ЕС отказа специален статут на "Южен поток"

Европейският съюз отказа на "Газпром" специален правен статут на газопровода "Южен поток". Този специален режим беше нужен на "Газпром", за да заобиколи действието на "третия енергиен пакет" на ЕС. Съгласно нормите на европейското законодателство в енергийната област трансграничните тръбопроводи могат да бъдат използвани и от трети лица, а бизнесът по транспортирането трябва да бъде разделен от доставянето.
От това правило се изключват съоръжения, които попадат под понятието TEN (трансевропейска суровинна инфраструктура). Конкурентният проект на "Южен поток" - газопроводът "Набуко", получи право да не предоставя достъп до съоръжението на трети лица.
За "Газпром" остава още една възможност - да се договори поотделно с всяка страна, през която преминава "Южен поток", да признае на нейната част от тръбопровода специален статут. Но даже и държавите да приемат своите части от съоръжението като елементи от европейската суровинна инфраструктура, окончателното решение остава за Еврокомисията.
Русия вече обяви, че ако ЕС не признае специален правен режим на проекта "Южен поток", тя ще обмисли пренасочването на своите газови доставки към Азиатско-Тихоокеанския регион.
В Европа сега е в разгара си демонополизацията на пазара на газ и електроенергия, посочва във "Ведомости" Константин Симонов, генерален директор на Фонда за национална енергийна сигурност. Идеята на Третия енергиен проект е проста - да се отдели производството на газ и електроенергия от транспортирането му, пише той. Което на теория ще доведе до ръст на конкуренцията, а след това и до намаляването на цените. Какво обаче ще се случи на практика? Да се отдели инфраструктурата от големите енергийни компании е възможно. Въпросът е в това кой в бъдеще ще плаща за строителството на нови газопроводи и електрическа мрежа, подчертава Симонов. И тук ЕС приема едно доста специфично решение. През октомври беше утвърден десетилетен план за инвестиции от бюджета на ЕС в ключови области на европейската икономика в размер на 50 млрд. евро. От тях 9 млрд. трябва да отидат за инвестиции в енергетиката. ЕС се бори за увеличаване на конкуренцията, като заменя частните инвеститори с държавни. Такъв откровено кейнсиански подход е съмнителна рецепта за привържениците на либералните пазари, твърди руският експерт.
Има и други любопитни моменти. Нека вземем статистиката на Евростат за първото полугодие на 2010 г. и да погледнем колко струва природният газ за крайния потребител. Най-евтин за населението газ има в Румъния, което на пръв поглед потвърждава правилността на привържениците на либерализацията. Но по-нататък започват чудеса. Следващите в класацията за най-евтин газ са България, Латвия, Естония и Литва, където като цяло Русия държи 100% от газовия пазар. Не по-малко любопитно е къде е най-скъпият газ, оказва се в Дания и Швеция, където въобще няма руски газ, а също така в Холандия и Италия. Между впрочем последните две страни са с едни от най-либерализираните газови пазари в Европа.
Смятам, че Третият енергиен пакет е доста изгоден за Русия, твърди Симонов. Сега можем да поискаме достъп до крайния потребител, без да купуваме газоразпределителни активи в ЕС. А ако конкуренцията между износителите на газ на входа на ЕС се окаже толкова голяма, както очакват европейците, тогава и цената ще тръгне нагоре. В резултат Третият пакет може да се окаже срещу потребителите. Урокът е прост: всеки догматизъм винаги е опасен, цитира "Ведомости" руския експерт.