15 Януари 2021петък17:50 ч.

Миналия месец на посещение в Анкара бе иракският премиер Мустафа Кадими. Забележете средновековните военни дрехи на гвардейците зад Ердоган и Кадими...

ГЛОБУС

Ердоганова Турция не пропуска сблъсъци

Анкара се чувства "натясно" в своите граници и се напъва да излезе от ролята на регионална сила, дори с дистанциране от НАТО

/ брой: 2

visibility 527

Пламен Йотински*

През отиващата си 2020 г. Турция не се остави пандемията да я изолира от участие в редица, да ги наречем, спорове, за налагането на позицията си, в които президентът Реджеп Ердоган разчита главно на военна сила.

Ердоган от години действа с поглед към 2023 г. Тогава, надява се той, Ататюрк ще остане в историята, а на трона на създателя на нова, по-имперска Турция, трябва да седне Ердоган. И си постави цели, които няма да са верни, ако бъдат наречени само "амбициозни". 

2023 г. трябва да бъде голяма година за Турция. Това е 100-ят рожден ден на съвременната страна и голяма година за общите избори, в които управляващата партия да спечели комфортна победа. По-важното е, че трябва да е година на изпълнените обещания. През 2013 г. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган очерта серия от амбициозни цели, наречени "Визия 2023", които да бъдат постигнати в рамките на едно десетилетие: увеличаване на годишния износ до 500 милиарда долара; намаляване на безработицата от 11 процента на 5 процента; нарастващи доходи на глава от населението до 25 000 долара; стимулиране на туристическия и финансов сектор на страната; постигане на пълно участие в държавни здравноосигурителни програми; поставяне на водещи позиции производството на националната автомобилна, отбранителна и желязна и стоманена промишленост; превръщане в топ 10 на икономиката с цел БВП от 2,6 трилиона долара. Турската отбранителна индустрия също си поставя за цел 2023 г. да въведе военни технологии, будещи завист, обещавайки да задоволява сама 75% от нуждите на отбраната на Турция, да увеличи приходите на отбранителната промишленост до 26,9 млрд. долара и да пусне местни безпилотни летателни апарати, морски кораби, бронирани превозни средства, хеликоптери и основните програми за бойни танкове.

Това са големи планове. И крайният им срок неумолимо наближава.

Всъщност тази програма максимум показва, че Турция търси мястото си в новата международна и регионална конюнктура след Студената война. Анкара определено се чувства "натясно" в собствените си граници и се "отваря", започвайки от най-близката "чужбина".

Все пак политиците в Анкара не страдат от прекалено геополитическо далекогледство при определянето на целите си. И гледат в близката чужбина. В същото време страната лека-полека започва да се дистанцира от натовската си линия на поведение. Просто иска сама да си върши работата, създавайки пулсиращи съюзи за постигане на конкретни цели.

Тази линия на поведение на Анкара произтича от атмосферата в Северноатлантическия пакт. Докато Вашингтон хем се дистанцира от "любимата си щерка" Европа, хем се стреми да държи руля на самолетоносача НАТО, въоръжавайки "съюзниците" и искайки от тях увеличаване на военните разходи, Турция реши да се поучи от САЩ, Франция, а защо не и от Гърция. Тя започна да проектира военната си мощ в защита на своите интереси извън контекста на политиката на пакта. Всъщност през последните години около Турция се появи вакуум, в който Анкара се почувства некомфортно и реши да го запълни.

Напъните на Турция да излезе от ролята си на регионална сила засега не се характеризират с успех.  Или пък може би са успешни, доколкото Анкара е действащо лице във всяка гореща зона около себе си.

За да затегне редиците на своите мамелюци, Ердоган залага във вътрешен план на битката срещу триглава ламя. На първо място като мишена са гюленистите (изгрели на политическия хоризонт след опита за преврат през 2016 г.) и "вечният враг" - Работническата партия на Кюрдистан (ПКК). Кюрдите не се появиха от нищото,  от 1984 г. те искат да счупят хомота на Анкара около врата си. Към мишената ПКК Анкара добави и техните братовчеди от сирийските Отреди за защита на населението, които пак са кюрди.

Всъщност след избухването на войната в Сирия Турция разшири параметрите на противопоставянето си срещу кюрдите зад граница. Поради това, че преди времето беше друго, Анкара не посягаше на кюрдите в Сирия, докато в Дамаск управляваше Хафез Асад. Само че "битката за демокрация", наречена Арабската пролет, избухна и заля Близкия изток с вълни от кръв.

Сирийската криза като че ли вече не е интересна на света. Но за Турция тя продължава да е приоритет. Защото югоизточната й граница е със Сирия. А в Сирия има доста кюрди. Те обръгнаха и се лустросаха като сериозни бойци във войната срещу халифата на "Ислямска държава". На всичкото отгоре се радват на благо отношение от страна на Вашингтон. Е, това не може да не е трън в петата на Белия дворец в Анкара.

И макар че за боеве в Сирия вече почти не се споменава, с изключение на някои дребни инциденти, тази страна далеч не е мирна.

Турция експонира военната си мощ в международен план, защото иначе за какво й е армия? "Тихо" ли е сега в Сирия? Не, конфликтът продължава да къкри, въпросът е кога няма да издържи капака на тенджерата под налягане и той отново ще излети. Засега Турция контролира със свои войски и със сили на свои марионетни групировки санитарен коридор по границата си със Сирия, но на сирийска територия.

Ако Сирия е "на една ръка разстояние", Либия е малко по-далеч. Но Анкара има апетит и към либийския петрол. Защо не? За всеки е ясно, че искаш ли да си силния човек в махалата, трябва ти гориво за икономиката. Въпреки бъркотията в Либия и започналите опити за консултации между либийското правителство и силите на мераклията за власт Халифа Хафтар, Либия също трудно може да бъде квалифицирана като функционираща държава. А в мътна вода риба лесно се ловиЕ

"Братска дружба" Турция-САЩ

2020 завършва с трансатлантически поздрав: Вашингтон наложи санкции върху ръководителите на турския оръжеен сектор заради руските ракети С-400. Независимо кой ще управлява от "Пенсилвания авеню" 1600, руските ракети в турски ръце ще му засядат като кост в гърлото.

Но в "благия тон" между Анкара и Вашингтон има и газов нюанс. На срещата на върха на НАТО в началото на декември САЩ и Турция кръстосаха шпаги. Според Вашингтон, Анкара засилва напрежението със съюзниците и в Средиземно море и прави подарък на Кремъл наред с дежурната тема за руската зенитна система. От своя страна турският външен министър Мевлют Чавушоглу отговори на американския държавен секретар Майк Помпео с ответен огън: той обвини Помпео, че се е обаждал на европейски съюзници и ги е призовавал да се обединят срещу Турция, че сляпо подкрепя Гърция в регионалния конфликт и отказва да продаде на Анкара американската противоракетна система "Пейтриът". Освен това САЩ подкрепят в Сирия кюрдските "терористични организации" (според Турция), докато Анкара се бори с "Ислямска държава". Появи се и друга "тема за разговор": Нагорни Карабах. Турската страна смята, че САЩ и Франция са изострили конфликта в тази де юре азербайджанска територия, населена де факто с арменци, подкрепяйки Армения във войната. Която обаче Азербайджан спечели с помощта на руска дипломация и турска военна подкрепа.

И без това "дружеските" отношения Анкара-Атина стигнаха до точката на кипене през тази година заради сондажи за източници на енергия. Турция усилено изследва Източното Средиземноморие в търсене на природен газ. Гърция непоколебимо стои на страната на влизащия в ЕС Кипър, населен предимно с гърци, използва всички възможни лостове в ЕС и доведе съюза на нож с Анкара. Тя знаеше как да направи това.

Всъщност Турция е достатъчно разумна, за да не разчита само на "Турския поток", прекарващ руски газ до бреговете й. Но погледнат по-мащабно, сблъсъкът в Източното Средиземноморие е против т. нар. геостратегически цели на ЕС и НАТО, но на първо място на САЩ. Защото Америка в никакъв случай не иска Анкара да има достъп до собствено синьо гориво, тъй като това би означавало още по-голям инат у Турция в отношенията й с Вашингтон.

Какъв ще е резултатът, бъдещето ще покаже.

Ето един факт за това как Гърция накара Евросъюза да не харесва турската външна политика. Срещата през декември беше насрочена, след като Кипър се заигра със санкциите на ЕС срещу Беларус заради спорните президентски избори и обяви, че ще ги подкрепи, при условие, че блокът обсъди по-категорична позиция срещу Анкара. Танто за танто.

Също така трябва да се каже, че Ердоган съвсем не е забравил опита за преврат от 2016 г. До момента около 77 000 души бяха вкарани в затвора, над 130 000 загубиха работата си основно в силови ведомства и в администрацията. Не че в Анкара са станали "другари" с ПКК, но сега новият обществен враг щ1 е Фетхулах Гюлен, обвиняван от Анкара като мозък на преврата.

Икономиката скърца

Само че за да има силна армия, на Анкара й трябват пари. Които в пандемичната година наистина не стигат. Поради което Ердоган се реши на икономически реформи и дори зет му Берат Албайрак трябваше да слезе от поста финансов министър, за да не си "цапа" ръцете с непопулярни мерки. Защото тъст му Ердоган обеща да ги проведе.

Докъде ще стигне Ердоган с този калейдоскоп от кризи, в които Турция участва?

Защото към главоболията му се добавя и "тихото" недоволство у дома. Например дали Ердоган е забравил, че кметът на Истанбул е от опозиционната Народно-републиканска партия? Или пък че Евросъюзът гледа с все по-голямо недоверие на Анкара в икономически план?

А 2023 г. е зад ъгъла

БГНЕС

Пламен Йотински е ръководител на Международния отдел на БГНЕС.

Топлото време свали сметките за парно

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 10

България има най-високи зелени данъци в ЕС

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 10

Метрото до "Слатина" ще струва 530 млн. лв

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 10

6,2 по Рихтер в Индонезия, десетки загинаха

автор:Дума

visibility 146

Долната камара гласува срещу Тръмп

автор:Дума

visibility 230

/ брой: 10

Българите ще влизат в Сърбия без КОВИД-тест

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 10

Белгийският крал замерян с пиратки

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 10

Защо ядем замразено вносно месо

автор:Въто Христов

visibility 432

/ брой: 10

Датата

visibility 178

/ брой: 10

Бъдещето са младите, трябва ни стратегия за младежта

автор:Дума

visibility 251

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ