ЕЦБ отказа да приема гръцките облигации

Европейската централна банка реши да не приема гръцки облигации в качеството им на залог за отпускането на кредити след 11 февруари. "Финансирането на гръцките банки по този механизъм ще продължи, но само чрез програмата на Европейската централна банка за оказване на помощ за спешна ликвидност", се казва в съобщение на ЕЦБ. Средствата по въпросната програма ще отпуска Централната банка на Гърция, но само при одобрение от страна на ЕЦБ. Лихвата по тези кредити ще бъде значително по-висока - 1,55%, при обичайните 0,05% за финансиране от фондовете на ЕЦБ.
ЕЦБ оповести решението си след края на срещата с гръцкия министър на финансите Янис Варуфакис, пристигнал за преговори в щаб-квартирата на банката във Франкуфурт. Преди срещата Варуфакис изрази надежда, че ще успее да смекчи позицията на ЕЦП, а след нея отбеляза "топлотата" и "разбирането" на президента на ЕЦБ Марио Драги. Припомняме, че ЕЦБ по-рано се обяви против емитирането на краткосрочни облигации за 10 млрд. евро, които да послужели "като мост" между новото гръцко правителство и кредиторите. Идеята на Атина бе сегашните държавни облигации да бъдат заменени с нови от два типа, като едните заменят кредитите, отпуснати от страните от Еврозоната, а втория тип да ги държи ЕЦБ.
Медиите отделиха обаче особено внимание на предвидената по-късно през деня първа среща в Берлин между новия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис и германския му колега Волфганг Шойбле, чиято страна е смятана за най-силния противник на облекчаването на условията за натрупания от Гърция огромен дълг.
В навечерието на разговорите между двамата финансови министри Германия отправи ултиматум към гръцкия премиер да се откаже от предизборните си обещания, пише издаваният в Кипър електронен вестник "Български новини". Изданието се позовава на вътрешен документ на германското правителство, който според Reutersпризовава министър-председателя Алексис Ципрас да оттегли всичките си предизборни обещания, да приеме обратно Тройката и да продължи изпълнението на програмата, договорена от предишното правителство. А това означава Ципрас да не пристъпва към увеличаване на минималната работна заплата и пенсиите, да продължи със съкращението на 150 000 държавни служители, да не спира приватизацията и Тройката да остане в Атина.
Междувременно френският президент Франсоа Оланд заяви, че решението на ЕЦБ да отреже достъпа на гръцките банки до ключов източник на средства поставя отговорността за намаляването на дълга по равно на плещите на "правителствата и е съвършено легитимно".