ЕС ни дава черешката на тортата, но при нас тортата я няма

Лъчезар Аврамов е завършил физика в СУ, доктор на физическите науки. Над 30 години работи в Института по електроника при БАН, ръководител е на лаборатория "Биофотоника". Работи в областта на изследванията на взаимодействието на светлината и лазерното излъчване с човешкото тяло и разработването на модерна лазерна медицинска апаратура. Създател е на ново за България научно направление "Биомедицинска фотоника". Основател е на първото у нас високотехнологично дружество - ОПТЕЛЛА (1990 г.) и на изключително успешен център по интегративна медицина, носител на наградата на МОН "Питагор" (2009 г.) за най-успешна фирма в областта на науката и нейното приложение. Преди дни той бе избран за директор на Института по електроника при БАН.


" В научния фонд си играеха на конкурси и крадене на пари"


- Проф. Аврамов, не знам дали да ви поздравя с избора ви за директор, защото да ръководи човек академичен институт при днешната финансова мизерия на науката е изпитание. Притеснява ли ви това?
- Лично мен не ме притеснява, защото съм свикнал да работя и в тежки условия, и в по-облекчени. Но реших, че този ход няма да бъде излишен при възникващите възможности за участие на научните организации в значителни проекти по програмата "Наука и образование за интелигентен растеж", пък и по другите оперативни програми. Ние подготвяме един сериозен научен проект за създаване на център за върхови постижения в областта на биофотониката и наномедицината. Разбира се, създаването и изпълнението на такива проекти е изключително тежко нещо, но имам голямото желание да мобилизирам и да запазя академичния потенциал и все пак да оставим след нашето поколение нещо, което да бъде най-малкото основа за развитие на млади учени. И да направя каквото е посилно за скромните възможности на един малък колектив нашата държава да не изпадне от третия свят в четвъртия - което като че ли вече става. Наскоро в Народното събрание казах на депутатите, че като учен наблюдавам ритуално самоубийство на държавата.
- Ритуално?
- При това - самоубийство по продължителен и болезнен начин. Ще се доубием, ако продължаваме в този стил на управление на основните приоритети на държавата, които според мен са образование, здравеопазване и наука. Дори в ХХІ век не е ясно дали са в този ред, защото без здрави хора всичко е безсмислено, но науката излиза в такава степен на преден план, че дори е преди образованието. Имаме примера на редица държави като Южна Корея или Финландия, в които именно науката генерира образованието. Няма нужда една държава да има добро образование, ако тези кадри, които се създават, не обслужват нейната икономика. Изобщо всички видове концепции, които се правят в нашата държава, според мен са съвършено сбъркани. Не може да се прави концепция за развитие на образованието, без да се съобразиш с научните постижения; не може да се прави концепция за национална научна стратегия, без да се направи връзка с образованието; не може да се правят здравни реформи, без да се обръща внимание на научното и технологичното ниво на медицината. Според мен има нужда от коренна промяна на политиките в тези области. А хората, които водят тези политики, очевидно не могат да се справят и има нужда от хора като мен.
- Не е ли част от същото самоубийство, че всяка година в парламента отчетът на БАН се приема с овации, с хвалби и обещания да се поправят мизерното финансиране и мизерните заплати, а след това идва бюджетът и БАН не получава стотинка повече?
- Определено. Дори, ако вярваме на теориите на конспирациите, в които аз не вярвам, всъщност това изглежда като умишлено. Финансирането на науката и въобще държавната политика за науката е част от ангажиментите на България при влизането й в Европейския съюз. Съществува документ - Национална програма за реформи, който е част от документацията на нашето членство. Там са формулирани няколко национални цели - национална цел номер 2 е единствената, която е свързана с финансови параметри. Там е написано, че до 2020 г. държавата трябва да осигури финансиране в научна и развойна дейност в размера на 3% от БВП, като се разчита част от тези пари да дойдат от икономиката - от т.нар. бизнес, за което държавата може само да създава условия и да стимулира. Обаче половината от тази сума държавата е длъжна да осигури чрез публични разходи. Тук не става дума за добри намерения, става дума за задължения. И това, че те не се изпълняват, всъщност пренася разговора в чисто политическа плоскост. И хората, които правят бюджета, и тези, които го приемат, много добре знаят, че държавата има такъв ангажимент, но виждаме как пред нашите очи всъщност се потъпкват европейски норми и вътрешни държавни документи. Наскоро бе променен Законът за насърчаване на научните изследвания, в писането на текстовете самият аз съм взел доста активно участие като експерт, и сега в новата редакция е записано такова политическо задължение на държавата - че трябва да се организират и да се гарантират държавните инвестиции в рамките на приетите от правителството ангажименти - а ги пое първото правителство на Бойко Борисов. Тогава имаше един злополучен министър - Сергей Игнатов, който предлагаше да се осигурят за науката 0,6% от БВП.  По предложение на друг министър и с подкрепата на тогавашния и сегашен премиер се счете, че това е унизително и се прие да бъдат 1,5% до 2020 г. Е, прие се, но сега се осигуряват 0,2%. Едни и същи хора поемат ангажименти, самите те не ги изпълняват, а като резултат от това се руши и последната останала част от инфраструктурата и кадровия потенциал на науката в България. Ние имахме дори проекти, оценени в ЕС на много високо ниво, но не ги финансираха с аргумента, че българската държава не осигурява необходимите условия, пари и база за качествено изпълнение на научни проекти.
- Като стана дума за Сергей Игнатов, се сещам за научния фонд в МОН, който е вторият лост на държавата за насочване на средства към науката - чрез проекти. Както знаем, по времето на Игнатов парите бяха ограбени и източени и фондът вече четвърта година не работи, до ден-днешен.
- Този фонд е дефектно формиран още със Закона за насърчаване на научните изследвания - като една двуглава ламя с две глави, независими една от друга - едното е Изпълнителният съвет, който се състои от квалифицирани учени, другата глава беше т.нар. управител, който се назначаваше от министъра без всякакви критерии. Обикновено тези управители бяха удобни на министъра лица, които обаче по закон представляваха и финансово, и административно, и юридически фонда. Всъщност решенията на Изпълнителния съвет, т.е. на компетентния орган, по никакъв начин не можеха да бъдат реализирани, ако управителят не пожелае. И това продължи до тази година, до промяната на закона.
- Но именно управителите уреждаха краденето на парите. 
- Да, неколкократно парите бяха окрадени. Дори писах в медиите, че организирана престъпна група източва фонд "Научни изследвания". Направил съм анализ на структурата на кражбата - как тя е подготвена законодателно, административно, финансово, как е изпълнена и как са взети специални мерки за замитане на следите. И това става под протекцията на министър - същия Игнатов. Този фонд си играеше на обявяване на конкурси и крадене на пари, докато начело на Изпълнителния съвет по времето на министър Тодор Танев не застана проф. Венелин Енчев. Това е първият председател на Изпълнителния съвет, който реши и се престраши - защото си е страшно да сложиш пръст в тази мръсна игра - той предизвика ревизия на тогавашния управител, вътрешен одит, който установи злоупотреби и кражби, на онзи момент - главно от парите за административната част на фонда. Беше доказано, че близо 200 хил. лв. са откраднати, проф. Енчев положи усилия да се докаже всичко, да се накажат виновните. Но зад гърба на виновния управител, който по-късно се оказа обвинен и за убийство, застана министър Танев. Проф. Енчев даде сигнал до главния прокурор, до комисията по корупция в НС, имаше анкета, на която бях канен и аз като експерт и свидетел, всичко беше доказано. Но въпреки това министър Танев, вместо да уволни управителя на фонда, предпочете да уволни Изпълнителния съвет, да замете следите. Което пък ме принуди аз да дам сигнал срещу министъра до главния прокурор. Сега по тези сигнали има прокурорска преписка, досъдебно производство, но резултати засега няма. След като с такъв трик се отърваха от проф. Енчев, попиляха и финансите на фонда. Казаха, че половината средства са дадени за заплащане на международни научни бази данни - 8 млн. лв. през юни м.г. Преди седмица се появи обаче съобщение, че няма пари и че не са платени базите данни. А останалите 8 млн. лв. с решение на министър Танев се попиляха по плащане на договори, които няма основание да бъдат плащани. И, слава богу, 3 млн. лв. постъпиха в БАН - 2 млн. за конкурс в подкрепа на млади учени и 1 млн. лв. за развитие на циклотронен център към ядрения институт. След всичките тези полукриминални полунекомпетентни действия се получи още една нулева година. Сега в МОН има нов екип, той има намерение да прави нови промени. А тези нулеви години водят до това, че актуални научни изследвания, част от които - на много високо научно ниво и други с резултати, които дават перспектива за практически разработки и подкрепа на индустрията, всичко се руши. Науката се развива достатъчно бързо и след като една-две години не се подкрепи научното изследване, то после няма смисъл да бъде подкрепяно. Това е политика, която води до разруха.
- Вие бяхте член на УС на БАН и сега сте директор, а проф. Венелин Енчев бе избран за председател на Съюза на учените, та ако се съберете повече такива борци, може пък накрая да се преборите за по-смислена политика?
- С проф. Енчев сме съмишленици и като учени, и като част от управлението на науката, в Съюза на учените той полага големи усилия да се сложи ред в тази организация, която също има своите проблеми. Той има основна заслуга за приемането в НС на промените в Закона за насърчаване на научните изследвания, с които държавната политика се обвърза с ангажимента за финансиране за науката в размер на 1,5% от БВП до 2020 г. 
- Доколкото знам, вие участвахте като експерт в подготовката на текстове, вече внесени от депутати, за промяната на друг лош закон, също от времето на Игнатов - за развитието на академичния състав, благодарение на който бяха произведени хиляди професори и доценти "на кило". Какво трябва да се случи с него?
- Участник съм в творенето на този закон още от замисъла му. Ние като Управителен съвет на БАН сме дали становище още през 2010 г., но то ни бе поискано в предпоследния ден, преди да бъде внесен законът. Този закон нанесе тези щети, които ние още тогава предупреждавахме, че ще бъдат нанесени. Сърцевината му е криворазбраната автономия на висшите училища и научните организации да си произвеждат доценти и професори по собствени правила и в неограничено количество. По онова време в Румъния имаше такъв закон, бяха нанесени щетите и за две години вече беше отменен. Ние и ръководството на Софийския университет дадохме становища, че това е лобистки закон, чиято цел е да произведе професори, които иначе не биха станали никога такива. Това се отнасяше и за самия министър Игнатов. Всъщност се реализираха най-черните прогнози. Огромно количество некадърни лица, които се водят университетски преподаватели, са вече с високи научни длъжности и възпитават младите хора. А те няма на какво да ги възпитат. Но пък имат ценз да кандидатстват и за проекти, за европейските пари. В момента производството на професори и доценти е преустановено не за друго, а защото са се изчерпили бюджетите на висшите училища и на институтите и те не могат да плащат за повече високи длъжности. Законът се самоограничи, след като нанесе всички възможни щети, за които може човек да се сети.
- В Румъния обаче върнаха националните критерии и отнеха титлите на хора, които не отговарят на тези критерии, но са ги получили в двете години действие на лошия закон. Тук това може ли да стане?
- Има огромна съпротива, ние не сме на нивото на румънците. Съпротива има включително от екипа на МОН. В НС беше внесен проект за изменение на действащия закон с две основни цели - да се въведат национални критерии за научните длъжности и второ - да се направи проверка на тези, които са заели такива длъжности без основание. Само че единственото, което направи екипът на министър Танев, бе да внесе алтернативен проект, в който не се предвижда такава проверка. Единствената цел на този проект е да блокира другия проектозакон. Това показва, че законотворчеството има за цел не да създава нормални условия за съответните дейности, а да обслужва съвсем лобистки интереси. Общо 6 проекта са внесени за този закон, всичките са приети на първо четене. Да видим какво ще стане при второто четене.
- А защо според вас се бави стартът на новата програма за наука и образование с европейско финансиране?
- Още когато се формираше тази програма, дадох мнение, че тя е концептуално сбъркана. Защото от гледна точка на европейците тя представлява европейска помощ, която ще даде на държавата възможност да закупи модерна апаратура, за да бъде науката й на европейско ниво. Но такъв тип помощ е върхът на пирамидата и предполага под върха всичко да е национално решено - държавата да си издържа националните структури, учените да получават нормални заплати, да не се чудят откъде да си платят тока и водата, и т.н. Т.е. те ни дават черешката на тортата, но тортата си е наша работа. А тука тортата я няма. Такава програма би била много полезна, ако държавата водеше нормална политика за науката. Самата програма предвижда да се вложат всичките пари в 4 центъра за върхови постижения и в 8-10 центъра за компетентност. Дори да даде възможност в 4 научни направления да се постигнат сериозни резултати, това ще е за сметка на опустошаването на цялата наука. Ще бъде ликвидирана науката, а по-късно ще изчезнат и тези центрове, защото не може да съществуват без основа. Тази програма трябва да бъде прекроена. Ако МОН я бави по тази причина, аз приветствам. Но ако я бави заради разни лобистки намерения, което аз подозирам дълбоко, нищо добро не ни чака. Това е типичен пример как пътят към ада води през програма "Наука и образование за интелигентен растеж".