Евродепутати срещу "Европа на икономиите"

Евродепутати от редиците на социалистите, социалдемократите и лейбъристите представиха вижданията си за управлението на дълговата криза на страниците на френския в. "Монд". Сред авторите на статията "Как да се противопоставим на Европа на икономиите" е и българският евродепутат Кристиан Вигенин.
Според членовете на ЕП европейските граждани днес могат да преценят сами последиците от доминирането на десницата във властта в почти всички страни членки на ЕС, която пише законите и в Брюксел. Авторите смятат, че управлението на дълговата криза от консерваторите през последните две години е било "отчайваща сага на политическа неразбория и икономическа некомпетентност".
Гражданите ще трябва да платят сега цената на илюзорни чудодейни лекове, датиращи от 1920 г. и наложени от консерваторите. Според авторите тази цена ще добие формата на ръст на безработицата, подобен на този, който Европа преживя през 30-те години. Моделът, който консерваторите прилагат, авторите определят като "ЕС на икономиите", които ще намалят жизненото равнище на почти всички граждани, ще увеличат неравенството и ще подкопаят основите на социалната държава. Накрая консерваторите ще отстъпят постепенно властта на политическия произвол на неизбрани власти с напразната надежда да успокоят пазарите, прогнозира колективната статия. Според нейните автори европейските граждани заслужават повече от обезпокояващите перспективи, които вещае управлението на консерваторите, и катастрофалните резултати от него.
В статията се призовава и за обновяване на демократичната левица в Европа, която при ускоряването на историята в последните години е останала настрана. Отчита се, че социалистите често пъти са се оказали неспособни да сплотят народния гняв срещу висшите финансисти, показали са неохота да сътрудничат с другите социалисти на власт в страните членки на ЕС и често пъти са били "плахи" на международните форуми за търговията и климатичните промени. В партиите от център-ляво в политическия спектър са станали свидетели на рухване на доверието към тях в много страни. Освен това недоволството от настоящите политики в ЕС и от правителствата е било експлоатирано политически не от левицата, а от ксенофобски популисти, националисти и от крайната десница. Според авторите дълговата криза би трябвало да даде на левицата всички средства, за да критикува силно неспособността на десницата да се справи с нея и да предложи на Европа по-добра посока. Но това няма да породи доверие, ако левицата не е способна да предложи съвкупност от алтернативни предложения, с които да се отговори на кризата.
На базата на тези констатации евродепутатите предлагат обща платформа, в която да се съдържат 10 важни елемента. На първо място икономическа политика, която поставя икономическите и социални цели (растеж, заетост, социално включване) в същината на политическите решения със същата сила и решителност като бюджетната дисциплина. Евродепутатите обръщат специално внимание на жизнеспособността на единната европейска валута, бюджетната реформа, реформата на приходите (засилване на наличните средства чрез енергийни налози и по-голяма възможност за намаление на ДДС с цел стимулиране на вътрешното потребление), данъка върху финансовите трансакции, повече инвестиции чрез облигации, по-справедлива основа за международна търговия (антисоциален дъмпинг). Членовете на ЕП посочват и необходимостта от помощ за съседните страни на ЕС, както и по-категоричното присъствие на международната сцена и засилване на европейската демокрация.