Евроинтеграцията, която дезинтегрира

Когато в края на ноември 2013 г. Молдова парафира във Вилнюс споразумението за асоциация с ЕС, този акт беше обсипан със суперлативи от еврочиновниците и домакините от Литва. "Отличничката" на американо-шведско-полската програма "Източно партньорство", както нарекоха Молдова, получи петте си минути слава, просто защото се оказа единственият успех на инициативата за създаването на "санитарен кордон" около Русия. На фона на гръмкия провал с Украйна, предварителният подпис на официален Кишинев под документа беше максимално използван, за да се смекчи очевидният провал на "Източното партньорство" в най-важното му направление - Украйна. Още тогава обаче редица наблюдатели на събитията предупреждаваха, че пресилената радост на евроинтеграторите в Молдова и на еврочиновниците в Брюксел може и да се окаже преждевременна. Събитията от февруари т.г. потвърдиха правотата на тези опасения.
На 2 февруари Гагаузката автономия в Молдова проведе референдум, който изля поредната кофа студена вода върху "Източното партньорство". Въпреки че допитването до народа предварително беше обявено от властите в Кишинев за незаконно, а всички депутати от Народното събрание на Гагаузия станаха обект на полицейско разследване, гагаузите безпрецедентно масово отидоха пред урните и безапелационно се произнесоха в полза на Митническия съюз на Русия, Казахстан и Беларус. 98,5% от общия брой на избирателите казаха "да" на членството на Молдова в Митническия съюз, 97,22% казаха "не" на асоциацията с ЕС и 98,9% отговориха с "да" на третия въпрос от допитването, а именно - трябва ли Гагаузия да се отдели от Молдова, ако последната загуби своя суверенитет при евентуален аншлус с Румъния. Трябва да се добави, че подобни са и настроенията в съседния с Гагаузия Тараклийски район на Молдова, населен предимно с българи. Като се добави и фактически независимото от Кишинев Приднестровие, може да се каже, че вече два региона на страната твърдо заявяват несъгласието си с официалната политика на страната и декларират масово проруската си ориентация. За малка Молдова това е прекалено много.
Една от основните мотивации на гагаузите, а и на другите малцинства в Молдова да се обявяват против курса към ЕС, не са толкова възможните икономически и социални проблеми, а възможността страната им буквално да изчезне зад завесата на евроинтеграцията. Не е никаква тайна, че някои кръгове в съседна Румъния, олицетворявани от президента Траян Бъсеску, желаят да присъединят Молдова териториално към Румъния и разглеждат нейната евроинтеграция като важна част от този план.
Макар да призна, че само 15-20% от молдовците искат обединение с Румъния, Бъсеску съвършено открито заяви, че присъединяването на Молдова към Румъния трябва да стане третата задача от национален мащаб за Букурещ след членството в НАТО и ЕС. Това е водещият мотив на румънския президент за подкрепата му за евроинтеграцията на Молдова, а не някаква привързаност към "европейските ценности", които трябва да бъдат разпространявани на изток. През последните години румънската пропаганда в Молдова стига до нови висоти и успя да постигне дори промяна в конституцията на страната, където сега пише, че официалният език в Молдова е румънският. Тази румънизация плаши не само малцинствените групи в страната, но и молдовски граждани, които се смятат именно за молдовци, а не за румънци. Оказа се, че съпротивата срещу обезличаването на страната минава и през съпротива срещу евроинтеграцията, която в случая се явява оръжие на румънските националисти от двете страни на границата.
Централната власт в Кишинев се отнесе учудващо високомерно към резултатите от гагаузския референдум и подкрепата за него от Тараклия. Например премиерът Юрий Лянке заяви пред информационната агенция IPN, че не е удивен от резултатите от гагаузкия референдум, защото: "Достъпът до информация за населението от Гагаузия и Тараклия е ограничен, защото тези хора не знаят румънски език". По повод реакцията на Кишинев молдовският журналист Ернест Варданян коментира следното: "Близката до властта преса ще се заеме със системна децимация на организаторите и избирателите в Гагаузия. Ще бъде припомнено за ръката на Москва и крака на Тираспол (столицата на непризнатата Приднестровска молдовска република - бел. авт). В Комрат ще пристигне Щефан Фюле, който ще разкаже на наивните гагаузи, че те напразно се отказват от европейското бъдеще. А ако някой заяви, че съпротивата на Гагаузия срещу властта в Кишинев не е по-лоша от акциите на опозицията в Киев, то тогава ще му отвърнат, че на Майдана се борят за светлото европейско утре, а Митническият съюз е мрачното вчера".
Бившият офицер от полското разузнаване Роберт Хеда обръща внимание в своя статия в електронното издание "Wirtualna Polska", че паралелно с референдума в Гагаузия президентът на Приднестровието Евгений Шевчук е инициирал въвеждането в сепаратистката република на руското законодателство. "По такъв начин под Молдова са заложени две мини с дистанционно управление, взривът от които за дълги години може да спре процеса на евроинтеграцията", пише Хеда, който веднага добавя, че детонаторът се намирал в Кремъл.
Работата е там обаче, че все повече граждани на Молдова, не само тези от Гагаузия и Тараклия, отказват да се връзват на европропагандата и традиционно подозираната Москва няма отношение към това обстоятелство. Недоволството от икономическото положение в Молдова е масово, по някои социологически данни около 80% от гражданите не са доволни от ситуацията в страната и тези настроения се отразяват негативно и върху рейтинга на управляващата коалиция, а следователно и срещу евроинтеграционната й политика. Социологическо изследване, проведено по поръчка на Словашката атлантическа комисия, посочи, че за последните четири години броят на привържениците на евроинтеграцията в Молдова е намалял от 55 на 44%, а привържениците на Митническия съюз са се увеличили от 30 на 40%.
Социолозите обясняват тази тревожна за евроинтеграторите тенденция с факта, че през 2009 г., когато на власт дойде Алиансът за евроинтеграция, очакванията на обществото са били много високи, но ръстът на безработицата и икономическите трудности са довели до разочарование. В същото време появата на Митническия съюз е дала алтернативен модел, който потенциално може да доведе до стабилност и процъфтяване в Молдова. Тези очаквания са подкрепени и от обстоятелството, че огромна част от трудоспособното молдовско население, по някои данни почти 1 милион души, вече работи или е работело в Русия и буквално знае откъде идват парите.     Има и друго. Асоциацията с ЕС не значи членство в съюза. Подобно на Украйна, Молдова ще даде повече - своите пазари - отколкото ще получи. И никакви еврофондове, никакви милиарди евро. В същото време Митническият съюз не обещава парични трансфери, но пък предлага развитие на местната промишленост и селско стопанство, които да работят за вътрешния пазар на съюза.
Но, както казват някои експерти, най-лошото за адептите на ЕС може би тепърва предстои. Левите партии в Молдова и най-вече комунистическата партия уверено завоюват одобрението на избирателите. Според социологически проучвания от декември 2013 г. на комунистите вероятно няма да им стигнат 5-6 мандата, за да имат абсолютно мнозинство в парламента. Те обаче може да им бъдат осигурени, ако влязат в коалиция с други леви партии. Вероятността левицата да дойде на власт в края на т.г., когато са парламентарните избори, е висока. Тъй като левите подкрепят близките отношения с Русия и са против евроинтеграция на всяка цена, референдумът в Гагаузия се разглежда и като генерална репетиция за бъдещите избори.
Впрочем и в самото молдовско правителство вече се чудят как още по-добре да обяснят на избирателите какво щастие е да бъдеш асоцииран с ЕС. Наскоро външният министър на страната Наталия Герман направо каза пред радио "Свободна Европа", че на кабинета са му свършили аргументите в полза на евроинтеграцията. Вероятно за да помогне на молдовските управляващи, преди дни комисията на Европарламента по гражданските свободи, правото и международните въпроси одобри проект за отмяна на визите за молдовските граждани. Ако процедурата мине безпрепятствено по цялата институционална верига на ЕС, то още през т.г. молдовците, при наличието на биометричен паспорт, е възможно да посещават безвизово ЕС за срок от 90 дни в рамките на половин година.
Съмнително е обаче, че този ход на ЕС може да доведе до ръст на симпатиите за евроинтеграционния проект на управляващите в Кишинев. Той ще бъде приветстван от хората, но преди всичко като възможност да отидат да работят в Евросъюза, за да помогнат на семействата си. А точно в момента в ЕС има съвсем други настроения - към ограничаване на движението на работна ръка от бедните източни държави членки към богатия Запад. Проблемите на страната лежат в друга плоскост - в развитието на промишлеността, селското стопанство, пазарите, в намаляване на безработицата и повишаване на доходите. ЕС не предлага решения в тази посока.
Пред руския в. "Независимая газета" молдовският политолог Богдан Цирдя заяви, че върху ситуацията в Молдова много може да повлияят събитията в съседна Украйна. Според него, ако президентът Виктор Янукович се задържи на власт, то вероятно избирателите в Молдова ще подкрепят комунистите и другите леви партии. В техните очи това ще изглежда като победа за курса към по-тясна и по-прагматична интеграция със страните от Митническия съюз.
Както и да се развият нещата, е видно едно нещо. Подобно и на Украйна, в Молдова евроинтеграцията доведе до разделяне на обществото, при това също по регионален признак, и нищо хубаво не може да излезе от това. Колизиите, които бяха породени в Украйна и Молдова от опитите народите им да бъдат вкарани с "желязна ръка в щастието", са далече от завършване.