ЕС е разделен по въпроса за санкциите срещу Москва

Пол Тейлър и Ейдриън Крофт
Ройтерс


Руската тактика за създаване на нестабилност в Украйна без открита военна намеса изостря разцеплението в Европейския съюз по въпроса дали да бъдат наложени икономически санкции, като прави малко вероятно неотдавнашното решение за твърди действия. Външните министри на ЕС решиха в понеделник да разширят списъка от 33 лица, чиито сметки да бъдат замразени и да им бъде наложена забрана за издаване на визи заради ролята им при превземането и анексирането на Крим от Москва през февруари. Но това споразумение прикрива дълбоки различия за повода, който би предизвикал трета фаза на санкциите срещу Москва и преминаването от предимно символични дипломатически мерки и индивидуални ограничения към по-широки ограничения за търговията, енергийните и финансовите отношения с Русия.
Въпреки изявлението на френския външен министър Лоран Фабиюс, че лидерите на ЕС може да се съберат още следващата седмица, за да одобрят нови санкции, дипломати твърдят, че вероятността от такава специална среща не е голяма заради силно разминаване в позициите.
"Ако Русия не пресече червената линия на пряката военна намеса, не очаквам и ЕС да пресече червената линия на икономическите санкции", коментира Щефан Лене, бивш високопоставен служител на ЕС за Източна Европа, който сега е хоноруван изследовател в изследователския център "Карнеги Подкрепа за международния мир".
Вместо това Москва изглежда предпочита да действа чрез окупация на обществени сгради от въоръжени и маскирани проруски милиции в градовете и останалите селища на Източна Украйна и да повишава цените на газа, за да увеличи натиска върху Киев и да провали планираните за 25 май президентски избори.
Според Лене руският президент Владимир Путин изглежда решен да делегитимира правителството в Киев чрез тезата за "провалената държава" по отношение на източните части на Украйна, като при това избягва прякото военно присъствие. В най-добрия случай това би могло да бъде прелюдия към преговори за федерализиране или силно децентрализиране на Украйна, което би било приемливо за всички страни.
Както често се случва сред 28-те държави членки на ЕС, позицията на Германия, най-голямата икономическа сила в блока, която има и специални исторически отношения с Москва, ще бъде ключова. Но Берлин се въздържа от решителни действия. И понеже канцлерът Ангела Меркел е във великденски отпуск, а външният министър Франк-Валтер Щайнмайер е на обиколка в Източна Азия, германците бяха сдържани на срещата на ЕС в понеделник в Люксембург. Германският вицеканцлер Зигмар Габриел, който е и министър на икономиката и енергетиката, призова Москва да покаже, че има сериозни намерения за намаляване на напрежението на четиристранните преговори в Женева.
"Очакваме на тези преговори Русия да предприеме сериозни и публично видими стъпки към деескалация. От Русия зависи да предотврати по-нататъшната ескалация, която би довела до икономически санкции", каза Габриел пред репортери в Берлин.
Дипломати твърдят, че създавайки впечатление, че санкциите са реалистична заплаха, европейците искат да подсилят западната позиция в Женева. Представители на ЕС обаче твърдят, че подготовката за активизиране на Брюксел върви бавно въпреки натиска от страна на САЩ. Европейската комисия изпрати до националните столици секретни оценки на въздействието на потенциалния икономически конфликт с Русия за всяка страна членка. Каквито и да са икономическите санкции, те ще изискват деликатно разпределение на тежестта между страните от ЕС.
Германия има най-силни енергийни връзки с Русия, макар че Москва е едва 11-ият й търговски партньор. Франция има договор за доставка на военни кораби, а Великобритания служи за извънтериториален финансов център на руските богаташи. Досега всяка от страните членки настоява другите да направят първата крачка. Лондон призова за намаляване на енергийната зависимост и прекратяване на оръжейния експорт, но се показа сдържан към спирането на финансовите потоци, докато Париж зае позиция, че е нужно да се удари руският елит по спестовната книжка.
Литва, която е изцяло зависима от руските доставки на газ, иска санкциите да се съсредоточат върху банковата област и оръжейните продажби. "Макар че те работят по документи за това как би изглеждала третата фаза на санкциите, няма съгласие при какви условия да бъдат задействани", казва Лене. "Очевидно е, че руската инвазия би била такъв повод, но ако това не се случи, ще бъде много трудно да се направи крачка към икономически санкции".
Дипломати разказват, че на срещата на ЕС в понеделник са се обособили три приблизително еднакви по големина лагера. За по-строги санкции са настоявали Великобритания, Франция, Полша, Швеция, Дания, Чехия, Естония, Латвия и Литва. Най-нерешителни по отношение на санкциите са били Италия, Гърция, Кипър, България, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия и Малта. По средата се е оформил лагер на страните, които още не са взели решение, начело с Германия, в който влизат още Холандия, Белгия, Финландия, Ирландия, Румъния, Словакия, Словения и Хърватия.
Чешкият министър на отбраната Мартин Стропницки формулира проблемите при поддържането на Европа единна по отношение на санкциите, чието налагане според договорите на ЕС изисква единодушие. "Не винаги е толкова лесно, защото, разбира се, възприемането на кризата в Южна Европа и в Северна Европа е различно", каза той пред репортери в Люксембург. "Разбира се, ние в Чехия, сме по-близо до позицията например на Полша или на балтийските държави, или до тази на Швеция, и ако мога да добавя Великобритания, затова по-скоро настояваме съюзът да прояви твърдост."


Всяка страна да решава сама
Евентуалните икономически санкции на ЕС срещу Русия могат да унищожат кипърската икономика, заявява министърът на външните работи на страната Йоанис Касулидис в интервю за "Ди Велт". Според дипломата, ако наистина се появи нужда от въвеждане на такива санкции, то всяка страна в Европейския съюз трябва сама да реши дали да ги въведе или не. Касулидис казва още, че независимо какви мерки възнамерява да въведе ЕС, те не трябва да навредят на страните членки на съюза.