Еврокомисия за бой се стяга

Европейската комисия влиза в сериозна схватка с руската държава по въпроса за контрола над газовите трасета, по които ЕС се захранва с руското синьо гориво. През последните седмици темата за т.нар. Трети енергиен пакет отново беше във фокуса на медиите, тъй като изтича адаптационният период, през който държавите от ЕС трябваше да изпълнят изискванията на документа, влязъл в сила през 2011 г. Няколко очевидно свързани помежду си събития отбелязаха настъплението на Брюксел срещу "Газпром", респективно срещу Москва. Първо през септември Еврокомисията започна официално антимонополно разследване срещу руския газов гигант, който е обвинен, че създава пречки пред конкуренцията и манипулира цените в държавите от Централна и Източна Европа и най-вече, че не позволява на клиентите си да препродават неговия газ едни на други. Решението на комисията беше приветствано от някои държави, по-специално Полша и Литва.
На 3 октомври пък Литва обяви, че е подала в Стокхолмския търговски арбитраж иск срещу "Газпром", в който настоява компанията да й изплати почти 1,5 млрд. евро, които според литовските власти са надплатени на газовия монополист за периода 2004-2012 г. Според Вилнюс договорът с "Газпром" е предвиждал природният газ да бъде доставян по "справедливи" цени, но от датата на подписването му ценовата конюнктура се променила съществено и сега литовците плащали много по-скъпо за синьото гориво. Делото в Стокхолм е част от съдебната война, която "Газпром" и литовското правителство водят още от миналата година. Още през март 2011 г. правителството заведе дело срещу компанията "Lietuvos dujos", в която "Газпром" и немската компания Е.ОН държат по 37%, а литовската държава 17,7 на сто. Обвиненията на официален Вилнюс бяха, че представителите на "Газпром" в ръководството на компанията са изменили формулата за изчисляване на цената на газа и така са нарушили приватизационния договор. На свой ред руската компания заведе дело през август 2011 г. в Стокхолм срещу действията на литовските власти. След година международният арбитраж постанови, че казусът не може да се разрешава в национален съд и така частично удовлетвори иска на "Газпром", но пък отказа да присъди компенсации на руската компания за загубите, понесени от заведеното дело. В същото време литовските власти обявиха твърдото си намерение да приложат мерките на Третия енергиен пакет спрямо "Lietuvos dujos", което на практика означава разделяне на компанията и лишаване на "Газпром" и Е.ОН от контрола им върху газовите тръби. Част от мерките на Третия енергиен пакет са насочени срещу това доставчикът на газ и електроенергия да контролира и трасетата за тяхната доставка до клиентите. Разбира се, двете компании са против това положение.
Казусът с Литва е важен, защото създава прецедент. Ако международният арбитраж в Стокхолм вземе решение в полза на литовската държава, това може да доведе до множество подобни искове от страните от Централна и Източна Европа, в които "Газпром" има почти монополно положение. Вестник "Независимая газета" цитира директора на департамент в одиторската компания "2К Аудит - Делови консултации/Морисън интернешънъл" Александър Шток, който смята, че съдебните дела на Литва с "Газпром" са обвързани и зависят от антимонополното разследване на ЕК. По негово мнение това разследване е удобен повод различни европейски държави да реализират чисто търговските си интереси. На свой ред "Дойче веле" цитира Владимир Ревенков от московския Институт по енергетика и финанси, който смята, че в случая с Литва влияние върху позицията на Вилнюс оказват ниските цени на спотовия пазар на природен газ в Европа, които са по-ниски, отколкото тези в дългосрочните договори, предлагани от "Газпром". Вилнюс, според него, просто иска да свали цените на газа, но няма основания за това, защото цените по дългосрочните договори винаги са по-високи от тези на спотовия пазар, тъй като този тип договори "осигуряват стабилност на доставките и предполагат равно разпределяне на рисковете между купувача и доставчика на газовия пазар". Впрочем практиката от зимата на 2012 г. показа, че в кризисна ситуация спотовият пазар на газ не може да работи, както очакват клиентите, и продуктът не може да бъде доставен своевременно, нищо, че има атрактивни цени. Студеният февруари т.г. доказа, че е по-важно да имаш реални стабилни доставки, отколкото оптимистични числа на хартия, зад които стои едно голямо нищо.
Литовският казус стана повод за среща на руския постоянен представител в ЕС Владимир Чижов с еврокомисаря по конкуренцията Хоакин Алмуня. Пред комисаря Чижов заяви, че съвпадението между литовския иск и антимонополното разследване на ЕК "не може да не наведе на мисълта, че нашите уважаеми литовски колеги се опитват да използват Еврокомисията, за да повлияят върху хода на съдебното дело".
Полският анализатор Анджей Шчесняк, създател на блога "Szczesniak.pl", също смята, че атаките срещу "Газпром" от страна на ЕК са инспирирани от страни от бившия соцлагер като Литва и Полша и че комисията се е подала на техния натиск. Според него обаче позицията на Литва и Полша за цените на газта е в противоречие с интересите на Европа и другите държави от съюза не я поддържат. "Ако ЕК реши да оспори дългосрочните договори, сключени от няколко десетки европейски фирми, и които са фундамент на безопасността на газовите доставки за нашия континент, това ще бъде истински шок", смята Шченсняк. Според него ЕК се е решила на този конфликт с "Газпром", защото мисли, че в условията на намален внос на природен газ не рискува да получи твърд отговор. Не така обаче мисли руската страна. Преди десетина дни руският вицепремиер Аркадий Дворкович заяви в интервю за "Комерсант", че: "Е, ако има последствия за нас, то ще има последствия и за тях (за ЕС - бел. ред)". Логиката на минаващия за либерал в руското правителство Дворкович е следната - "Газпром" има газ, а Европа има нужда от газ. Ако поради рискове, свързани с новите изисквания на ЕС, "Газпром" не може да доставя исканите обеми, то цените в Европа ще нараснат.
Руският президент Владимир Путин откровено нарича Третия енергиен пакет "вреден". Според него Еврокомисията фактически иска от страната му да субсидира икономиките на страните от Източна и Централна Европа. По думите на Путин "обединена Европа иска да запази политическото си влияние, а пък ние да заплатим за това". Още през септември той заяви, че Русия не е поемала и няма да поема задължения, свързани с непазарно регулиране на икономиките на новите страни членки на ЕС.
Един от основните проблеми за Русия, свързани с Третия енергиен пакет, е изискването за допускане на трети страни до газопреносната мрежа. На практика това означава, че ако "Газпром", както е в случая с проекта "Южен поток", инвестира средства в изграждането на газопровода, в един момент по искане на ЕС той ще трябва да допусне до тръбата трети страни с техния газ, които страни и стотинка не са инвестирали в този проект, но ще печелят от него. Фактически иде реч за получаване на контрол върху чужда собственост.
Как ще изглежда този гешефт много нагледно обясни миналия петък пред агенция "Фокус" председателят на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания Алекс Алексиев. Между другото този център възникна подозрително удобно точно в навечерието на американската инвазия за шистов газ в България и се занимава с негового пропагандиране. Та Алексиев обяснява в прав текст: след като догодина влезе в сила Третият енергиен пакет, България трябва да се откаже от договора с "Газпром", и когато под европейския натиск Русия се откаже от монопола върху "Южен поток", към тръбата да се прикачат доставчици от Каспийския регион, т.е. тези, които трябваше да зареждат със синьо гориво провалилия се конкурентен проект "Набуко". Така България щяла да печели и от руския транзит, и от каспийския.
Така че планове има, но дали те ще се реализират, е друг въпрос. Работата е там, че делът на руския газ в европейското потребление на синьо гориво ще расте. Това сочат всички прогнозни проучвания - и руски, и европейски. Това ще се случи дори при продължаващо свиване на газовия пазар на континента. ЕС се опитва да спечели в игра, в която няма много полезни ходове и алтернативи. Поради това догодина едва ли ще станем свидетели на някаква форма на търговска война. Вероятно компромис ще бъде намерен. Брюксел ще се преструва, че е направил нещо смислено, големите в съюза ще си стиснат ръцете с руснаците, а страните от Източна Европа пак ще се питат "какво стана, че не вечеряхме".


Какво е Третият енергиен пакет

Третият енергиен пакет е пакет от европейски закони, приети през 2009 г., влязъл в сила през 2011 г., с последващ двугодишен адаптационен период. Като основна цел е посочено създаването на единен енергиен пазар на територията на Евросъюза. За целта например газодобиващите компании трябва да се разделят с транспортните и разпределителните си мощности и да ги дадат за управление на независим оператор - частна компания или държавна агенция. Правилата предвиждат още операторите на газопроводите да осигуряват достъп на други доставчици. Третият енергиен пакет обаче дава право на собственика на газа да поиска достъп до крайния потребител - битови и корпоративни клиенти.