Ердоганови бежанци

Турският президент Реджеп Ердоган се оплака, че 250 000 бежанци са побегнали към страната му от сирийската провинция Идлиб. Той обаче изпада в нелепото положение да проплаче от собствената си политика. Тази нова бежанска вълна е пряка последица от действията му в Идлиб и от първосигналното му отхвърляне на сирийския президент Башар Асад.

Идлиб е единственият регион в Сирия, който в хода на деескалацията остана в ръцете на терористичната групировка "Джебхат ан Нусра" (клон на "Ал Кайда"), на нейни разклонения и на незаконни въоръжени формирования, включително протурски. През 2017 г. там бяха преместени онези терористични групировки, които отказаха да сложат оръжие в останалите части на Сирия. 

Заради провала на помирението в провинцията Асад бе решил м.г. да я прочисти от терористите, стремейки се да осигури гаранции за мирното население. Моментът беше подходящ, те още не бяха се прегрупирали и подсилили. 

Но Ердоган се противопостави с контрата, че страната му ще се опита да разоръжи по мирен начин терористите. Дори изпрати в Идлиб 12 армейски наблюдателни поста. Беше ясно, че няма да успее, но Русия, Иран и Дамаск приеха - от хуманни съображения, а и да не се разваля крехкото партньорство с Анкара. Помирението не вървеше, но Ердоган пожела и удължаването му. В същото време терористите и джихадисти не преставаха да нарушават спирането на огъня, да атакуват както правителствените части, така и руските бази, че и турските постове. Протурските формирования не им пречеха, дори им съдействаха. И когато от 19 декември т.г. Асад започна прочиствателната операция, те пак подкрепиха "Ан Нусра", прехвърляйки в Идлиб подкрепления от сирийските градове Африн и Джераблус, които са под контрола на Анкара след операциите й срещу сирийските кюрди.

Вече лъсна съвсем двойната игра на Ердоган. У дома си той преследва терористите, но в съседна Сирия гледа да не ги закача, за да създават главоболия на Асад. Само че така Ердоган сам си създаде главоболия. Ако навремето бе приел плана на Асад за прочистването на Идлиб, сега тези 250 000 бежанци нямаше да се стоварят на главата му.