Ереван и Анкара - 98 години по-късно

С първия за тази зима сняг Ереван посреща външните министри на страните членки на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС). "Специално" посрещане организират 100-ина арменци на турския дипломат №1 Ахмед Давутоглу пред хотел "Мариот", където се провежда 29-ата годишна среща на външните министри от държавите членки на организацията. Много преди 9 ч. На 12 декември хотелът е обсаден от протестиращите, които издигат плакати с надписи "Спрете окупацията на арменската земя", "Спрете блокадата", "Освободете нашите земи" и скандират "Срам, срам!"
"За кого и защо е "срам"?", питам млада жена. "Срамът е за нашето правителство, че приема с почести държавник от страна, отговорна за смъртта на 1,5 млн. арменци", отговаря ми 26-годишната Хюарпи Сахакян. "Самата аз съм държавен служител, но когато научих за това посещение, взех си отпуск, за да дойда на този протест", обяснява тя. В множеството, охранявано от полиция, се откроява и възрастна жена, облечена в черно. "Госпожа Паранцем, на 89 г.", представя се. Тя не е от Ереван, но научила за височайшото посещение и за протеста на младите, пропътувала с влак километри, за да ги подкрепи. Почти връстничка на събитията от 1915 г., преразказва чутото от родителите си още като дете.
Властите се принудиха да въведат в хотела Давутоглу от друг вход, а не от официалния, пред който са застанали протестиращите. Посещението му в Ереван е първото на турски държавник от април 2009 г. насам. Давутоглу дойде в арменската столица със солидна охрана, огромна делегация и представители на 17 турски медии. Разпространените по-късно снимки и кадри от ръкуването на Давутоглу с арменския му колега Едуард Налбантян допълнително разгневиха арменците. Независимо че преди двустранната им среща Налбантян заяви, че "отношенията между Армения и Турция трябва да бъдат уредени без никакви предварителни условия". Той очевидно имаше предвид, че Армения не иска Турция да обвръзва двустранно сближаване с решение на продължаващия спор за Нагорни Карабах. А думите на турския външен министър след срещата, че "масовото депортиране на арменци по време на Османската империя е било голяма грешка. Това, което е направено, е грешка и нечовешки акт", по-късно бяха тълкувани по диаметрално противоположен начин - от "Турция почти призна арменския геноцид" до "В Ереван Давутоглу отрече (не призна) геноцида срещу арменците". След срещата с арменския си колега Давутоглу призова помиряването да бъде направено на базата на "справедливата памет" и призова арменската страна "да покаже политическа гъвкавост, за да се постигне напредък по пътя на помиряването". "Казваме "честна памет" - това, което имам предвид, е, че трябва да знаем фактите. Тогава виждаме, че турско-арменските отношения не датират от времето на германско-еврейските отношения. На всяка улица има обща табела. Като откриеш това, тогава виждаш и депортирането, което аз смятам за напълно погрешна практика. Това е нечовешко," подчерта турският първи дипломат.
Давутоглу посочи, че първостепенна цел на Турция не е само отварянето на турско-арменската граница, а формирането на основа, която да проправи пътя за цялостен мир. Той добави, че Турция води разговори с арменската диаспора, но не дава публичност на процеса.
Не е излишно да се припомни, че след арменската победа във войната в Нагорни Карабах, Азейрбайджан и Турция заедно затварят границите си като блокада, която продължава до днес, независимо че през октомври 2009 г. Турция и Армения подписват договор за нормализиране на отношенията между двете държави. Въпреки това икономиката на младата република е сериозно засегната от това затваряне на основните маршрути към Европа.
Доколко форумът ще допринесе за размразяване на отношенията между двете държави, очевидно времето ще покаже. Все пак една от задачите на създадената през юни 1992 г. ОЧИС е тя да стане модел за многостранна политическа и икономическа инициатива, да хармонизира действията на страните членки, да осигури сигурност и развитие на Черноморския регион. Като география ОЧИС обхваща териториите на държави с излаз на Черно море, Балканите и Казказ - площ, която е над 2 млн. кв. км. На два континента и около 350 млн. население. След региона на Персийския залив това е вторият по големина източник на нефт и природен газ, има богати залежи от минерали и метали и смело може да се каже, че е основен транспортен и енергиен трансферен коридор на Европа.
Всяка от страните членки председателства организацията на ротационен принцип (по азбучен ред) за 6 месеца. България я оглави за периода 1 ноември 2009 г. - 30 април 2010 г. Второто й председателство ще е за периода 1 януари - 30 юни 2014 г. Тя го пое от Армения по време на 29-ата сесия на Съвета на министрите на външните работи на ОЧИС в Ереван. "През следващите шест месеца България ще положи всички усилия за по-нататъшно ускоряване на развитието на многостранното икономическо сътрудничество в региона на Черно море", заяви българският външен министър Кристиан Вигенин в Ереван. По думите му през следващите 6 месеца страната ни ще положи усилия за засилване на присъствието на организацията в контактите с ЕС. Да се намери пресечната точка между Дунавската стратегия и проектите на Черноморския регион, както и възобновяването на работата по Черноморския магистрален пръстен, също ще са акцент на българското председателство. Като част от този пръстен се обсъжда и българската магистрала Черно море.
България предлага и две нови идеи: да вкара във фокуса на организацията работа по проблемите на младежта и спорта, както и гарантирането на повече възможности за младите хора в региона. Другата новост е свързана с интегрираната морска политика и малките и средни предприятия, които са гръбнакът на икономиката и именно те разкриват най-много работни места. До месец ще бъде инициирана среща между външните министри на България, Румъния и Гърция. Целта й е да бъдат координирани председателствата на трите страни - българското на ОЧИС, румънското на ПСЮИЕ и гръцкото на ЕС от януари догодина.
Очевидно тези стъпки са сигнал за начало на реформи в организацията, насочени към повече прагматизъм и осъществяване на конкретни проекти.


Турският външен министър и арменският му колега

България пое председателството на ОЧИС в Ереван