Еврофондовете - пари за пилеене

Тече осма година, откакто България е член на ЕС. Участието в Клуба на богатите снабди страната със своеобразна чекова книжка, заредена при встъпването с 13 млрд. лева, разпределени в седем оперативни програми. Към момента сумата, която ни е осребрена, е малко повече от 7,669 млрд. лв., или 57,99%, макар заявките, които сме подписали, да надхвърлят определения ни лимит и да достигат почти 15 млрд. лв. (114,97% е размерът на договорените средства). В края на първия програмен период и в преддверието на втория темата за усвояемостта на милиардите често попада във фокуса на политическия дебат. В навечерието на евроизборите политици, анализатори и специалисти по ПР като нищо ще я превърнат в стока с двойно предназначение - от една страна, да хвалят себе си и фаворитите си като успешни, а от друга, да "бият" опонентите като провалили се.
Ако човек гледа единствено числата, слуша бодряшките послания на министри или попадне случайно на мероприятие, финализиращо европроект,  нищо чудно да реши, че евроинтеграцията върви като по ноти, а българите аха-аха да заживеем като европейци. Ако не веднага, то в близката далечина, мержелееща ей там на хоризонта. Но не би. Не само защото проучванията на Евростат, националната статистика и на всевъзможни международни организации ни отреждат

"почетното" място на аутсайдер

сред страните от ЕС, а защото равносметката на живия живот е друга.
Членството в Клуба на богатите и бонусът под формата на милиарди левове не спряха емиграцията, не намалиха бедността, нито увеличиха работните места. Резултатите на учениците ни на тестовете по математика и четене - PISA, стават все по отчайващо слаби, икономиката все по-малко иновативна, а липсата на оперативна програма за наука даде допълнителен стимул за изтичането на сиво вещество от страната. Броят на заличените населени места нараства, обезлюдяването и неграмотността се състезават в превземането на нови територии. Само "фабриките" за висшисти като че ли не срещат затруднения, макар "продукцията" им да е със спорни качества и индиферентна към нуждите на пазара на труда. Стигнахме до парадоксалната ситуация след седем години членство в ЕС броят на работещите българи в чужбина да превишава броя на трудещите се в страната, а размерът на паричните средства, постъпващи по сметките на семействата им тук, да е по-голям от този на преките чуждестранни инвестиции. Всички тези процеси текат на фона на "успешното" усвояване на бюджетите на оперативните програми, тържественото фанфарно ленторязане (доскоро) и помпозните ПР спектакли при приключване на поредния проект.
Първенец в състезанието по "усвояемост" е оперативната програма за развитие на човешките ресурси (ОП РЧР) с 98,69% договорени средства и 69,76% разплатени към момента. Стратегическата цел на този инструмент, както е записана в официалните документи, е "да подобри качеството на живот на хората в България чрез подобряване на човешкия капитал, постигане на високи нива на заетост, повишаване на производителността, достъп до качествено образование, учене през целия живот и засилване на социалното включване". Парадоксално е, че отчитаме висок процент усвоени евросредства, а финалният резултат е с компрометирано качество. Човешкият ресурс останал в страната като демографски, образователен, здравословен, социален статус, вместо да доближава средните европейски стойности, стои в дъното на рейтингите. Високите нива на заетост останаха в миналото, сегрегираните общности са все така дистанцирани, а ученето през целия живот е феномен, откриването на който няма как да се случи без помощта на микроскоп. Ако се питате защо се получава така и започнете да търсите причините, няма да е лесно да направите какъвто и да било анализ поради няколко непреодолими на този етап препятствия.   
Първо. В момента последната публично достъпна информация за текущия статус и напредъка в изпълнението на ОП РЧР е тази на Министерството на труда и социалната политика и е с актуалност към май 2012 г. Докладът, който изобилства на числа, илюстриращи количества стартирани процедури, финансова подсигуреност (в милиони левове), новоразкрити работни места, обучени хора и прочие, оптимистично стига до извода, че заложените цели на програмата са постигнати. От него става ясно, че има сключен договор с обединение "Корпорейт енд Пъблик Мениджмънт Кънсалтинг Груп и партньори", което срещу сумата от 434 280 лв. ще направи оценка на постигането на стратегическата и специфичните цели на програмата за периода 2007 - 2010 г. Пак според доклада на социалното министерство "работата по изпълнение на договора за оценка започна на 30.08.2011 г., а крайният срок за приключване е 30.06.2011 г."

Хаосът в датите предизвиква интерес

към онова, което действително се е случило с въпросния анализ. Според регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП) той е приет едва през октомври 2013 г., за което е наложена финансова санкция на изпълнителя. Окончателно изплатената сума е в размер на 347 424 лв. В публичното пространство е достъпно единствено резюме на доклада за оценката, съдържащо 8 "златни" страници (в случай, че доклад липсва, цената на всяка една от тях е 43 428 лв.), които казват, че за периода 2007-2010 г. ОП РЧР напредва по план, а очакваните резултати са постигнати. Как изводите на експертите кореспондират с реалността вече няма кого да питаме, тъй като обединението, правило анализа, съставено от латвийската фирма "Корпорейт енд Пъблик Мениджмънт Кънсалтинг Груп" (80%) и българската "Ефективни решения" ООД (20%) е прекратило съществуването си на 18.02.2014 г. Любопитен факт е, че през 2011 г. и 2012 г., когато оценява напредъка на страната ни в развитието на човешките ресурси, същото е плащало социални и здравни осигуровки на едно лице при това само два месеца. Какво се случва с програмата след май 2012 г. знаят единствено посветените. За гражданите остава да се чудят на кого да вярват - на отчетите на министерството, на анализите на изчезналите експерти, на данните от европейската и националната статистика или на собствената си преценка според качеството на живота, който имат.
Второ. В публичното пространство няма обстоятелствени доклади на приключили вече проекти (такива към момента са 1795 от общо 4620 за програма РЧР), които да събират всичко на едно място - от бенефициентите и изпълнителите до изразходваните средства по мероприятия и дейности заедно с анализ на ефекта от прилаганите мерки. Ако искате да проследите какво се е случило с европарите или поне с някаква част от тях, ще се наложи да четете

информацията на портала

на интегрираната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България  (ИСУН), да сърфирате из регистъра на Агенцията за обществени поръчки, в случай че такива са обявявани, или да използвате Закона за достъп до обществена информация, за да си изградите мнение за случващото се.
"Безопасен труд, здрави служители, висока производителност" (77 291 лв.), "Безопасните условия на труд - най-добрият път към успеха" (169 077 лв.), "Безопасен труд - устойчиво развитие" (162 238 лв.), "Безопасността - гаранция за професионални успехи" (180 913 лв.) - това не са лозунги от позабравени времена, а наименования на приключили проекти, финансирани от програмата за РЧР, свързани основно със закупуването на лични предпазни средства. Има стотици такива.
"Знанието във ваши ръце" (226 995 лв.), "Развитие на ключовите компетенции у служителите" (342 487 лв.), "Мобилност и трудова ефективност на заети лица" (355 997 лв.), "Повишаване на квалификацията на персонала" (154 997 лв.), "Питайте нашите служители - те знаят" (907 294 лв.) - с тези проекти е платено обучение на служители на БТК, "Мобилтел" ЕАД, "Космо България мобайл" ЕАД, "Метро кеш енд кери България" ЕООД, "САП Лабс България" ЕООД, "Сименс" ЕООД, "К енд К електроникс" ЕАД. Освен английски език и работа с компютри, те са усвоявали умения и за динамично лидерство,  управление на стреса, управление на стратегията и промяната (каквото и да означава това).
"С нова професия на нова работа" (50 845 лв.), "Да успеем заедно - с повече умения за по-добър живот" (122 109 лв.), "Мотивация и шанс за реализация чрез придобита квалификация" (151 341 лв.), "Опора в живота с добрите практики" (92 591 лв.) - по тези и подобни проекти са обучавани цветари, сервитьори, бармани, работници в озеленяването, готвачи, хлебар-сладкари, строители. Колко са преминалите курсовете и какво се е случило с тях след получаване на диплом - не се знае. Ясно е само, че проектите са приключени и парите усвоени.
Евросредствата, похарчени от три министерства - на спорта, здравеопазването и образованието, само за три проекта са 10,5 млн.лв. С тези пари са платени: анализ на познанията ни за последствията от липсата на физическа активност, информационни кампании за намаляване консумацията на готварска сол, употребата на психотропни вещества и срещу тютюнопушенето и са обучени директорите за работа с делегирани бюджети. Всички големи проекти са съпроводени от мащабни ПР кампании, включващи изработване на плакати, листовки, дипляни, сувенири, видео- и аудиоклипове, филми, медийно отразяване, кръгли маси, семинари и задължително две пресконференции (за по 200 човека например, както е в проекта на Министерство на здравеопазването).
Трето. До момента

няма анализ на ефекта

на въздействието от усвояването на европарите. Отчитат се бройки обучени лица, но никой не казва колко от тях са си намерили работа, благодарение на новопридобитите умения, колко не ги използват въобще и вече са прибрали дипломите в чекмеджетата. Отчитат се количества, закупени лични предпазни средства, внедрени системи за безопасност на труда, но няма сравнение за промените в равнището на трудовите злополуки преди и след осъществяването на проекта. Няма анализи за устойчивост нито на създадените работни места, нито на внедрените системи за качество, нито за придобитата квалификация. Усещането, че евросредствата са просто едни пари за усвояване, не е опровергано. Качеството на живот и мястото ни в дъното на рейтингите е сигнал, че границата между усвояването и разпиляването е крехка и сякаш вече е премината.