Ердоган или... Ердоган, чакането свърши

С бяла риза, тъмнозелено сако и червена вратовръзка (като нашите цветове) премиерът на Турция се появи при обявяване на кандидатурата му за 12-и президент на Турция. Повечето наблюдатели в страната и по света са убедени, че той ще спечели президентските избори на 10 август т. г., а някои местни социолози му предвещават победа още на първия тур с 55% спечелени гласове. С "ръка в ръка" със забрадената си съпруга Емине xанъм и с дясна ръка на сърцето Ердоган приветства присъстващите на тържественото му представяне от страна на неговата партия ПСР и вкамененото му лице не издаваше чувства или настроения. Явно се е целяло показване на доверие към привържениците и подкрепящите го, но впечатлението в крайна сметка е за наличие на видимо напрежение. И няма как да е иначе. Предполага се, че Ердоган е повече от печеливш кандидат-президент, но ситуацията в страната и в геополитиката е най-малкото тревожна.
Амбициите му след спечелване на президентския пост да промени конституцията с цел превръщането на Турция от парламентарна в президентска република и така да има повече правомощия от настоящия президент Абдулла Гюл изискват доста политически усилия и ходове, независимо от мнозинството на неговата ПСР в Меджлиса (парламента). Да не говорим за събитията в Ирак, подкрепата на Израел за обявяване официално на независим Иракски Кюрдистан, боевете в Сирия, политиката на генерал Сиси в Египет и като цяло разтърсването на целия регион, към който Анкара и самият Ердоган не са крили желание за водеща роля и влияние. Точно променената обстановка в Близкия изток и заемането на водещи позиции от страна на радикалните ислямистки групировки в редица страни от региона нанесоха удар върху градената повече от десетилетие стратегия на турската външна политика.
На този фон любопитно е самото лого на предизборната кампания на Ердоган, което по идея и вид силно напомня на логото на президента Барак Обама в борбата му за втори президентски мандат през 2012 година. Издигащо се слънце, т.е. зора, което би трябвало да внуши чувство на надежда, раждането на нова Турция или по-скоро продължаване на растежа и развитието на страната.
Друг е въпросът дали така ще го разчетат турците или отново ще иронизират под сурдинка американското подражание. И големите често остават в плен на чужди влияния, внушения или по този начин подават някакви сигнали.
ПСР обаче не крие решението си да постигне "безкомпромисна победа" още на първия тур на президентските избори, докато информациите, че президентът Гюл може да заеме мястото на премиер, се увеличават с всеки изминал ден. Един вид приложение на схемата Путин/Медведев на турската политическа сцена. Все пак нали Ердоган е уговарял Гюл "да не напуска политиката".
Не стана много ясно защо многократно бе отлагана датата на обявяване кандидатурата на Ердоган за президент, след като самият Гюл споделя, че го е уведомил на среща "при закрити врати" още преди местните избори на 30 март т. г. за своето решение да не се кандидатира отново за държавен глава. Едва ли основната причина е европейската обиколка на Ердоган за агитиране на живеещи в чужбина турски граждани да гласуват за него. Всъщност те съвсем не са малко за едни решаващи избори - над 2,7 млн. при регистрирани в Турция избиратели в размер на 52,7 млн. души, гласували на практика на последните избори 46,5 млн., от които 44,7 млн. са обявени за действителни гласове. Сериозно количество недействителни бюлетини, при над 8 млн. негласували на местните избори!
Сметките за предстоящите президентски избори вече са в ход. Основни кандидати ще са трима души, в това число предложеният от опозиционните НРП и ПНД Ихмеледин Ихсаноглу и Селяхатин Демирташ, зам.-председател на основната прокюрдска ДНП. Ердоган ще се стреми да вземе над 51% обикновено мнозинство от гласовете, за да е победител още на първи тур. Опозицията смята, че ще бъде успех за нея, ако има втори тур, и единият от кандидатите е нейно предложение. На втория тур ще победи този, който има повече гласове.
Турски експерти твърдят, че резултатите от общите избори през 2011 г. и местните от 30 март 2014 г. ще са определящи и за тези президентски избори. Изчисляват, че за победа на първи тур ще са необходими 23 млн. гласа. На местните избори ПСР имаше 20,5 млн. (21,4 на общите избори), опозиционната НРП - 12,5 млн., опозиционната ПНД - 6,8 млн., а прокюрдската - 2,8 млн., а това са основните по-големи политически сили в Турция. При втори тур решаващи ще са гласовете на кюрдите и това е причината Ердоган и ПСР да предприемат стъпки с поредица от обещания и съответни законопроекти към лидерите на кюрдското малцинство, както и към самото население от кюрдските райони в страната. По този повод Селяхатин Демирташ, кюрдският кандидат-президент от ДНП, казва, че Ердоган преди всички избори прави демократични стъпки, но после се отказва от тях, като спечели. Но по принцип той подкрепя например новия законопроект относно спиране на терора и засилване единството на нацията, защото "е в правилната посока". Връзката със събитията в Иракски Кюрдистан не е без значение. Демирташ допълва, че "ще понесе факела на битката за мир между турците и кюрдите в Турция". За него повечето  прогнози са, че ще получи максимум 10%  от гласовете, докато за общия кандидат на двете опозиционни партии НРП и ПНД, Ихмеледин Ихсаноглу, 70-годишен ексгенерален секретар на Организацията за ислямско сътрудничество, предвиждат 34-35% от гласовете на избирателите. Възможно е опозиционното крило от НРП, които не приемат кандидатурата на Ихмеледин Ихсаноглу, наречен от тях "покривен кандидат", да издигне кандидатурата на жена, Емине Юлкер Тархан, което би предотвратило избора на Ердоган още на първи тур и ще даде възможност за избор на тези от опозицията, най-вече "кемалисти", които бойкотират Ихсаноглу.
Някои депутати от НРП вече приканват Ердоган да се оттегли на 8 юли от поста на премиер, след като ще е кандидат-президент. Тогава ще бъде официалното обявяване в държавен вестник на неговата кандидатура. Други наблягат на появилия се по телеканалите 18-минутен филм "Даже и да е трудно", който представя биографията на Ердоган, но и в него отново не се отговаря на въпроса дали наистина премиерът има висше образование и дали посочената от него диплома от Мармара Университеси по специалността "Икономика и търговски науки" не е фалшива. Позната практика.
Но който е казал "а", ще трябва да каже и "б". Информации от този род едва ли ще повлияят на настроенията на турските граждани и на крайния резултат, а той всъщност е очакван - победа на Ердоган, независимо дали на първи или втори тур.
Позицията му на президент обаче едва ли ще е толкова безпроблемна, колкото изглежда днес. Още повече, че при промяна на конституцията тя няма да бъде само с "представителни функции".
Ангажиментите на Турция при разтърсващите събития около границите й и сетните сили, с които външният министър Давутоглу се опитва да съхрани посредническата роля на Анкара в разплитането на възела "регионални конфликти", могат да вгорчат политическата кариера на всеки, в това число и на Ердоган като президент. Воля и опит са налице, но геополитиката в последните години поднася доста изненади, а противоречията се множат.
На неотдавнашна конференция в Истанбул на тема "Нарастващата роля на регионалните организации в посредничеството" проф. Давутоглу е направил разрез на кризите по време на Студената война и днес. Тогава кризите са били между блокове, а сега с възникването на нови държави недоразуменията са вече между самите държави. Някак между другото той сякаш признава, че посредническата роля на Турция и предприетите от нея инициативи сред т.нар. съпротивителни сунитски групировки не са довели до положителен резултат и умерените сунитски политици са били изолирани от политическия живот в съответните страни, визирайки Ирак. Според него управлението на кризата е излязло от ръцете на лидерите в Багдад и там вече не може да има решение със собствени средства. Шиитската общност се е видяла като собственик на Ирак, сунитите са се виждали като изоставени, а кюрдите си имат собствено самочувствие. Това е криза, която чука на вратата на Турция, признава Давутоглу, и "ние като съседи сме повлияни от нея".
Процесите в Ирак и Сирия са свързани, а Съветът за сигурност на ООН не е предприел точните действия по отношение на региона, в частност и в Сирия. Откритите противоборства, наблюдавани при събитията в Украйна, както и принудата Киев да избира между ЕС и Русия, не са довели до решаване на въпросите, защото "не сме в периода на Студената война", казва Давутоглу. Откровеният му тон на тази конференция в хотел "Хилтън", Истанбул, е поредно доказателство, че предстои сложен период за турската външна политика, а натрупаният повече от 10-годишен управленчески опит дава възможност да се откроят ясно проблемите. Въпросът е как екипът Ердоган/Давутоглу ще ги отиграе.
Едва ли петролопроводът между Иракски Кюрдистан и Турция на този етап ще е в основата на нови външнополитически турски инициативи, но в Джейхан много, предимно гръцки танкери, изнасят нефт от Иракски Кюрдистан за САЩ и Израел, а тези доставки не се контролират от Багдад. Средствата постъпват по сметки на турски банки, като "Халк банк" например. Турски медии съобщават, че често танкерите изчакват по пристанища в Малта или Мароко, а някои дори претоварват петрола на други морски съдове и поемат своя път към Хайфа, Израел или Филаделфия, САЩ. В крайна сметка отново мирис на петрол и финикийски знаци.
В тази обстановка често се повтаря, че след напускане на американските войски от Ирак Турция е имала търговско-икономически отношения с Багдад в размер повече от 12 млрд. долара, които днес не могат да продължат по обективни причини. Същото е в Сирия, където заетата позиция в подкрепа на бунтовническите сили срещу президента Асад на практика ликвидираха добрите търговски отношения с тази страна. Но пък създадоха опасност от влияние на радикални ислямистки организации, чиито представители често необезпокоявано пребивават на турска територия. А обявяването на халифат (шериатска държава) в завладените от ИДИЛ територии в Ирак и Сирия всъщност заличава междудържавни граници, начертани след залеза на Османската империя, и то под диктовката на "великите сили". Ако това доведе до нов държавен ред в Близкия изток и обрече региона на безкрайни войни и противоречия, в това число и въз основа на религиозните битки сунити/шиити, Турция едва ли ще се чувства в безопасност.
А дали битката е въз основа на два модела на управление в Близкия изток, които се очертават през последно време, предстои да се види. Едните  издигат на пиедестал духовния си лидер, в случая Мохамед, и подчиняват целия държавен ред на религиозни правила, които сякаш са извадени от средновековно минало. Другите, като генерал Сиси в Египет, действат в името на "национална държава", но повечето анализатори смятат, че това са двете страни на една и съща монета. И в края на краищата не водят до решаване на онези проблеми, които вдигнаха младите араби, почти 70% от населението в региона, на бунт. Именно безработицата, социалното неравенство, липсата на равнопоставеност между половете, защитата на човешките права, в това число и правото на религия, правото на равен старт в живота и т.н., бяха исканията на редовите араби. Да се анализират свръхислямизмът или свърхнационализмът, които воюват и помежду си, може и да изясни ситуацията в Близкия изток, но дали в изтощението си тези течения ще дадат път на плурализма в обществото, религията и държавното управление, едва ли някой днес може да гарантира. Това ние наричаме демокрация, но арабските общества имат и своите си виждания. Засега те воюват и на принципа "светски авторитарен модел" (Египет) и "радикален религиозен модел" (ИДИЛ). Може би наистина Иракски Кюрдистан или Тунис, практиката на Мароко, биха имали шанс да докажат, че и в Близкия изток има възможност за устойчиво развитие при приемливо управление в полза на цялото общество и сравнително висока степен на плурализъм без бруталните методи на светски диктатори или религиозни фанатици.
В това отношение Турция наистина има своята роля. Зависи как ще разчете сигналите на днешното време и как ще устрои собствената си вътрешна и външна политика в стратегически измерения. Екипът Ердоган/Давутоглу е с доказани амбиции и предстоящата битка за президентския пост в страната е само етап от по-голямата борба за начините на управление в Близкия изток. Балканите са близо и по принцип би трябвало да следят внимателно процесите в съседна Турция и Близкия изток. В това число и България. Дали го правят, е друг въпрос.


Турция промени и курса си спрямо кюрдите в съседен Ирак - кюрдската автономна област в Ирак днес е важен партньор на Анкара и един от най-големите клиенти за турския износ. Освен това Анкара разчита на стабилния внос на иракски петрол от кюрдската автономна област, както и на приходите от транзита на иракски петрол към световните пазари


Антиправителствените протести в Турция не спират