Европа диша - дали и докога?

Таня ГЛУХЧЕВА

На 16 май официално отпаднаха мерките за коронавирус при пътуване в чужбина. Ден, за който мечтаеха много хора, на които им беше омръзнало да си показват сертификата, че са ваксинирани, или да дават пари за ПСР или антигенни тестове.
От ДУМА проверихме две седмици по-късно какво се случва на някои европейски летища. Дали пътуващите вече са свикнали до такава степен с ограниченията, че не обръщат внимание на факта, че са станали "препоръчителни", или напротив - естествено се връщат "към доброто старо време"?
Още на летище "София" прави впечатление, че спазването на дистанция е само лепенка на пода. Нещо повече - на една опашка чакат пътниците за три различни полета, един от които - вътрешен.
Никой не мери телесна температура, не иска документ, различен от задграничен паспорт или лична карта. И се чувстваш точно, както преди пандемията. Или почти.

Вече има насаден страх

у много хора. Да, вярно е, че процентът на тези, които все още използват маска на летището и в самолета, е нисък - приблизително един на 30. Но има и такива, които на аерогарата с нищо не показват, че са склонни да си сложат нещо на лицето. Но в самолета го правят. Или всеки път, когато някой кихне, дори най-смелият и присмиващ се на КОВИД-19, моментално се отдръпва, започва да гледа лошо и да отправя злобни коментари. Инстинктът за самосъхранение в този случай сработва.
"Когато се прибирах от конференция в чужбина миналата седмица, една жена без маска започна да кашля. Седеше два реда зад мен. Тръпки ме побиха", разказва наш сънародник на летище "София". И продължава историята: "Няколко човека й направиха забележка да си сложи маска. Тя отказа. Наложи се да се намеси стюардесата. Сигурен съм, че ако не бяхме във въздуха, а в наземен паспорт, дружно щяхме да я накараме да слезе. Затова, след този случай, винаги имам маска в джоба. Ами, ако аз се закашлям?!", риторично завършва той.
Не само при нас положението е такова. На големите аерогари в Европа, където отново напливът от желаещи да пътуват е огромен, никой дори не се сеща да иска какъвто и да било документ. В асансьорите вече няма ограничение да се качват най-много двама човека. От време на време се вижда дезинфектант, но той по-скоро стои като музеен артефакт, като част от миналото, което не е съвсем далечно. Дори на моменти зловещо напомня за себе си. Защото, връщайки се към "старото нормално", се върнахме и към един от първоизточниците за масово заразяване.

Хигиена не се спазва

Човек остава с впечатлението, че заедно с КОВИД-ограниченията са отпаднали още миенето на ръцете, проветряването, почистването, т.е. елементарните навици.
Европа диша без маски. Или с такива по желание. Но има голяма вероятност поради нехайство или немърливост, в неопределен момент в бъдещето, да се стигне до въвеждане на ограничения отново. Този път - може и по-строги. Вече започнаха да ни предупреждават за това от СЗО - през есента ще има нова вълна.
Както видяхме, няма значение дали става въпрос за българи, индийци, французи, сенегалци...

Болестите не различават националности

Хубаво е, че вече не се налага хората да седят по кафенетата или ресторантите за бързо хранене под предтекст, че ще консумират нещо, а в действителност целят да си "откраднат" няколко минути, в които маската да е далече от носа и устата.
Приятно е да виждаш лицата на всички около теб, да спреш да "надхитряваш" системата.
На този етап е останало в миналото и дебненето дали не идва някой от охраната да ти направи забележка или направо да те глоби, че нарушаваш правилата.
По време на полета стюардите раздават грижливо опаковано пакетче с дезинфектант и маска. И дори са си сложили една, за да дадат нагледен пример какво е желателно да се прави. Интересното е, че когато "изпълнят задачата", почти всички я свалят. На всички им омръзнаха правилата.
Дишаме. Свободно. Засега. Въпросът е докога?