ЕС се договори за единен банков надзор

След 14 часа преговори финансовите министри на 27-те държави от ЕС се договориха Европейската централна банка (ЕЦБ) да надзирава банките в еврозоната. Директно ще се следят трите най-големи банки във всяка страна от еврозоната. По-малките ще се следят от националните банкови надзорни институции. ЕЦБ ще се намесва само ако възникнат проблеми с тях, застрашаващи стабилността на еврото, и ще има правомощията да затваря финансови институции, които отпускат заеми, в цялата еврозона, предаде АФП. Страните извън еврозоната могат да се включат в тази схема, но засега никоя не е изявила такова желание.
"Това е първата голяма стъпка към създаване на банков съюз. ЕЦБ ще играе основната роля, в това няма никакво съмнение", заяви след срещата в Брюксел еврокомисарят за вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние, допълвайки, че общият надзор на банките в еврозоната ще започне да действа от 1 март 2014 г.
Германия, която имаше сериозни възражения срещу това да се дават правомощия за следене на всички банки, отстъпи срещу възможност властта на управителния съвет на ЕЦБ да бъде балансирана от посредническа комисия между институцията във Франкфурт и националния банков надзор. Ръководен комитет ще насочва дейността на надзора, а той от своя страна ще отговаря пред управителния съвет на ЕЦБ. Освен това Берлин настоява малките спестовни и кооперативни банки в германските провинции да са извън директния обсег на ЕЦБ.
За споразумението трябваше да се отстъпи и на Великобритания, която не иска ЕЦБ да надзирава дейността в лондонското Сити. Конкретно британците настояваха за промяна в системата за гласуване, когато регулаторите от ЕС се събират да изготвят закони на ЕС като например за определяне на това колко капитал ще бъдат задължени банките да поддържат като буфер. Лондон се притеснява, че регулаторите, срещащи се в рамките на Европейската банкова институция (EBA), ще налагат позициите на държавите от еврозоната. Така в Брюксел стигнаха до компромиса да има двойна система за гласуване - една за страните от банковия съюз и една за тези извън него - преди да се вземе окончателно решение за регулации в ЕС. Споровете между двете групи ще се уреждат от комисия на Европейската банкова институция.
Тепърва предстои решение за това кой ще плаща сметката при спасяване или ликвидиране на закъсала банка. Една подобна схема ще изисква специален фонд, от който да се отпускат спешно средства, така че "здравите" части на такава банка да продължат дейността си, докато се ликвидират проблемните.