21 Август 2019сряда08:13 ч.

Срещи

Есил Дюран: Музиката ме кара да се чувствам жива

Непрекъснато се изправям пред различни предизвикателства и е хубаво, че ги има, сподели магнетичната певица

/ брой: 147

автор:Альона Нейкова

visibility 527

Известната българска певица с турски произход ЕСИЛ ДЮРАН (с рождено име Исмигюл Дуран Наим) завършва магистратура в Музикалната академия с поп и джаз пеене в класа на Ирина Чмихова. Прочува се с уникалните си гласови данни у нас и в чужбина. Освен че впечатлява с обмисленото до последния детайл сценично облекло, пластичните танцови умения и перфектния външен вид, изпълнителката покорява околните с откритост, чар, интелигентност и дар слово.

- Ако трябва да се представите на непознат, какво ще кажете - певица или дизайнер е Есил Дюран?

- Зависи къде сме, на кого се представям и на какво точно събитие - дали е свързано с мода или с нещо друго. Но принципно, разбира се, винаги си оставам човек, който най-вече е посветен на музиката. Съвсем естествено от устата ми излиза: аз съм певица.

- Вие сте от редките дами, които не крият възрастта си. Как преодоляхте суетата?

- Времената вече са съвсем различни. Остарели са предразсъдъците за суетата на дамите по отношение на това да крият годините си. Модерната жена, която е работеща, амбициозна, еманципирана, самостоятелна, отдавна няма такива проблеми. Благодарение и на напредналата медицина, и на разкрасяващите процедури сегашните 50-годишни изглеждат така, сякаш нямат възраст. Все по-често се срещам с жени, за които просто не мога да определя на колко са. Не само аз, от доста хора чувам такива коментари. Дамите между 30 и 50 изглеждат почти еднакво напоследък. Нямаме причини да крием възрастта си. Обявих юбилея си тържествено не за да привлека вниманието върху личния си празник. Много жени стават на 50, какво е по-специалното при мен - нищо. Имах песен за представяне. И то не каква да е. Така че "Аз те мисля, Родино" сякаш беше центърът, акцентът на моя юбилей, който мина страхотно. Много гости, приятели, колеги станаха част от него и благодаря за присъствието и прекрасните поздравления на всички. Ценни хора от различни периоди в моя живот се събраха заедно във важна за мен вечер.

- Навръх юбилея си представихте кавър на песен на Лили Иванова. Защо решихте да преизпеете патриотична композиция?

- Съвсем случайно чух песента, която беше в албума с композиции на Янко Миладинов. Разбрах, че "Аз те мисля, Родино" не е издавана. Тя страшно ме докосна точно защото беше свързана с емоции, които съм преживявала преди 30 години. На мой рожден ден заминахме на "Голямата екскурзия", но няма да изпадам в подробности, толкова много пъти съм разказвала за това. Иска ми се да говоря за песента, която наистина заслужава да живее дълго. Реших по моя си начин да пресъздам "Аз те мисля, Родино". Малко хора я знаят - въпреки чудесното изпълнение на Лили Иванова, на която много благодаря за вдъхновението. Надявам се тази композиция да докосне повече българи. Напоследък разбирам, че това се случва, което страшно ме радва. Целта ми беше да припомним на всички колко много обичаме България, въпреки че понякога го забравяме заради трудния живот и проблемите, които имаме.

Благодаря на Янко Миладинов, на Павел Деспотов - внука на Павел Матев, че ми разреши да изпея тази песен, както и на Надежда Захариева, която ме свърза с него... На много хора трябва да благодаря, защото всичко става с добра обща творческа енергия.

- Направихте и впечатляващ клип към тази композиция. Кой стои зад видеото?

- Наистина, клипът се приема много добре. Негов автор е Дуран Дуран. Той е едва на 20 години, но го смятам за изключително талантлив режисьор и фотограф, който напоследък се грижи за доста мои проекти. Благодаря на Виктор Церовски за страхотните, красиви кадри, направени с дрон от различни места на България, както и на община Кърджали за предоставената възможност да снимам видеото на Перперикон. Всъщност идеята беше да популяризираме наши български туристически местности и забележителности. Нека хората знаят какво имаме. Страхотно е, когато всичко се съчетае и с прекрасна музика.

- Наричат ви "една от най-обичаните и магнетични български певици". Как приемате подобни определения? 

- О, не знаех... (усмихва се) Много е приятно. Но, разбира се, избягвам да се вземам на сериозно. Как да ви излъжа и да кажа, че артистите не искат да чуят подобно нещо?! Искат! Ние сме суетни хора. Всички се стремим да имаме любовта и симпатията на публиката. Но не това ме води, а желанието да се занимавам с музика, да изкарам творчеството от себе си, да го облека в песни, в мелодии, в текстове... Всичко това ме кара да се чувствам жива и удовлетворена, което е много важно. А когато получиш одобрението, аплодисментите и чуеш такова определение, наистина е прекрасно и вдъхновяващо. 

- Кога усетихте за първи път, че музиката е вашето призвание?

- Сигурно, майка ми го е усетила най-напред, когато съм танцувала още в кошчето, не съм се успокоявала въобще, докато има музика, и нямало е начин да заспя. Следващият момент е моето ранно тийнейджърство, когато започнах да не си харча парите, които ми се даваха за закуска. Вместо това си купувах грамофонни плочи по 2,50, по 3,50, 4 лева - тогава такива бяха цените. Най-голямото удоволствие беше да отида до музикалния магазин, да си избера нещо и да слушам, да слушам, да слушам... най-различни песни и изпълнители. Купувах си плочи на народни певици, на джаз звезди... Имах нужда да опозная света чрез музиката. Тогава разбрах, че именно това ще ме вълнува доста дълго.

- Какъв текст може да грабне вниманието ви, да ви вдъхнови за нова песен?

- Много е деликатен въпросът с текстовете. Може би затова напоследък не съм толкова продуктивна. Текстовете трябва да са отражение на душевността на един изпълнител. Това, което се котира в пространството, въобще не отговаря на онова, което усещам вътре в себе си. И ми е много трудно да бъда успешно позиционирана на пазара и да дам най-точна представа за своята душевност или да получа неин огледален образ чрез текста така, че хората да ме опознаят по-добре. Иска ми се текстовете на песните, които се слушат от по-широката аудитория, да бъдат по-дълбоки и по-смислени, за да може да казваме много повече неща чрез музиката. 

- Кое е най-голямото предизвикателство в кариерата ви?

- Непрекъснато се изправям пред предизвикателства и хубаво е, че ги има, защото така човек расте, така се развива, така се променя, така става по-гъвкав. Но сега, "на първо четене", се сещам за едно огромно предизвикателство, свързано с предложение да журирам в "Мюзик айдъл". Доста мислех, преди да приема, защото много е страшно, когато един артист трябва да застане от другата страна. Когато вече не е на сцената и изпълнява песен, а се налага да влезе в ролята на съдник, на оценяващ, на публика. И знаейки какво е да бъдеш артист, трябва да си обективен, деликатен, точен в мнението си и да не убиеш в зародиш артиста у дадения изпълнител. Беше много, много, много отговорна задача. Смятам, че успях все пак да се справя. И до ден днешен се срещам с хора, които говорят за това риалити като за едно от най-успешните музикални предавания. Разбира се, случаят с "Кен лий" продължава да ме държи в някаква странна световна популярност. Но благодарение на това шоу имах възможност да срещна уникални музиканти и хора като Вили Казасян, Фънки, Люси Дяковска, да опозная по-отблизо Иван и Андрей, които бяха продуценти на това предаване - поздравления, справиха се блестящо!

- Какво ви е било най-приятно да пеете?

- Всичко! Зависи от ситуацията, от момента, от настроението. Понякога ми се пеят по-танцувални композиции, друг път искам да потъна в джаза и да остана сама със себе си, сякаш никой не ме слуша. Има значение и къде съм, с кого съм, каква е публиката, дали задачата ми е да забавлявам, или да разчувствам.

- Как се настройвате за изявите си на сцена? Имате ли някакви по-специфични ритуали?

- Обичам да си мълча... Може би 2-3 часа преди да изляза на сцената, трябва да остана сама със себе си и с артистичната си душа. Да не бъда обезпокоявана. Не обичам да се занимавам със странични дейности. Близките ми знаят, че не бива да ме разсейват с нищо в деня на важна за мен изява. Така събирам цялата си творческа енергия, за да я насоча в нужния момент - силна и мощна - към хората. Само тогава се получава добро шоу.

- Коя е най-добрата публика - мъже, жени, деца или може би хора от определени националности?

- Не деля хората по пол или произход. Най-добрата публика е тази, която успее да те усети, разбира всяка изпята дума и те обича.

- Какви личностни и професионални качества трябва да притежава един музикант, за да бъде успешен в кариерата?

- Всичко е много е комплексно. От изключително значение е музикантът да притежава цял пакет от качества. Първо, трябва да е талантлив. Веднага след това и дори на същото ниво по важност е характерът. Необходимо е артистът да е силен, настойчив, постоянен в това, което прави, да не се огъва пред всякакви несгоди, а напротив - трудностите да го мотивират и стимулират. Трябва да има и прекрасно възпитание, да е надарен с интелект, за да бъде успешен. На едно и също ниво за мен стоят по важност талантът, трудолюбието, интелектът и характерът.

- На българския музикален пазар напоследък на преден план излизат проекти, насочени като че ли най-вече към печалбата. Какво е мнението ви за размиването на границата между автентичния поп и джаз и комерсиалния?

- Повечето хора нямат кой знае каква музикална подготовка, за да могат да вникнат във всякаква експериментална музика. Публиката най-често търси лековато, комерсиално звучене. Това е нещото, което се продава. Във всеки бранш е така. Няма как да имам нещо против това. Музикантите донякъде трябва да се съобразяваме какво се харесва, защото иначе творчеството се превръща в самоцел. В същото време не бива да бъдем и толкова крайни. Необходимо е да се намери златната среда между комерсиалното звучене и онова, което иска да каже изпълнителят и най-много го определя като артист. Да му даде индивидуалност. Не е добре да се загубва само в комерсиалното или да остава скрит в ъгъла, както и да си въобразява, че всички трябва да го слушат, да го разбират, да го усещат... Все пак е необходимо това да бъде облечено в някаква опаковка, за да го възприемат хората по-лесно.

Според мен е нормално да се размиват границите. Това е животът, промяната, търсенето на различното... Аз съм много "за" еклектиката в музиката. Всичко трябва да е амалгама от различни усещания. В това експериментиране може да се уцели различен стил. Много хора ще кажат: Всичко вече е измислено, направено... Какво ние оттук нататък можем да сторим, че да имаме усещането за създаване на нещо ново в този музикален свят? За да продължаваме да се развиваме, не бива да се страхуваме да опитваме и да прескачаме някои бариери.

КЗЛД глобява НАП с милиони за теча на данни

автор:Дума

visibility 58

Запали се старото сметище в Перник

автор:Дума

visibility 166

България вече не е собственик на морски флаг

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 160

Тръмп подкрепя връщането на Русия в Г-8

автор:Дума

visibility 0

САЩ тестваха крилата ракета

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 160

Путин и Макрон не се разбраха

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 160

Печатница или перачница

автор:Евгени Гаврилов

visibility 86

/ брой: 160

Ще влезе ли МО във война с работодателите?

visibility 74

/ брой: 160

За Георги Петрушев като за Жорж

автор:Лозан Такев

visibility 102

/ брой: 160

Двуличие и коварство

visibility 93

/ брой: 160

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ