Eволюция

Чарлс Дарвин определено е напипал ключа към природата с неговата теория за еволюцията. А красивото в нея е, че тя прекрасно се вписва и в политическите процеси у нас. Идеален пример за това ни дава градската десница, която тези дни се събра на поредното геополитическо бдение пред фонтана на Президентството. Това е добре известен ритуал, който те извършват при всяка възможност през последните три години - от молитви към НАТО за упокой на душите им до призиви гадният президент веднага да връчва мандата на носителя на светлината Николай Денков... Този път ритуалът бе посветен на Украйна, която получи възторжени и патетични речи, уверения за вечна подкрепа и политически танци в студа.
Въпреки това днес ситуацията е съвършено различна. Радан Кънев с политологична страст наскоро написа, че няма ефект Тръмп/Мъск на изборите в Германия. Може и да е прав, но ефект "Америка врътна палачинката" веднага е поразил бг десницата. И това си личи моментално, ако проследим как партия "Да, България" отбелязва всяка годишнина от войната в Украйна от началото досега. Хванете се здраво, защото политическата екскурзия в тяхната еволюция ще друса сериозно, напук на уверенията, че те са едни и същи и нищо не се е променило...
През 2023 година посланието е зашеметяващо. "Да, България" възторжено пише: "Подкрепата ни за Украйна ще продължи до самия край на войната. Вярваме в победата над агресора". Човек неволно си представя десетки десни инфлуенсъри, които смятат, че всеки техен статус върши повече работата за победата от цели батальони на бойната линия.
През 2024 година текстът вече е пожелателен. "Агресорът трябва да бъде изгонен". Усеща се промяна в тоналността. Реалността е избухнала като бомба, контранастъплението на украинската армия е катастрофирало, нежните десни души се гърчат в киселинни съмнения и стават пленници на политическата меланхолия.
И така идваме до 2025 година. "Да, България" вече е стигнала до възможния край на своето пътешествие в политическата нощ: "Българският национален интерес изисква да останем солидарни с украинския народ до постигането на справедлив мир."
Едва на третата година се появява думата "мир", така мразена от всички войнолюбци, които нямат никакъв, ама никакъв проблем с безсмислените жертви, които се дават на фронта. Но понеже геополитическият вятър се обърна, сега вече се вижда онова, което БСП говори от първия ден - конфликтът не може да получи военно решение и дипломацията е единственият инструмент за спиране на кръвопролитията. Някои разбират ситуацията веднага. На други са им  необходими три години. Три години кръв, жертви, разрушения и политически мантри на ужаса.
Еволюцията на градското дясно е изключително иронична. През 2026 година като нищо те първи ще честитят рождения ден на Владимир Путин. Защото все пак палачинката се върти...