия съюз, на формирането на нови механизми за стопанско управление и постигане на прогрес по проблеми, свързани със социалното измерение на еврозоната, които се задълбочават от демографската и фискалната криза на европейската социална държава. Цел на гръцкото председателство ще бъде и утвърждаването на един общ европейски подход към миграционния феномен, който упражнява силен натиск върху държавите членки и по-специално върху онези, които са външна граница на ЕС, каквито са България и Гърция, и то в период на икономическа криза. Гърция като традиционна морска държава счита, че динамиката на морската дейност може да допринесе за общото устойчиво икономическо развитие на ЕС. Въпроси като сигурност на морските граници, туризъм, емиграция по море, безопасност на морските превози, ще бъдат обект на обсъждане от гръцкото председателство.
Що се отнася до Балканите, ще припомня, че Гърция по време на председателството си на ЕС през 2003 г. постави като един от приоритетите в рамките на Солунския дневен ред приемането на страните от Западните Балкани в ЕС. Оттогава досега е постигнат съществен напредък. Гърция остава последователен поддръжник на процеса на интегриране и включване на страните от Западните Балкани в ЕС.
- Мотото на литовското председателство бе "Вдъхваща доверие, развиваща се, открита Европа". Какво е мотото на гръцкото председателство? А логото?
- "Европа е общото ни търсене" е посланието на гръцкото председателство. На www.gr2014.eu можете да получите полезна информация за нашето председателство. Логото на гръцкото председателство е изображение на една платноходка с опънати платна, образувана от абревиатурата на Европейския съюз. Символичният фон на логото е морето - основополагащ елемент на гръцката същност, но и свързващ елемент на миналото и на бъдещето на Европа. То символизира и значението, което гръцкото председателство отдава на стимулирането на морската политика на ЕС като мощно оръжие за развитие на икономиката й.
- Германски депутати преди време посъветваха Гърция да се откаже от председателството заради влошеното икономическо положение. Какъв е вашият коментар? Какъв е бюджетът на председателството?
- Един от основните принципи на работа на европейските институции е свободното изразяване на мнения по различни въпроси. Основен принцип обаче също така е упражняването на права и спазването на задължения от страна на държавите членки, произлизащи от валидните конвенции, на които се основава ЕС. Гърция като равноправен член на ЕС се подготви да поеме председателството на ЕС за пети път в историята си. Бюджетът на гръцкото председателство е скромен, съответстващ на периода, в който се намираме, и ще възлиза на около 50 млн. евро.
- Какво е мнението ви за политиката на икономии? Гърция най-силно страда от нейните последствия, тъй като ЕС настоява за нови икономии, макар МВФ да призна грешки в спасителния план за страната. Това ли всъщност е правилният начин за справяне с кризата? Какво е състоянието на гръцката икономика в момента?
- Ситуацията, в която се намира Гърция, а и други страни в ЕС, е безпрецедентна. Тя завари ЕС неподготвен, както на институционално ниво, така и на ниво бърза реакция и взимане на подходящи решения. Логично е при една такава извънредна ситуация да има много проблеми. Нашите партньори обаче ни подкрепиха в трудните моменти. Благодарение на тази подкрепа, но и на огромните жертви на гръцкия народ, днес можем да говорим вече за първичен излишък в гръцката икономика, който предстои да бъде потвърден от Евростат през 2014 г., за ограничаване на рецесията, а съгласно бюджета за 2014 г. се очаква страната да се върне на пътя на икономическото развитие, макар и с 0,6%, след 5 последователни години на рецесия.
- Какви мерки предприема гръцкото правителство в борбата с безработицата, която е сред най-високите в ЕС?
- Безработицата и преди всичко младежката безработица е може би най-големият проблем и най-негативното въздействие на програмата за фискална корекция, която бе приложена в Гърция. Усвояването на европейски средства, основно от програмата Национална стратегическа референтна рамка (НСРР) за стимулиране на заетостта, както и за малките и средни предприятия, обучението на безработни, за да придобият подходяща квалификация за съвременните нужди на пазара, оползотворяването на публичното имущество и привличането на чужди капитали, отварянето на така наречените "затворени професии", подкрепата за сектори, в които Гърция има сравнителни предимства, като туризма например, са само част от мерките, които правителството предприема за преодоляването на проблема. Но, както вече посочих, преодоляването на проблема с безработицата ще бъде един от основните приоритети на гръцкото председателство, тъй като той не засяга само отделни страни, а цяла Европа и преди всичко младите трудещи се.
- Евроскептицизмът набира все по-голяма сила. Предвид икономическата обстановка в страната евроскептици ли са гърците?
- Гърците бяха подложени на серия от резки съкращавания на доходите им. Те реагираха с голямо търпение на суровите рестриктивни икономически мерки, тъй като болшинството от тях, мисля, че подкрепят визията за общия европейски дом, считайки Гърция за неотменна част от него. Разбира се, ясно е, че евроскептицизмът печели територия, но това явление се наблюдава в цяла Европа и не се отнася само до Гърция.
Ще припомня думите на големия френски политик и основоположник на Европейския съюз Валери Жискар д'Естен: "Европа без Гърция ще прилича на дете без удостоверение за раждане", говорейки за приноса на античния гръцки дух във формирането на европейските ценности, на основата на които бе изградено това, което днес наричаме Европейски съюз.
- Как виждате бъдещето на ЕС?
- Въпреки належащите проблеми, които съществуват и изискват решение в рамките на ЕС, аз виждам чашата полупълна, а не полупразна. И в други повратни моменти в историята си ЕС е трябвало да разрешава сериозни дилеми, но е давал подходящите отговори и е продължавал напред. Мисля, че в такъв момент се намираме и сега. Нека не забравяме, че сега говорим за Европа на 28-те и този брой бе достигнат в рамките на един сравнително малък период от време. Ще припомня, че по време на гръцкото председателство през 2003 г. бе взето решението за приемането на 10 нови членки. Европейското семейство вече е доста голямо и възможността за взимане на общи решения е по-трудна. Трябва да изясним вече в каква посока искаме да се движи този европейски дом. Трябва да подсилим онези институции, които ще задълбочат сътрудничеството във всички критични области, така че да има по-бърза реакция от наша страна при преодоляването на проблеми, които изискват общо решение, като икономическата криза, нелегалната емиграция, тероризмът, организираната престъпност и др.
Вярвам, че Европа има желанието и силата да преодолее трудностите и да продължи пътя си към едно по-светло бъдеще, което впрочем още от епохата на създаването на ЕС е най-голямата и постоянна цел - по-добро бъдеще за всички европейски народи.
- Атина и Скопие все още не могат да разрешат спора за името на бившата югославска република. Възможен ли е някакъв прогрес и какво е необходимо, за да бъде постигнат?
- Гърция е изразила ясно позицията си относно разрешаването на въпроса с името на бившата Югославска република Македония, като направи една смела стъпка и декларира, че ще приеме име с географско определение за обща употреба (erga omnes). Усилията в рамките на ООН с посредничеството на г-н Нимиц продължават, но до този момент нямаме аналогичен ответ от другата страна, за да говорим за някакъв съществен напредък при разрешаването на въпроса. Въпреки това оставаме оптимисти, тъй като желаем този въпрос наистина да намери решение и да се постигне реален напредък в отношенията между Гърция и БЮРМ, базирани на добросъседство, на критериите от Копенхаген, за да станем в бъдеще партньори в НАТО и в ЕС.
- Бежанците от Сирия изправиха България пред сериозен проблем. Как страната ви се справя с бежанския проблем и нелегалната миграция?
- Бежанският проблем и изобщо нелегалната емиграция не се отнася само до Сирия. В този момент може би е концентриран в бежанците, идващи оттам, поради съществуващата по-голяма нестабилност в тази страна, но конкретният проблем занимава Гърция от доста години и се отнася до граждани на много и различни страни. Гърция е една от първите страни членки на ЕС, която предупреди за сериозността на проблема и за необходимостта от съвместното му разрешаване на европейско ниво. Създаването и активирането на FRONTEX бе първата крачка в тази насока, но тя не беше достатъчна.
В рамките на гръцкото председателство този въпрос е един от основните му приоритети. Вярваме, че една страна - външна граница на ЕС, не е възможно да се справи сама с един толкова многоизмерен и с такава непоносима тежест за националния бюджет проблем. Впрочем голямата част от бежанците и нелегалните емигранти имат за цел да стигнат до други страни в Централна и Северна Европа, а не да останат в приемащите страни. Затова гръцката страна вярва, че е необходима координация на европейско ниво в следните области и прилагане на конкретни политики: подкрепа на икономическо и материално-техническо ниво на страните, приемащи бежанци и нелегални емигранти; преразпределение на хората, имащи право на убежище между страните членки; укрепване на съответните европейски структури за по-широкото и ефективно опазване на външните граници на ЕС; създаване и приложение на Европейски договор за убежището и емиграцията; сътрудничество и подписване на съответни конвенции със страните, от които идват или през които преминават бежанските потоци.
- На какво ниво е сътрудничеството между Гърция и България?
- Както установявам от момента, в който поех поста в България, отношенията между Гърция и България се намират на едно много високо функционално ниво. По отношение на икономиката Гърция е третият по големина чужд инвеститор в България с общ инвестиран капитал около 3 млрд. евро и откриване на 50 000 работни места. Задълбочихме отношенията си на всички нива. И двете страни оставиха зад себе си негативните спомени от миналото и работят за бъдещия интерес и благоденствието на двата народа. Доказателство за това са неотдавнашните и постоянни контакти на високо ниво между нашите страни с цел съвместното разрешаване на проблеми като бежанските вълни, ефективното опазване на границите и съвместната борба с организираната престъпност.
Сътрудничеството между двете страни се осъществява както на държавно, така и на трансгранично ниво, на ниво местно самоуправление. Програмата за съвместно полицейско патрулиране на курорти в двете страни, военното сътрудничество, сътрудничеството в областта на енергетиката с основна цел изграждането на интерконекторната газова връзка, програмата за сътрудничество между общините и областите за рекламиране на общи туристически пакети, културният обмен на държавно и местно ниво са част от примерите за високото ниво на сътрудничество между Гърция и България.
Въпреки икономическата криза Гърция запази съществено икономическо присъствие в страната ви, тъй като гледа на България като на партньор със стратегическо значение и очаква, по повод и председателството в ЕС, развитие на сътрудничеството и подкрепа на позициите, що се отнася до общи проблеми за двете страни, а и на региона като цяло.