21 Юли 2019неделя08:18 ч.

Европа

ЕС търси нови отношения със съседите си

Съюзът ще се опита да комуникира директно с гражданите на съседните му държави

/ брой: 186

автор:Кристиан Вигенин

visibility 1763

Европейската политика за съседство (ЕПС) беше лансирана през 2004 г. с цел да създаде по-ясна рамка във взаимоотношенията със съседите на Европейския съюз на юг и на изток. За това време беше постигнато много в развитието на отношенията с 16-те страни, включени в ЕПС, особено в сферата на търговските и икономическите отношения, което пък даде възможност за по-интензивно сътрудничество буквално във всяка област. Но "арабските революции" разклатиха доверието в следваната досега политика на Евросъюза и го принудиха да търси нови подходи. Атаката беше преди всичко по посока на това, че европейските демокрации в името на стабилността приемаха за партньори недемократичните режими в Северна Африка, като тези на Бен Али в Тунис, Мубарак в Египет, Кадафи в Либия и т.н. Трябва да отбележим все пак, че още през миналата година беше планиран преглед на ЕПС, който след повече от половин година съвместни усилия на европейските институции и стимулиран от "Арабската пролет" доведе до публикуването в края на м. май на специален документ на Европейската комисия.
Европейският съюз е основан на принципите на свободата, демокрацията, спазването на човешките права и основните свободи и върховенството на закона. Логично, ревизираната ЕПС цели да утвърди тези ценности и да ги постави в основата на бъдещите отношения със съседите. В съобщението на Еврокомисията ясно се очертава новият подход на Евросъюза, който поставя на преден план развитието на "дълбока и устойчива демокрация" в страните-съседи на ЕС.
Въпреки че е трудно да се говори за точна формулировка на това понятие, нито пък може да се дефинира единен модел, комисията идентифицира някои основни елементи, които дават представа за една демокрация, която е едновременно и дълбока, и устойчива:
- свободни и честни избори;
- свобода на сдружаване, свобода на изразяване, свобода на медиите;
- върховенство на закона, администрирано от независим съд и право на честен процес;
- борба с корупцията;
- реформи в сектора на сигурността и установяване на демократичен контрол над въоръжените сили и силите на реда.

В началото на м. май беше създадена Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ като парламентарно измерение на Източното партньорство. Българският евродепутат Кристиан Вигенин е съпредседател на ЕВРОНЕСТ заедно с Борис Тарасюк (Украйна)

Тези елементи ще бъдат и в основата на критериите, по които ЕС ще оценява напредъка на партньорите и по които ще увеличава или намалява подкрепата си за тях. Това означава, че ако една страна-партньор иска да получи по-голяма подкрепа от ЕС, то тя трябва да реализира напредък в политическите реформи по отношение на споменатите критерии. Комисията планира да осъществява по-прецизен мониторинг по модела на докладите за страните-кандидатки за членство в ЕС и заедно с партньорите да определя нуждите и целите на всяка страна. Така ще се гарантира и индивидуален подход, тъй като повечето страни са на различен етап от своето политическо и социално-икономическо развитие и за всеки етап би следвало да се преценяват внимателно нуждите и да се набелязват постижими цели и приоритетни действия.
Важно е в тази връзка да се отбележи, че самият преглед на ЕПС беше реализиран на базата на широки консултации с партньорите, за да не остават с усещането, че това е политика, която им е наложена, а че това е обща политика в интерес и на ЕС, и на съседите му.
Друг важен момент, който бих искал да отбележа, е, че фокусът на отношенията ще се измести в много по-голяма степен към гражданското общество и неправителствените организации. Европейският съюз ще се опита да комуникира много повече директно с гражданите на страните от съседните региони, особено там, където все още управляват авторитарни режими.
За пръв път в ревизираната ЕПС се споменава чл. 49 от Договора за Европейски съюз по отношение на страните от Източното партньорство (Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна), което е важно разграничение от Южносредиземноморските страни - с това се признава фактът, че тези шест страни в перспектива биха могли да бъдат потенциални страни-кандидатки за членство, каквито са вече ясно заявените амбиции, например на Украйна, Молдова и Грузия.
Обновената ЕПС ще разполага и с по-голям финансов ресурс - в допълнение към вече планираните 5,7 млрд. евро за периода 2011-2013 г. се добавят нови 1,24 млрд. Заедно с това бяха увеличени с 1 млрд. евро заемите, които Европейската инвестиционна банка може да предостави на страните от Южното Средиземноморие за този период. Европейската банка за възстановяване и развитие ще разшири мандата си и също се очаква да отпусне заеми за около 1,5 млрд. евро на тези страни, започвайки с Египет. Тук е важно да се отбележи също, че Европейската комисия прояви последователност в ангажиментите си и в следващата финансова перспектива на ЕС (2014-2020) предлага увеличаване на средствата за ЕПС с около 40%, което е сериозен ръст на фона на минималното увеличение на общия бюджет на съюза.
Европейският парламент участва активно в дебатите по изработването на новата стратегическа рамка на отношенията със съседите, като прие позиция по първоначалния работен вариант на документа на комисията, а през ноември ще бъде гласувана резолюция и по представения през май окончателен документ.
С казаното дотук не трябва да се създава впечатлението, че европейските институции стоят извън времето и пространството и се занимават с теоретични упражнения. Напротив, осъзнава се значението на непосредствената и незабавна подкрепа за демократичните процеси в страни като Тунис и Египет, както и за стимулиране на демократичните тенденции в останалите страни от Северна Африка. Бяха реализирани няколко официални посещения на Европейския парламент, които имаха за задача да оценят ситуацията и конкретните нужди на терен в Тунис и Египет, докладчикът за Либия посети Бенгази за срещи с представители на бунтовниците, Комисията по външна политика създаде Група за мониторинг, която перманентно следи ситуацията в региона и отправя препоръки към комисията и съвета, а събитията в Сирия, Бахрейн, Йемен неведнъж са били тема на дискусии по време на сесиите на Европарламента в Страсбург. Подготвят се парламентарни мисии за наблюдение на изборите в Тунис и Египет.
Въпреки че промените в Северна Африка неизбежно фокусираха вниманието на юг, отношенията с източните съседи също не бяха забравени. Политическите репресии в Беларус нееднократно бяха осъдени от евродепутатите, а санкциите срещу режима на Лукашенко бяха затегнати. Внимателно се следи политическата ситуация в Украйна и по-конкретно разследванията и съдебните процеси срещу бившите управляващи и особено случая с Юлия Тимошенко, на фона на сериозния напредък в развитието на отношенията на страната с ЕС. Правата на човека и политическата демокрация в Грузия и особено в Азербайджан също неведнъж са били обект на дискусии.
В началото на м. май беше създадена Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ като парламентарно измерение на Източното партньорство. Асамблеята, която обединява депутати от парламентите на Европейския съюз и на 6-те източни съседи на ЕС, планира своето първо работно заседание в средата на септември в Страсбург. Тогава ще бъде приета резолюция, която ще бъде посланието на парламентаристите към Срещата на високо равнище на Източното партньорство във Варшава - на 29-30 септември държавни и правителствени ръководители на 27-те страни-членки на ЕС и на 6-те източни съседи ще се срещнат, за да обсъдят постигнатите до момента резултати и да набележат новите цели пред Източното партньорство две години след неговия старт в Прага през май 2009 г.
Благодарение на изключителния професионален опит и знания на редица свои парламентаристи Групата на социалистите и демократите играе ключова роля в дефинирането и реализацията на политиката на Европарламента. Заедно с това предприехме и важни инициативи на равнище парламентарна група. Беше създадена работна група, чиято цел е да следи развитието на политическите процеси в Северна Африка страна по страна, да идентифицира потенциалните партньори на левицата, да подпомага според възможностите си тяхното развитие. Това става в координация с Партията на европейските социалисти, Социалистическия интернационал и фондациите на водещите европейски социалистически и социалдемократически партии.
По мое предложение се работи по създаването на специална програма, базирана на Европейската политика за съседство, по която ще бъдат организирани срещи и конференции в страните от ЕПС, ще бъдат реализирани обучения на млади парламентаристи, ще се провеждат стажове в секретариата на Групата на социалистите и демократите и други инициативи, които целят да се подпомогне развитието на левите партии и движения в съседните на ЕС страни, да се утвърждава демокрацията и заедно с това да се популяризират достиженията на европейската левица.
Еввропейската политика за съседство е предизвикателство и за България - страната ни е имала в миналото сериозни позиции в някои от страните от Южното Средиземноморие и членството ни в Евросъюза е шанс тези позиции да бъдат поне отчасти възстановени. Заедно с това към България има традиционно позитивна нагласа в страните от Източното партньорство (бивши съветски републики), която трябва да бъде развита и в политически, и в икономически план. Да не забравяме също, че в две от страните - Украйна и Молдова, се намират най-големите български общности зад граница и е наш дълг да използваме европейските механизми за създаване на по-добри перспективи пред сънародниците ни. За да стане това обаче, българското правителство трябва да осъзнае, че е пряк участник във формулирането и реализацията на ЕПС и спешно да излезе от ролята на страничен наблюдател на процесите.


 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ