15 Август 2020събота01:59 ч.

Водите на Нил с основание се възприемат като въпрос на националната сигурност от спорещите Египет, Етиопия и Судан

ГЛОБУС

Етиопия и Египет спорят за водите на Нил

Защо Кайро и Хартум се опасяват от най-голямото хидросъоръжение в Африка, изграждано от Адис Абеба

/ брой: 137

автор:Елиана Иванова

visibility 726

Опазването на околната среда неизбежно се превръща в проблем на международната политика Страните от Африка и някои държави от Средна и Източна Азия днес все по-често се изправят пред изпитание номер едно пред тяхната сигурност - сушите и превръщането на големи области в пустини, значително намаляване на обработваемите площи. В регионите с високо ниво на засушаване особено актуална е проблематиката за водната сигурност и хидрохегемонията. Водата служи като политически, икономически и военен инструмент за реализиране на националните интереси и ще играе все по-важна роля като геополитически вектор на регионалната политика. 

Един от най-острите спорове в това отношение е между Етиопия и Египет за използването на водите на най-голямата африканска река Нил. Спорът между двете държави е отново на дневен ред. През 2011 г. Етиопия започна изграждането на язовирна стена и ВЕЦ на река Сини Нил. Проектът носи амбициозното име "Велико етиопско водохранилище на възраждането" или на кратко язовир "Възраждане". Мащабният проект ще бъде най-голямото хидроелектрическо съоръжение в Африка, като е изчислено, че ще произвежда до 6000 мегавата електроенергия. Стойността на язовира възлиза на приблизително $5 млрд. долара, като $1,8 млрд. са китайски инвестиции, а останалата част се поема от етиопското правителство. Етиопия не желае външни фактори и сили да имат решаващ глас и да диктуват използването на съоръжението. Защо "Възраждане"? Смята се, че язовирът ще стимулира и ще даде тласък на етиопската икономика, както и ще реши проблема с електричеството в страната. Около 80% от населението на страната страда от липса на достъп до електричество. Освен това, Етиопия ще произвежда такова количество електроенергия, че ще 

може да изнася за съседните страни

 основно за Судан и Египет. Язовирът се строи в непосредствена близост до границата със Судан. Плановете на Адис Абеба са пълната експлоатация на ВЕЦ-а да започне към 2022-2023 г. 

Река Нил с нейните притоци Бели и Сини Нил преминават през територията на 11 африкански държави - Бурунди, Руанда, Египет, Етиопия, Еритрея, Кения, Танзания, Судан, Конго, Уганда и Южен Судан. 85% от водните ресурси на реката се осигуряват от Сини Нил, която извира от езерото Тана в Етиопия. Бели и Сини Нил се сливат в столицата на Судан Хартум и продължават течението на реката на север през територията на Египет до вливането й в Средиземно море. Богатствата на нилския басейн се поделят между 280 млн. души. Въпреки това повечето страни в региона са изправени пред воден дефицит, а нуждите от икономическо развитие поставят допълнителни натоварвания върху водните ресурси. 

Строителството на язовира засяга конкретно три от тези държави - Египет, Етиопия и Судан. От 2014г. насам се водят преговори между тях за бъдещото използване на язовира, като до конкретни споразумения до момента не е стигнало. Дипломатически успех може да се нарече Декларация за принципа от 2015 г., приета от трите държави, която предвижда  "справедливо и разумно използване на Нил, което няма да причини значителна вреда" на другите крайречни страни. На 3 юли тази година преговорният процес между трите държави бе възобновен на ниво министри по напояването и водните ресурси. 

Опасенията на Египет и Судан са свързани основно със срока за пълнене на язовира. Адис Абеба планира съоръжението да бъде запълнено за 5-6 години, докато Кайро и Хартум настояват за по-дълъг срок от поне 10 години. Опасенията на двете държави произтичат от факта, че прекалено бързото пълнене на язовира ще окаже директен негативен ефект върху стопанството и земеделието и ще доведе до значително намаляване на водните дебити в тези държави. За Египет, например, е изчислено, че ако запълването на язовира се реализира в рамките на 10 години, това ще повлияе на едва 14% процента от земеделието на страната, но ако язовирът се запълни за 5 години, както планира етиопското правителство, то тогава реколтата на Египет ще бъде намалена с 50%. 

Друг належащ въпрос е този за изхранването на населението на страната на фараоните. Към момента нейното население наброява 100 млн. души, като статистиките сочат, че към 2050 г. се очаква то да достигне 150 млн. души. Притесненията на Египет не са съвсем безпочвени. Етиопската ВЕЦ със сигурност ще измени водния баланс в басейна на Нил и значително ще намали водните ресурси в долното течение на реката, което осигурява 95% от нуждите на Египет. Язовир "Възраждане" ще намали с около 30% водните дажби на Египет, а производството на електроенергия в Асуанската ВЕЦ ще намалее с приблизително 40%. Към момента язовир Асуан осигурява електро- и водоснабдяването и преразпределя водите на р. Нил между Египет и Судан. Египет многократно използва твърда риторика в отношенията си с Етиопия по повод строежа на язовира, като дори е намеквал за предприемане на  военни 

действия за разрушаване на съоръжението 

 Контролът върху водите на Нил е въпрос на националната сигурност на Египет. Съзнанието за притежание на водите на реката произтича още от древността, когато животворните води на Нил позволяват по неговата делта да разцъфти цивилизацията на фараоните. Доста по-късно, през 1902 г., когато е завършен язовирът Асуан, се поставя началото на разширяване на модерното напояване в Египет. Основната цел на британската политика по това време е разширяване на производството на памук за текстилната промишленост на империята. След повторното завладяване на Судан през 1899 г. са направени допълнителни планове за модифициране на напояването, главно за производството на памук, както в Судан, така и в Египет. Така се стига до ново споразумение за водата от 1929 г., сключено само между Египет и Великобритания. В това споразумение Египет признава правото на Судан на достъп до достатъчно вода, стигаща за собственото му развитие, стига "природните и исторически права на Египет" да бъдат защитени. Етиопия не признава валидността на това споразумение, нито приема настояването на Египет за придобити или исторически права върху реката. Освен това, споразумението от 1929 г. позволява на Кайро да налага вето върху строежа на водни съоръжения, язовири и изменения от всякакъв тип на басейна на Нил, което не се харесва, нито одобрява от другите страни от басейна на Нил. Въпросът за разпределението на водите на Нил е решен между Египет и Судан със споразумението от 1959 г., според което водите на Нил се разпределят между двете в съотношение съответно 55 на 18 милиарда куб метра. 

Въпреки всичко до локална война е малко вероятно да се стигне. Рационалното използване и разпределение на водите на Сини Нил ще бъде по-скоро предмет на преговори и компромиси между заинтересуваните страни. Не е за пренебрегване фактът, че промяната в контрола на водите на Сини Нил ще промени и геополитическата ситуация в региона. Новият язовир ще превърне Етиопия в ключов регионален политически играч, а стимулирането на икономиката на страната ще повиши значително нейното влияние. 

От друга страна, Египет и Судан ще загубят възможността да диктуват едностранно разпределението на водните ресурси на Нил и ще станат все по-зависими от политическите и икономически перспективи на Адис Абеба. За разлика от твърдата позиция на Кайро по отношение на етиопския язовир и стремежът му за водеща роля за експлоатирането на водите на реката по силана на "историческите права", Судан изглежда по-благоразположен към сътрудничество с Етиопия, въпреки изказаните привидни опасения от евентуалните негативни ефекти при пълненето на язовира. Етиопия е необходима на Судан в качеството на съюзник в крайно сложния процес на взаимоотношения между Хартум и Кайро, а прагматичността на суданското правителство към установяване на партньорство с Етиопия ще осигури значителен баланс на силите в региона. Реализирането на етиопския проект ще означава значителна икономическа изгода за Судан, тъй като той ще увеличи годните за ползване селскостопански земи и ще осигури на страната евтина електроенергия. Според управляващия елит в Адис Абеба язовирът няма да повлияе негативно върху икономиката на Египет, а по-скоро ще донесе ползи на страните в региона.

Домашните ремонти ще намаляват данъците

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 155

Лаптопите най-търсени в кризата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 155

Българите карат най-старите коли в Европа

автор:Дума

visibility 270

/ брой: 155

59 на сто от хората правят застраховки по задължение

автор:Дума

visibility 194

/ брой: 155

Израел възобновява полетите до България

автор:Дума

visibility 152

Франция изпраща военни в Крит

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 155

Помпео с антикитайска обиколка в Европа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 155

Ама кой щял да дойде, като се махне Борисов

visibility 887

/ брой: 155

Протестите са на народа

visibility 616

/ брой: 155

Ива Уорън: Футболът е не само страст, но и работа

автор:Мони Георгиев

visibility 212

/ брой: 155

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ